Решение № 11893 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Митов, подадена чрез адвокат Г. Чеширова против Решение 298/16.05.2023 г., постановено по административно дело 1039/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С оспореното решение е отхвърлена исковата молба на Г. Митов, предявена срещу Началника на РДНСК Пазарджик, с искане да се приеме за установено на основание чл. 292, във връзка с чл. 285, ал. 1 АПК, че задължението за изпълнение на Заповед ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, е погасено по давност. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Касационната жалба се поддържа от адвокат Чеширова по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна, Началник на РДНСК Пазарджик, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Крайният извод на съда за неоснователност на предявения иск е верен, но по различни съображения. Действително, задължението по изпълнение на влязлата в сила заповед не е погасено поради изтекла давност съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК. На първо място, настоящият състав не споделя изводите на първостепенния съд относно датата, на която е влязла в сила подлежащата на изпълнение заповед спрямо ищеца. По отношение на него Заповед ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, е влязла в законна сила не на 31.07.2012 г., когато е приключило съдебното производство по административно дело 224/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик, а след приключване на административно дело 601/2017 г. с влязло в сила решение, което е станало на 13.08.2019 г. Това е така, тъй като в по-рано образуваното дело, Митов не е участвал, съответно съдебното решение, с което жалбата на П. Иванова срещу заповедта, в частта й разпореждаща премахване на строежа е била отхвърлена, няма сила по отношение на него, на основание чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК. При тези факти, следва да се приеме, че изпълнителното основание по отношение на Г. Митков е влязло в сила на 13.08.2019 г., тоест 5-годишния давностен срок по чл. 285, ал. 1 АПК, който е започнал да тече от тази дата, към настоящия момент все още не е изтекъл, поради което предявеният иск се явява неоснователен на заявеното основание. На следващо място, макар и без пряко отношение към конкретния казус, следва да се отбележи, че за да се прекъсне 5-годишната давност и да започне да тече нова такава, не е достатъчно изпращането на покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 ДОПК, а следва същата и да е редовно съобщена на адресата, в който смисъл е разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Поради изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, което е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на ДНСК сума в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,