Решение № 3828 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2020 г.

Решение № 3828 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Перник против решение № 374 от 08.10.2020 г. по адм. дело № 482/2020 г. на Административен съд – Перник, с което е отменена заповед № 997 от 15.07.2020 г., издадена от същия административен орган, с която на "Каан Джърси" ЕООД, гр. София е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "вилна сграда" с идентификатор 37174.12.24. 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 37174.12.24 по кадастралната карта [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Каан Джърси" ЕООД, гр. София оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му са присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповед № 997 от 15.07.2020 г., издадена от кмета на община Перник е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложеното в мотивите на съдебния акт. Заключението на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на правото на защита на адресата на административния акт, не се споделя от настоящия състав. Оспорената заповед е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 8-18/СЛУ-6620 от 21.01.2020 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на дружеството – възложител на строежа и на страната е осигурена възможност да представи възражения. Такива са постъпили на 03.02.2020 г. и са обсъдени от административния орган преди издаване на заповедта. Освен това управителят на дружеството–възложител е уведомен за започналото административно производство. Първата проверка за законността на строителството в имота е извършена от служители на община Перник в присъствието на управителя на дружеството (констативен протокол № 2-18 СЛУ-6620/24.10.2019 г.). Съставеният при проверката констативен акт № 3-18 СЛУ-6620/18.11.2019 г. е изпратен на представляващия юридическото лице, като последният е уведомен за предстоящата нова проверка, която по негово искане е проведена на 20.12.2019 г. в негово присъствие (писмо изх. № 18/СЛУ-6620-23/29.11.2019 г., молба от 04.12.2019 г. на л. 49 от делото, констативен протокол № 6-18 СЛУ- 6620/20.12.2019 г.). По този начин на страната е осигурена възможност да участва в административното производство, да представи доказателства и възражения. Ето защо правото на защита на страната не е нарушено, а заключението на съда в обратен смисъл е направено в противоречие с нормативната уредба. Изводът на административният съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с материалноправни разпоредби е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Съображенията на съдебния състав за отмяна на административния акт следва да бъдат допълнени, като се посочи, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на формата, които са самостоятелно основание за нейната отмяна. Административният акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено жалбоподателят "Каан Джърси" ЕООД да премахне строеж "вилна сграда" с идентификатор 37174.12.24. 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 37174.12.24 по кадастралната карта на [населено място]. Същевременно в обстоятелствената част на административния акт е посочено, че строителството в ПИ с идентификатор 37174.12.24 по КК на [населено място] започва през м. октомври 2019 г., без разрешение за строеж и одобрен проект, като са премахнати част от стените и покривната плоча на съществуваща сграда. Констатирано е, че без да се променят формата и размерите на сградата върху част от зида са излети пет броя стоманобетонови колони с размери 0, 27/0, 20 м. и височина около 1, 70 м., а върху тях е излят стоманобетонов пояс с размери 0, 27/0, 27 м. Размерите на строежа в план са 6, 50/6, 50 м. От източната страна на строежа върху пояса са констатирани фусове. В този смисъл са и констатациите в представените със заповедта констативни актове. В заповедта е посочено също, че сградата е нанесена в кадастралната карта на [населено място] и е предмет на нот. акт № 16/2018 г., с който дружеството придобива имота. Изложеното разкрива противоречие между описанието на незаконния строеж в обстоятелствената част на оспорената заповед и характеристиките на наредения за премахване обект в разпоредителната част на административния акт. В обстоятелствената част са изброени отделни строително – монтажни работи по частично възстановяване и замяна на конструктивни елементи на съществуваща сграда, насочени към укрепването и запазването й. С разпоредителната част на акта наредена за премахване е вилна сграда, по отношение на която липсват данни по административната преписка да е незаконен строеж, т. е. волеизявлението на органа в разпоредителната част на оспорената заповед не съответства на описанието на строежа в обстоятелствената част и нареденият за премахване обект е различен от приетия за незаконен строеж. Допуснатото формално несъответствие е съществено, тъй като е пречка да се установи незаконният строеж, който подлежи на премахване и съответно да се прецени материалната законосъобразност на акта. Изводът на административния съд за отмяна на оспорена заповед е направен в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа не са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж "вилна сграда" с идентификатор 37174.12.24. 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 37174.12.24 по кадастралната карта [населено място], за която са налице данни, че представлява търпим строеж. Сградата е част от 14 броя частни вили, построени в [населено място], [населено място] преди 1940 г. и е нанесена в кадастралния план на селото от 1946 г. Съгласно кадастралния план на [населено място] от 1970 г. вилната сграда попада в имот пл. № 01/2024 и представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗИД ЗУТ, който като заварен строеж е допустим и по Плана за управление на ПП "Витоша". В този смисъл са представените удостоверение от 20.11.2008 г., на началника на отдел "Градоустройство" на община Перник, писмо от 28.03.2015 г. на зам. - кмета по строителство и устройство на територията на общината, нот. актове № 175/1993 г. и № 63/2008 г., 2 бр. писма от 05.05.2015 г. и от 02.06.2015 г. на директора на РИОСВ – Перник. Като търпим строеж сградата не подлежи на премахване, поради което издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Установеното с констативните актове и описано в обстоятелствената част на заповедта строителство, извършено без строителни книжа, може да се квалифицира като основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, но то не е предмет на заповедта за премахване. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 07.08.2020 г.). Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните и на събраните доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото от страна на ответника (пълномощно на адв. Г. и 2 бр. фактури за извършено плащане), община Перник следва да заплати на "Каан Джърси" ЕООД сумата 2400. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,