Решение № 3739 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2021 г.

Решение № 3739 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 334 от 20.04.2021 г., постановено по адм. д. № 365/2020 г. Административен съд – София област, е отхвърлил жалбата на "ДАЕСЕФ" АД, ЕИК[ЕИК], срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 545 -1/05.11.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Правец, потвърден с решение № 1/11.02.2020 г. на началник отдел "Местни приходи" при Община Правец. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Правец разноски по делото в размер на 1230 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ДАЕСЕФ" АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район "Искър", ул. "Неделчо Бончев" № 8, представлявано от изпълнителния директор В. Д., чрез пълномощника адв. Д. Пеков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София област е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за прихващане и възстановяване. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба началник отдел "Местни приходи" при Община Правец чрез своя процесуален представител адв. М. Райчинова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. С решението си Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на "ДАЕСЕФ" АД, ЕИК[ЕИК], срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 545 -1/05.11.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Правец, потвърден с решение № 1/11.02.2020 г. на началник отдел "Местни приходи" при Община Правец, с който на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. за притежаваните от него недвижими имоти на територията на Община Правец в размер на 9 966, 92 лв. главница и лихви за забава в размер на 182, 74 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт – подадените декларация от задълженото лице за притежавани от него недвижими имоти, приложените по административната преписка и делото писмени доказателства, свързани с извършването на услугите, за които са определени задължения. В мотивите на съдебния акт са възпроизведени и събраните пред съда гласни доказателства във връзка с извършване на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на обществени територии, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, свързана с определяне на размера на отделните задължения по акта. На отделен са възпроизведени и събраните по делото писмени доказателства свързани с възражението за прихващане на задълженото лице. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма, притежава необходимото съдържание, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотивите му в тази насока могат да бъдат обобщени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби на глава трета, раздел първи – Такса битови отпадъци от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. 2. Посочено е, че размерът на отделните компоненти на ТБО е определен с решение на Общински съвет – Правец взето по протокол № 286 от 20.12.2018 г. 3. Изграден е извод, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за процесната 2019 г. Община Правец е извършвала услугите за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. 4. Посочено е, че от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задълженията е съобразен с подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ от задълженото лице за притежавани от него недвижими имоти, като съобразно за някои от имотите не са определяни задължения. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт. На отделен ред първоинстанционният съд е изложил мотиви по направеното възражение за прихващане от задълженото лице, свързани с отмяна на предходен акт за установяване на задължения по декларация за същите недвижими имоти, но за друг данъчен период. Отбелязано е, че това възражение не може да бъде разгледано в това производство, предвид висящността на въпроса по законосъобразността на новия издаден акт за установяване на задължения по декларация след отмяна на първоначалния и наличието на специален ред за издаване на актове по прихващане. Решението на Административен съд – София област е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба на "ДАЕСЕФ" АД се поддържат оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правят се оплаквания, че административният съд не е изложил мотиви по основните възражения на жалбоподателя за допуснати множество нарушения при издаването на оспорения акт за установяване на задължения по декларация. На отделен ред се правят и оплаквания и за неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Дружеството касатор "ДАЕСЕФ" АД притежава множество недвижими имоти на територията на Община – Правец, за които са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ /подробно описани по номера и страници, на които са в първоинстанционното дело на стр. 10 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, л. 561 от делото/. С оспорения акт на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за 2019 г. в размер на 9 966, 92 лв. главница, както и лихви за забава в размер на 182, 74 лв. При административното оспорване с решение № 1 от 11.02.2020 г. началникът на отдел "Местни приходи" при Община Правец е потвърдил оспорения АУЗД. В решението е посочено/ за всеки един от имотите/, че таксата за битови отпадъци е определена върху по-високата между отчетната стойност на активите и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ както следва: 2% за сметосъбиране и сметоизвозване, 1% такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депо и 1, 5% такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Основните възражения на дружеството в подадената жалба до Административен съд – София област против издадения АУЗД са в следните направления: при издаването на акта са допуснати нарушения на основни правни принципи, като същият не съдържа фактически и правни основания за издаването му, не е посочена данъчната основа, върху която се определят отделните компоненти на ТБО, нито пък са съобразени подадените декларации от задълженото лице за ползваните контейнери за отпадъци; при издаването на акта не е спазен материалния закон в лицето на чл. 67 ЗМДТ. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че направените възражения са неоснователни, а издаденият АУЗД е правилен и законосъобразен, като при издаването не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и материалният закон е спазен. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, намира го за необоснован на фактите по делото и при неправилно приложение на материалния закон. Законът за местните данъци и такси е претърпял множество изменени и допълнения през годините. С нормата на чл. 62 на закона е установен принципът, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В нормата на чл. 67 ЗМДТ е дадена регламентация на начина на определяне на размера на отделните компоненти на ТБО. Според редакцията на чл. 67.