Решение № 11600 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 620 от 27.10.2023 г., постановено по адм. д. 397/2023г. Административен съд Пазарджик, V-ти състав, е изменил ревизионен акт Р 16001322001670 - 091 - 001 от 20.12.2022г., издаден от органи на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 102/23.03.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив, с който допълнително са установени следните задължения: корпоративен данък за 2019 г. 8 228.12 лв. главница и 2 064.05 лв. лихви, корпоративен данък за 2020 г. 14 443.58 лв. главница и 2 158.69 лв. лихви, корпоративен данък за 2021 г. 10 030.85 лв. главница и 482.08 лв. лихви, и ДДС за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. 55 447.37 лв. главница и 13 598.03 лв. лихви, т.е. общо данъчни задължения ­­ 88 149.92 лв. главница и 18 302.85 лв. лихви, като изменя тези така определени задължения както следва: корпоративен данък за 2019 г. 0 лв., за 2020 г. 2 023.02 лв. главница и 302.33 лв. лихва и за 2021 г. 2 391.29 и 114.91 лв. лихва, т.е. общо 4 414.31 лв. главница и 417.24 лв. лихва към 20.12.2022 г. и ДДС за 2019 г. 944.48 лв. главница и 317.69 лв. лихва, за 2020 г. 8 260.81 лв. главница и 1 941.83 лв. лихва и за 2021 г. 2 140.89 лв. главница и 295.87 лв. лихва, т.е. общо 11 346.18 лв. главница и 2 555.39 лв. лихва към 20.12.2022 г. С определение 1158 от 22.03.2024г. по същото дело/л.1400/ съдът е допуснал допълване на решението в частта му за разноските, както и поправка на явна фактическа грешка. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Е. Д. Р. в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив , приподписана от главен юрисконсулт Ц. Дамянова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Пазарджик е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пазарджик и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Тренд 62 ЕООД, ЕИК 112594889, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, [улица], [номер], с адрес за кореспонденция гр.Пазарджик, [улица], [номер], представлявано от управителя Ш. А. К., чрез своя процесуален представител адв.Н. Бангеев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решението си Административен съд - Пазарджик е изменил ревизионен акт Р 16001322001670 - 091 - 001 от 20.12.2022г., издаден от органи на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 102/23.03.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив, с който допълнително са установени следните задължения: корпоративен данък за 2019 г. 8 228.12 лв. главница и 2 064.05 лв. лихви, корпоративен данък за 2020 г. 14 443.58 лв. главница и 2 158.69 лв. лихви, корпоративен данък за 2021 г. 10 030.85 лв. главница и 482.08 лв. лихви, и ДДС за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. 55 447.37 лв. главница и 13 598.03 лв. лихви, т.е. общо данъчни задължения ­­ 88 149.92 лв. главница и 18 302.85 лв. лихви, като изменя тези така определени задължения както следва: корпоративен данък за 2019 г. 0 лв., за 2020 г. 2 023.02 лв. главница и 302.33 лв. лихва и за 2021 г. 2 391.29 и 114.91 лв. лихва, т.е. общо 4 414.31 лв. главница и 417.24 лв. лихва към 20.12.2022 г. и ДДС за 2019 г. 944.48 лв. главница и 317.69 лв. лихва, за 2020 г. 8 260.81 лв. главница и 1 941.83 лв. лихва и за 2021 г. 2 140.89 лв. главница и 295.87 лв. лихва, т.е. общо 11 346.18 лв. главница и 2 555.39 лв. лихва към 20.12.2022 г. Изложени са мотиви, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК; ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Прието е, че ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, като е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Изграден е извод, че не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му, процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост. След това съдът е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Посочено е на първо място, че ревизиращите органи са приели, че жалбоподателят не е отчел договорени приходи от наеми на недвижими имоти (част от складова база за преработка и съхранение на билки, сушилня на твърдо гориво, хладилни камери, находящи се в с. Братаница Стопански двор, както и наеми на товарни автомобили с дружествата Агрика Експорт ЕООД, ВИП Фунги ЕООД, Тренд биоекспорт ЕООД, Биотренд Експорт ЕООД, Алвита ЕООД, Вер-фру ЕООД и Гурме фууд ЕООД; счели са, че договорите са сключени при обвързващи клаузи за изпълнение на договорените условия, отговарят на изискванията на ЗЗД и дават гаранции за начисляване на неустойки и съдебен контрол на изпълнението им. Като неправоподобно са приели и обяснението на жалбоподателя, че същите са ориентировачни и че са само формален акт по постигане на договорености, които търпят промяна съобразно с външни неупоменати в подписаните текстове условия. Посочена е констатацията, че по тези договори не са отчетени всички договорени приходи от наем, като са укрити приходи за 2019 г. 70 036 лв. (неначислен ДДС 14 007,20 лв.), 2020 г. 87 679.34 лв. (неначислен ДДС 17 5357,87 лв.) и за 2021 г. 62 369.98 лв. (неначислен ДДС 14 007,20 лв.). Първоинстанционният съд приел, че тези изводи на органите по приходите са незаконосъобразни. Изводите му в тази насока се свеждат до следното: 1.Единствено от факта, че са сключени договори за наем, не следва, че по тях с изцяло или частично е заплащана наемната цена. Видно от повечето от наемните договори е, че в тях е предвидено, че наемателят изплаща на наемодателя наемните вноски в срок по споразумение . Други договори предвиждат предоставяне на разписка за получената наемна вноска, в която се отразяват начина на плащане, датата. В някои от договорите е предвидено заплащането на цената да се извършва по банков път. 2. По делото не е спорно, а и това се потвърждава от изводите на вещото лице, че договорите са изпълнявани частично за определени месеци, като надлежно са документирани доставки от наем, като контрагентите на жалбоподателя са признавали тези доставки, същите са заведени счетоводно, признати са като задължения на съответните дружества и са извършени плащания на дължимите суми на жалбоподателя. Разпитаните свидетели логично и безпротиворечиво установяват, че наемните площи, сгради, съоръжения и автомобили не са ползвани постоянно, а само в определени месеци и дни от годината, като това се е дължало на особения характер на дейността по добив и търговска реализация на гъби, която е сезонна и до голяма степен непредвидима, като зависи от множество климатични фактори. Съответно през периодите, в които не са ползвани площите, сградите, съоръженията и автомобилите не е била заплащана наемна цена. 3. Предвид изложените по-горе множество и разнообразни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, следва да се приеме за вярна тезата на жалбоподателя, че договорите са се изпълнявали само при реално ползване на съответните наети вещи. Затова, като са приели, че са били налице ежемесечни доставки през целите срокове на договорите и съответно са налице неотчетени приходи от наемите, ревизиращите са определили допълнителни данъчни задължения в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че частично правилно са определените от проверяващите допълнителни данъчни задължения във връзка с автомобилите Инфинити Кю 30 , Инфинити Кю 50 и Фолксваген Туарег , за които е прието, че липсват както договори за наем, така и липсват доказателства, че са използвани при търговската дейност на жалбоподателя. Изложени са аргументи, че за посочените автомобили действително липсват документи за извършен транспорт, а видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено, плащанията по лизинговите вноски за тези автомобили не са документирани достатъчно точно, тъй като автомобилите не са били отдадени под наем и не са използвани в независимата икономическа дейност на дружеството. Обоснован е извод, че жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит по издадените от лизингодателите ОТП Лизинг ЕООД и Ункредит Лизинг ЕАД фактури. Като правилен е определен и изводът на вещото лице, че липсва право на начисляване на амортизации за тези автомобили, с изключение само на първите 12 месеца от придобиването на автомобила Фолксваген Туарег (придобит през 2020 г.). Съдът е възпроизвел нормата на чл.59,ал.1 ЗДДС, с което е обосновал извод, че от една страна е незаконосъобразно начисляването на данъчни амортизации ако активът не се използва и не носи икономическа изгода,а друга страна е законосъобразно, от момента на придобиване на актива от дружеството до изтичане на 12 месеца да се начисляват амортизации, тъй като цитираната разпоредба предвижда преустановяването им едва след изтичането на този период. В продължение е прието за правилна констатацията на ревизионния акт, че е налице незаконосъобразно отчитането на разходи за материали (гориво) за 2020 г. и 2021 г. в размер съответно на 318,18 лв. и 2 838.94 лв., доколкото съответните автомобили не са използвани за дейността на дружеството, както и относно отчетените извънредни разходи по сметка 691 за 2020 г. и 2021 г., съответно 3 833,41 лв. и 90.60 лв. за отписани вземания от ЗК Спасение и Асат Груп , други разходи по сметка 609 за 2019 г. - 590.07 лв. и за 2020 г. - 35.90 лв. за счетоводни обороти за изравняване плащания без фактури и за глоба с фиш . Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта му за констатацията на ревизиращите за липсата на реална сделка по фактурите, издадени от ГРГ Експорт ЕООД, с данъчна основа 15 000 лв. и Трейд Учкунов ЕООД, с данъчна основа 6 000 лв., отчетени като разход за външни услуги по сметка 602 през 2020 г. Отбелязано е, че единственият довод, изложен от ревизиращите, а именно обстоятелството, че жалбоподателят е извършил корекция и се е отказал от данъчния кредит по тези фактури не е достатъчно, за да се направи изводът за нереалност на услугите. Прието е, че е налице документална обоснованост на тези сделки и плащанията по тях. Към фактурите са налични договори, приемно-предавателни протоколи и касови бонове, като е направено позоваване на заключението по ССЕ, че отказът от данъчен кредит по тези фактури ги преоформя като опростени фактури без данъчен кредит, което обосновава и допълнителен разход за жалбоподателя със стойността на ДДС, а именно 3 000 лв. за 2020 г. и 1 800 лв. за 2021 г. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта му за непризнати разходите за лихви по лизинги по сметка 621- разходи по лихви за лизинг , както следва: за 2019 г. 3 517.27, за 2020 г. 4 838.35 лв. и за 2021 г. 4 134.97 лв. Отбелязано е, че съгласно заключението на вещото лице са приложими разпоредбите на МСС-17, според който нетната инвестиция в лизинговия договор представлява брутната инвестиция, дисконтирана с лихвения процент, заложен в лизинговия договор. Съдът е споделил като правилен и извода на вещото лице, че брутната инвестиция се разделя на нетна амортизируема инвестиция и лихвен процент по всяко плащане, който представлява пряк разход. Най-накрая съдът се е занимал с въпроса за определените с ревизионния акт задължения на дружеството във връзка с приходи от лихви по предоставен през 2018 г. заем в размер на 300 000 лв. на Билфунги експорт ЕООД, доколкото средствата по този заем са придобити от получен банков кредит, по който се плаща 5 % годишна лихва, които суми за лихвени плащания са отчетени като разход през съответната година. Посочено е, че на основание на принципа на съпоставимост на приходите с извършените от тях разходи са приели, че неотчетените приходи от лихви по предоставения заем представляват 5 % от стойността на предоставения ресурс, съответно не са отчетени приходи от лихви по 15 000 лв. за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Съдът е възпроизвел и мотивировката, изложена в решението на директора на Д ОДОП Пловдив, че е налице хипотеза по чл.16,ал.2,т.3 ЗКПО, съгласно който получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, в която връзка е прието, че договорената лихва в размер на 2 % не отговаря на пазарната лихва, към момента на сключване на сделката. Според първоинстанционният съд изводите на органите по приходите в тази насока са необосновани. Мотивите в тази насока са следните: 1.Въпреки че е тяхна тежестта на доказване, те не са направили изследване на пазарни аналози, за да докажат, че договореният процент лихва действително се отличава от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. 2.Обстоятелството, че същата сума е получена от банка при лихвен процент 5 % не е достатъчно за такъв извод. Лихвените проценти на банките се влияят от множество специфични фактори, които са неприложими в отношенията между търговци. Между последните в пълна степен важи свободата на договаряне, което също би могло да доведе до значителна разлика в лихвените проценти по договорените заеми в сравнение с тези, предоставени от банките. 3. Следователно, както в административната фаза на ревизионното производство, така и в съдебния процес, независимо от разпределената тежест на доказване, не беше установено, че договорената лихва от 2 % е довела до отклонение от данъчно облагане. Направен е краен извод, че жалбата е частично основателна и допълнително установените данъчни задължения на жалбоподателя следва да бъдат: корпоративен данък за 2019 г. 0 лв., за 2020 г. 2 023.02 лв. главница и 302.33 лв. лихва и за 2021 г. 2 391.29 и 114.91 лв. лихва, т.е. общо 4 414.31 лв. главница и 417.24 лв. лихва към 20.12.2022 г. и ДДС за 2019 г. 944.48 лв. главница и 317.69 лв. лихва, за 2020 г. 8 260.81 лв. главница и 1 941.83 лв. лихва и за 2021 г. 2 140.89 лв. главница и 295.87 лв. лихва, т.е. общо 11 346.18 лв. главница и 2 555.39 лв. лихва към 20.12.2022 г. Решението на Административен съд Пазарджик в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив против отменителната по същество част от решението се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Същите са изложени по отношение на изводите на първоинстанционния съд по отделните пера на ревизионния акт и ще бъдат разгледани в тази последователност. На първо място в жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението на съда в отменителната му част относно установени допълнителни задължения за ДДС по сключените договори за наем между ревизираното дружество и трети лица за ползване на собствената му база - недвижими имоти (част от складова база за преработка и съхранение на билки, сушилня на твърдо гориво, хладилни камери, находящи се в с. Братаница Стопански двор, както и наеми на товарни автомобили с дружествата Агрика Експорт ЕООД, ВИП Фунги ЕООД, Тренд биоекспорт ЕООД, Биотренд Експорт ЕООД, Алвита ЕООД, Вер-фру ЕООД и Гурме фууд ЕООД. Излагат се аргументи, че съгласно чл.25,ал.4 ЗДДС при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане се смята за отделна доставка и данъчното събитие възниква на датата, на която е уговорено плащането, в хода на ревизията е установено, че по сключените договори за наем на имотите и товарните автомобили ревизираното дружество осъществява облагаеми доставки по смисъла на чл.12,ал.1 ЗДДС, което не са документирани по надлежния ред и не е начислен ДДС. Посочва се още, че представените по делото доказателства писма, счетоводни справки и хронологични извлечения от сметки на наематели по тези договори не променят констатациите, че договорите за наем са сключени за определени периоди, а първични счетоводни документи са издавани само за отделни месеци от периода, без да са налице доказателства, че са налице и други договори между страните, различни от приложените по ревизионната преписка. Направените оплаквания са основателни. Съгласно чл.25,ал.4 ЗДДС при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Сключените договори за наем между ревизираното лице и трети лица, за предоставяне от първото за временно и възмездно ползване на товарни автомобили и недвижими имоти или части от недвижими имоти, са приложени в т.5, л.1102 и сл. от първоинстанционното дело. В по-голямата си част същите са еднотипни и е договорено, че Тренд 62 ЕООД, в качеството му наемодател, предоставя за временно и възмездно ползване определена вещ или недвижим имот, срещу което наемателят, се задължава да заплаща наемна цена в определен размер, като наемните вноски ще бъдат заплащани до всяко 15-то число на текущия месец. При така сключените договорки между страните, органите по приходите правилно са приели, че се касае за доставки с периодично изпълнение, поради което по силата на чл.25,ал.4 ЗДДС е налице отделна доставка за всеки период и данъчното събитие възниква на дата, на която плащането е станало дължимо. Казано по друг начин, задълженото лице е следвало да издаде фактура и да начисли данъка на датата, на която плащането по наемния договор е станало дължимо, в рамките на срока на договора. В хода на ревизията е установено, че това законово изискване не е спазено от задълженото лице, като същото е издавало фактури и е начислявало данъка само за периодите, през които е получавало плащане от наемателите. Първоинстанционният съд е приел, че това негово действие е правомерно, тъй като по този начин е било извършвано осчетоводяването от наемателите и такива са били уговорките между страните, което се установява от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод като необоснован на фактите по делото и в противоречие със закона. Съгласно клаузите на представените в хода на ревизията договори за наем на автомобили и недвижими имоти, ревизираното дружество е следвало да издава фактура за дължимия месечен наем на датата на дължимост на заплащане на същия по договора, като начисли и дължимия за това ДДС чл.25,ал.4 във вр. с 86 ЗДДС. Ако страните по наемния договор са имали други договорки относно дължимостта и заплащането на наема, то това е следвало да бъде извършено във формата, в която е сключен самия договор. Доказателства в тази насока не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Изложеното обстоятелство /за изменение на договора в частта му за дължимостта на наемната цена/ е недопустимо да бъде установявано със свидетелски показания, тъй като не са налице хипотези по чл.57,ал.2 ДОПК. В тази насока следва да бъдат споделени и доводите на касатора, изложени в край на касационната жалба относно момента на осчетоводяване на прихода, свързани с принципа на начисляване, установен с чл.26,ал.1, т.4 ЗСч., според който предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част - укрити приходи : за 2019 г. 70 036 лв. (неначислен ДДС 14 007,20 лв.), за 2020 г. 87 679.34 лв. (неначислен ДДС 17 5357,87 лв.) и за 2021 г. 62 369.98 лв. (неначислен ДДС 14 007,20 лв.), Административен съд Пазарджик е постановил едно неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо нето при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Тренд 62 ЕООД, ЕИК 112594889, против тази част на ревизионен акт Р 16001322001670 - 091 - 001 от 20.12.2022г., издаден от органи на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 102/23.03.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На следващ ред в касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част по отношение на начислени амортизации за автомобил Фолксваген Таурег . Навеждат се доводи, че в случая неправилно административният съд се е позовал на заключението на експерта, който е дал погрешно тълкуване на разпоредбата на чл.59 ЗКПО. Направените оплаквания са основателни. Нормата на чл.59,ал.1 ЗКПО разпорежда, че начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца; начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация; данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план. В хода на ревизията е установено, че въпросният автомобил е придобит през 2020г. , като в хода на ревизията не е установено той да е отдаваk под наем или да е ползван в икономическата дейност на дружеството. След като автомобилът като актив на дружеството никога не е ползван в икономическата му дейност , той няма как да попада в хипотезата на чл.59,ал.1 ЗКПО. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в тази му част, Административен съд Пазарджик е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде поставено друго такова, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена в тази й част. По т.3 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е прието, че ревизионният акт е незаконносъобразен в частта му за непризнати разходи по фактури издадени от ГРГ ЕКСПОРТ ЕООД с данъчна основа 15 000лв. за 2020г. и ТРЕЙД УЗУНОВ ЕООД с данъчна основа 6 000лв. за 2021г., отчетени по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги . Излагат се аргументи, че съдът се е доверил изцяло на заключението на експерта, без да обсъди доводите на органа по приходите, в това число, че сумата от 6000лв. по фактурите на ТРЕЙД УЗУНОВ ЕООД не е включена в таблицата на непризнати разходи на стр.21 в ревизионния доклад. Направените оплаквания са основателни. Посочената сума от 6 000лв. действително не е включена в таблицата за непризнати разходи за 2021г., т.е. с нея няма преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. По отношение на другата сума от 15 000лв. непризнати разходи по фактури издадени от ГРГ ЕКСПОРТ ЕООД съдът необосновано се е доверил на заключението на експерта, според което разходите по тези фактури са реално извършени. В случая не е съобразена констатацията на ревизиращите, че задълженото лице по реда на чл.103 ДОПК е извършило корекция и не е упражнило право на данъчен кредит по фактурите на този доставчик. На практика вещото лице се е произнесло по правен , а не по фактически въпрос, което е недопустимо и възприемайки го безкритично, първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК. Като неправилно решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде отхвърлена в тази й част. По т.4 от касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отменителната му част по отношение на непризнати с ревизионния акт разходи за лихва по договори за лизинг от 2019г., 2020г. и 2021г. Отново се излагат доводи, че съдът се е предоверил на заключението на експерта, без да съобрази конкретните факти и доказателства по делото. Направените оплаквания са основателни. Видно от констативната част на ревизионния доклад, отчетените разходи за лихви по договорите за лизинг за придобиване на автомобили не са били признати за документално обосновани предвид липсата на доказателства, че автомобилите са били използвани в икономическата дейност на дружеството. Отчитането на разходите за лихви по договорите за лизинг е извършено съобразно прилаганите от дружеството национални стандарти, поради което позоваването на експерта на изискванията на МСС 17, който не намира приложение в случая, което дало основание на съда да приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част, е необосновано. Като неправилно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена в тази й част. На последно място в касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в отменителната му част относно определени допълнителни задължения във връзка с предоставен от дружество заем на БУЛФИНГИ ЕКСПОРТ ЕООД. Излагат се доводи, че изложените от съда аргументи, че в случая водеща е свободата на договаряне и че приходният орган не е доказал размера на пазарните лихви, са в противоречие с материалния закон и безспорно установените факти по тази част от спора. Направените оплаквания са основателни. От данните по делото е видно, че в хода на ревизията е установено, че за периода 16.04.2018г. до 03.06.2018г. ревизираното дружество е предоставило на БУЛФИНГИ ЕКСПОРТ ЕООД заеми общо в размер на 300 000лв. при договорена 2% лихва при връщане на сумата. Установено е още, че предоставеният паричен ресурс е придобит чрез банков револвиращ кредит, отпуснат на Тренд 62 ЕООД от Уникредит Булбанк АД , по който дружеството е заплащало годишна лихва от 5%. Органите по приходите са приели, че в този случай е налице хипотеза по чл.16,ал.2,т.3 ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. За да отмени ревизионния акт в тази му част първоинстанционният съд е приел, че органът на приходите не е доказал, че уговорените 2% лихва по заемите се отклоняват от пазарната лихва към момента на сключване на договорите, като позоваването на 5% заплащана лихва по отпуснат банков кредит не може да се приеме за такова доказване, доколкото лихвените проценти на банките се влияят от множество фактори, които са неприложими в отношенията между търговци, а по отношение на последните е налице и свобода на договаряне, което може да доведе до съществено отклонение от лихвените проценти, заплащани по договорите за банков кредит. Решението на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно. Изложеното от първоинстанционния съд за принципа на свободата на договаряне между търговските субекти по същество е вярно, но в същото време е вярно и това, че данъчните закони съдържат разпоредби / в случая глава четвърта на ЗКПО Отклонение от данъчно облагане/, които уреждат регламентация за отклонение от данъчно облагане, което се осъществява посредством сделки, трансфери, търговски и финансови отношения, осъществявани между свързани и несвързани лица. Въпросните норми въвеждат правила, които игнорират действието на сделки, сключени при свобода на договарянето, с оглед определянето на действителния финансов резултат. При условията на чл.16,ал.2,т.3 ЗКПО правилно е прието от ревизиращите органи, че след като паричния ресурс е придобит чрез банков кредит с дължима лихва от 5%, то предоставянето на същия ресурс на трето лице по договор по паричен заем с уговорена лихва 2% съставлява отклонение от данъчно облагане за разликата от 2 до 5 % лихва. Би могло да се твърди, че констатацията на ревизиращия орган е недоказана в хипотеза, че същият е определил пазарна лихва по-висока от 5%, какъвто не е настоящия случай. Като неправилно решението на административния съд следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена и в тази й част. При този изход на процеса ответното по касация дружество Тренд 62 ЕООД, ЕИК 112594889, следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП Пловдив, разноски по делото за всички инстанции в размер на 15 676,58лв., включващи заплатена държавна такса за касационно обжалване и юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,