Решение № 6469 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2020 г.

Решение № 6469 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – П. моли да бъде отменено като неправилно решение № 2557/10.12.2019 г. по адм. д. № 2659/2019 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 163/29.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в касационната жалба. Моли да бъде отменен акта за установяване на публично държавно вземане или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-П. против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 163/29.07.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-П., като дължима такса съгласно параграф 9 от ПЗР на Закона за водите е установено дължимо задължение за такса за водовземане от подземни и повърхностни води за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2017 г. общо 261 234, 70 лв с 65 809, 30 лв лихви. Водовземането е извършено чрез 1. КЕИ: "Коджа дере" № 1, 2 и 3 и "Пръскалото", разположени на територията на с. Х. Даново, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на с. Х. Даново, с. И. – община Карлово и гр. С.; 2. водовземане от подземни води чрез 10 броя шахтови кладенци, разположени по поречието на р. С., в землището на с. С., община Карлово; в землищата на селата – с. П., с. Б., с. М., с. К. – община Карлово, с цел – питейно-битово водоснабдяване на гр. С.; 3. водовземане от повърхностен воден обект посредством водохващане от р. "Дамлъ дере", р. "Леевица" и р. "Манастирска" – в землището на с. Х. Даново и гр. С., с цел – питейно-битово водоснабдяване на гр. С.. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на публичните задължения на жалбоподателя в оспорения АУПДВ. Законосъобразен е изводът на съда, че АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, при наличие на фактически и правни основания, и въз основа на писмените документи по чл. 195 б, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/. АУПДВ е издаден от компетентен орган – директор на Басейнова дирекция, в кръга на неговите правомощия по чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, поради което е валиден. Актът е издаден в съответствие с чл. 195 б, ал. 2 от ЗВ - налице са констативни протоколи от извършен контрол за изпълнение на задълженията, покана към лицето за доброволно изпълнение, изпратено е изрично уведомление за започване на производството по издаване на АУПДВ. Дължимите такси на основание § 9 от ПЗР на ЗВ за водовземане от подземни и повърхностни води за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2017 г., са изчислени на база декларирано от касатора добито годишно водно количество. Вещото лице счетоводител дава заключение за идентичност между декларираните водни количества от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-П. и водните количества, отразени в процесния АУПДВ. Според неоспореното заключение на вещото лице няма погасяване на таксите за водоползване за периода 1.01.2014 г. – 31.12.2017 г., определени по § 9 от ПЗР на ЗВ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради неправилно посочване на правните основания в АУПДВ. Неправилно посоченото правно основание не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Правното основание при безспорните фактически основания се определя от съда и както правилно съдът е приел в акта дължимите такси са определени законосъобразно. Погрешното посочване в акта на чл. 10, ал. 2, т. 2 вместо т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 5001.07.2011 г. (отм.); , приложима за 2014 г. – 2016 г. не се отразява на правилността на акта, в който задължението е определено в размерите посочени в констативните протоколи, в които таксата правилно е определена по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата в размер 0, 02 лв/куб. м., в който смисъл е и заключението на вещото лице. Налице е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена от органа, издал акта по чл. 62, ал. 2 от АПК. Неоснователен е доводът за неправилност на акта поради посочено в него неправилно основание по чл. 12, ал. 2, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., приложима за 2017 г. Видно от акта в него е посочено основание за изчисление на таксите за 2017 г. по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата – по 0, 02 лв/куб. м. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на публичните задължения на дружеството в процесния АУПДВ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,