Решение № 3302 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2016 г.

Решение № 3302 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Б. против решение № 243 от 18.02.2016 г. по адм. дело № 2275/2015 г. на Административен съд Б., с което е отменена Заповед № 08-1766/14.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б., преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като определя 14-дневен срок за произнасянето, след влизане на решението в сила, и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в, ал. 3 от ЗСПД към момента на раждането на детето, и към момента на подаване на заявлението- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че към тези два момента майката П. И. не е имала права на действащ студент. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта. Ответната по касационната жалба страна- П. И., чрез пълномощника си адвокат М. Б. представя подробно писмено становище, в което оспорва оплакванията. Претендира разноски за касационната инстация. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 243 от 18.02.2016 г. по адм. дело № 2275/2015 г. Административен съд Б. е отменил Заповед № 08-1766/14.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б., върнал е преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил 14-дневен срок за произнасянето след влизане на решението в сила, и е присъдил разноски. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че към момента на подаването на молбата за отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД майката е отговаряла на условията за получаването на такава помощ и е имала качеството на студентка в редовна форма на обучение. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация от 15.09.2015 г. П. И. е сезирала Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. с искане да й бъде отпусната еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г., като студентка в редовна форма на обучение. В молбата е декларирала, че е студентка в редовна форма на обучение и детето не е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето в семейство на роднини, близки или приемно семейство. Декларирано е също, че е неомъжена, детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция и се отглежда в страната. Приложила е Уверение № 51/10.09.2015 г., издадено от С. У. "Св. К. О." гр. С. и Удостоверение за раждане № 7390151528, издадено на 28.07.2015 г. от Р. Т. при Столична община. С писмо изх. № 67/14 от 18.09.2015 г., Директора на ДСП Б. е поискал информация от Ректора на С. У. "Св. К. О." гр. С. за П. И.. С писмо изх. № 12-00-237/5.10.2015 г. Ректорът на С. У. "Св. К. О." гр. С. е уведомил ДСП Б., че Индако е била записана за редовна студентка, държавна поръчка през учебната 2014/2015 г. в специалност "Италианска филология", с факултетен № 30921. Завършила е семестриално. Първата държавна изпитна сесия по учебен план е била на 14.07.2015 г. В писмото е посочено също, че съгласно чл. 134, т. 9, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на СУ "Св. Кл. Охридски", "правата на действащ студент се упражняват до първата държавна сесия по учебния план, по който е приет студента", и към 24.07.2015 г. Индако няма права на действащ студент. Във връзка с така извършената проверка и предвид становището на социалния работник, Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. е постановил процесната Заповед № 08-1766/14.10.2015 г., с която е отказал на П. И. еднократна помощ за 1 дете по реда на чл. 8в от ЗСПД. Като мотив за отказа е посочено, че молителката не отговаря на условията на чл. 8в, ал. 3 от ЗСПД-- към датата на раждането на детето и към момента на подаване на молбата-декларация не е имала статут на студентка редовна форма на обучение, съгласно писмо № 12-00-237/5.10.2015 г. от СУ "Св. К. О." гр. С.. Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че правото на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., възниква за майката по силата на закона от датата на раждане /осиновяване/ на детето, ако майката/осиновителката/ е студентка в редовна форма на обучение. Прието е, че административният орган се е позовал на нормата на - чл. 8в, ал. 3 от ЗСПД, която касае майка-осиновителка. Същевременно посоченото фактическо основание съответства на друга разпоредба-нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗСПД, съгласно който майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето. Така констатираното обстоятелство обосновава извод за наличието на противоречие между посоченото правно основание и фактическото такова. Касае се допуснатото процесуално нарушение от категорията на съществените такива, което ограничава правото на защита на лицето, и като такова се явява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Освен това съдът е направил и втори извод относно незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование "студент" е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", а съгласно чл. 67 от ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва с отписването, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита тези изводи за законосъобразни, а постановеното въз основа на него решение за правилно. В случая разпоредбата на чл. 134, т. 9, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на СУ "Св. К. О." относно срока на упражняване правата на действащ студент не може да бъде противопоставена на разпоредбите на чл. 45, ал. 1 от ЗВО и чл. 67 от ЗВО. Според чл. чл. 45, ал. 1 ЗВО обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен "бакалавър" или магистър" завърша с държавен изпит или защита на дипломна работа. По разпореждане на чл. 67 ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище. В чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗВО е предвидено, че студент се отписва при успешно завършване на курса на обучение, при напускане или преместване. Анализът на посочените правни норми показва, че в случая не са налице визираните в чл. 67 от ЗВО хипотези и Индако не е загубила студентските си права към момента на раждането на детето и подаване на заявлението за получаване на еднократната помощ. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. С оглед изхода на спора на ответницата по касация П. И. следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 280,00 /двеста и осемдесет/ лева- сума заплатена за адвокатски хонорар. По делото е представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение