Решение № 12191 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район против решение 251/08.02.2023 г. по адм. д. 491/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да бъде отменено. Излага подробни съображения по спорните условия на процесното Разрешително и претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, ВП Брандс Интернешънъл АД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Божинов. Оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно. В частта ревизионни шахти и нефтопродукти липсват фактически установявания на органа, обосноваващи необходимост от въвеждане на изисквания към местата за мониторинг и индивидуални емисионни ограничения по потоци и местата на заустване. Няма доказателства за констатирано наличие на нефтопродукти, попаднали в канализационната мрежа на обекта, изпълнена като разделна: за битово-фекални отпадъчни води; за производствени отпадъчни води и за дъждовни отпадъчни води. Изискването за ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала следва да е съобразено с Наредба РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи и в тази връзка не са установени факти и обстоятелства, относими към поставените в разрешителното изисквания. По отношение изискването да се предприемат необходимите действия за реконструкция и модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения и/или да се проектират и изградят нови такива за третиране на Поток 1 битово-фекални отпадъчни води и Поток 3 - производствени отпадъчни води, отново не е установена липса на пречиствателни съоръжения, не е обоснована необходимост от изграждане. Не се установяват касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по жалба на ВП Брандс Интернешънъл АД против Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води 33750026/02.02.2021 г. издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив, като същото е било обжалвано частично.

Съдът е отменил процесното разрешително в обжалваните части, а именно:

1. В издаденото Разрешително 33750026/02.02.2021 г. в Раздел Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване на стр. З в колона Заустване са определени точки за мониторинг и място на заустване ревизионни шахти, а именно: Заустване 1, Поток 1 БФОВ, място за мониторинг Пункт 1, ревизионна шахта на изход /пречиствателно съоръжение/; Заустване 2, Поток 2 - Смесен поток - ПОВ и ДОВ, място за мониторинг Пункт 2, ревизионна шахта последната в границите на имота; Заустване 3, Поток 3 - ПОВ, място за мониторинг Пункт 3, ревизионна шахта на изход пречиствателно съоръжение, в частта изискването за ревизионни шахти, като местата за мониторинг да се запазят, както към настоящия момент ;

1. На стр. 3 от издаденото Разрешително 33750026/02.02.2021 г. в Раздел Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване в частта показател за индивидуални емисионниограничения нефтопродукти, който е посочен за мониторинг при Заустване 2, Поток 2 - Смесен поток - ПОВ и ДОВ, място за мониторинг Пункт 2, ревизионна шахта последната в границите на имота.

1. На стр. З от издаденото Разрешително 33750026/02.02.2021 г. в Раздел Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване в частта при Заустване 2 Смесен поток и ПОВ ;

1. На стр. 8 от издаденото Разрешително 33750026/02.02.2021 г., в колона Други условия съобразно спецификата на обекта в точка 5, където е записано: Да не се допуска попадането на утайка и нефтопродукти във водоприемника.

1. На стр. 8, в точка 7 в колона Други условия съобразно спецификата на обекта от издаденото Разрешително 33750026/02.02.2021 г. е записано: в местата, определени като пунктове за собствен мониторинг да се обособят места(ревизионни шахти) с цел вземане на проби от пречистените отпадъчни води.

1. На стр. 8, в колона Други условия от издаденото Разрешително 33750026/02.02.2021 г. в точка 1 е записано: С оглед постигане на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), да се предприемат необходимите действия за реконструкция и модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения и/или да се проектират и изградят нови такива за третиране на Поток 1 битово-фекални отпадъчни води и Поток 3 -производствени отпадъчни води от измиване на технологично оборудване, съдове и работни помещения, като е записан срок: До една година от датата на влизане в сила на настоящото разрешително.

1. На стр. 8, в колона Други условия от издаденото Разрешително 33750026/02.02.2021 г., в точка 2 на същото условие е записано: Да се проектира и изгради подходящо пречиствателно съоръжение за третиране на Поток 2-производствени температурно замърсени отпадъчни води, формиращи се от площадката на обекта. Срок: До шест месеца от датата на влизане в сила на настоящото разрешително.

Съдът е върнал административна преписката на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив за ново произнасяне по подаденото заявление от ВП Брандс Интернешънъл АД при спазване на указанията, дадени в мотивите на това решение.

Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че процесното Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води 33750026/02.02.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив /БД ИБР/ не съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Липсват мотиви относно оспорените с жалбата задължения за оператора, които да обусловят въвеждането на тези рестриктивни изисквания. Според съда, това води до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административният орган да постанови своя административен акт. А заключенията на назначената от съда съдебно-техническа експертиза не могат да заместят мотивите на органа за издаване на оспорения административен акт.

Решението е правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните е постановил съдебния си акт.

От фактическа страна по делото е изяснено, че по подадено заявление с вх. РР-07-22/22.05.2020 г. от ВП Брандс Интернешънъл АД е било издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив /БД ИБР/ Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води 33750026/02.02.2021 г. на основание чл. 46, ал. 1, т. З, буква б, чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите и Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите. Разрешителното е за ползване на воден обект: Отводнителен канал, общинска публична собственост, поречие на река Марица, който е част от водно тяло с код Река Потока от извори до град Съединение с цел заустване на три потока отпадъчни води: Поток 1 - битовофекални отпадъчни води след пречиствателно съоръжение, Поток 2 дъждовни води, формиращи се от площадката и покривите на сградите и Поток 3 - производствени отпадъчни води от измиване на технологично оборудване, съдове и работни помещения и води (от сондажни кладенци) от охлаждане на съдове за дестилати (условно чисти) след пречиствателно съоръжение от експлоатацията на съществуващ обект Винарска изба, находящ се в УПИ I - Винпром от кв. 125 по плана на гр. Съединение, Община Съединение, Област Пловдив.

Видно от данните по делото, за дейността на Винарска изба гр. Съединение, титулярът ВП Брандс Интернешънъл АД е имал издадени няколко разрешителни за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води. Първоначалното разрешително е издадено през 2009 г., чието действие е продължено с Разрешитело РР-2834/16.05.2016 г., последващо изменение условията с Решение 0РР-3162/ 14.09.2017 г. и Решение РР-3305/22.05.2018 г.

В последното решение на директора на БД ИБР от 2018 г. е коментиран въпроса дали е необходимо да бъде извършвана реконструкция и модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения и като крайно решение административният орган е преценил, че това не е необходимо. По отношение на пунктовете за мониторинг при точките на заустване е посочено, че не са изградени ревизионни шахни на изход пречиствателни съоръжения, тъй като няма техническа възможност за изграждане на такива.

В преписката по изготвяне на оспореното в настоящото производство Разрешително 33750026/02.02.2021 г. на директора на БД ИБР е приложена само преценка на административния орган по чл. 62, ал. 1 ЗВ и становище на директора на РИОСВ - Пловдив във връзка с подаденото заявление от дружеството за издаване на разрешително. В становището на РИОСВ - Провдив са отбелязани две условия, които се предлага да бъдат включени в разрешително: да бъдат монтирани измервателни устройства за отчитане на реалното количество зауствани отпадъчни води и да бъде заложено условие за реконструкция и модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения.

Спорни в настоящото производство са наложените допълнителните изисквания и условия в Разрешителното от 2021 г., издадено на титуляра ВП Брандс Интернешънъл АД, а именно-изграждането на ревизионни шахти на изхода на пречиствателните съоръжения при Пункт 1 и Пункт 3, както и в границите на имота при пункт 2; наложените емисионни ограничения по показател нефтопродукти; задължението да се извърши реконструкция и модернизация на съществуващите пречиствателни съоръжения и/или да се проектират и изградят нови такива за третиране на Поток 1 битово-фекални отпадъчни води и Поток 3 производствени отпадъчни води от измиване на технологично оборудване, съдове и работни помещения в срок до една година от влизане в сила на разрешителното; задължението да се проектира и изгради пречиствателно съоръжение за третиране на поток 2 - производствени температурно замърсени отпадъчни води, формиращи се от площадката на обекта, в срок до 6 месеца от датата на влизане в сила на настоящото разрешителното.

Следва да се посочи, че никъде в преписката по изготвяне на процесното разрешително не е бил коментиран въпроса за необходимостта от ревизионни шахти на изхода на пречиствателните съоръжения и мониторингът до момента се е извършвал от самите тръби на изхода на производствения обект, както е посочило вещото лице. Нещо повече, в предходното разрешително от 2018 г. изрично е посочено, че в обекта не са изградени ревизионни шахни на изход пречиствателни съоръжения, тъй като няма техническа възможност за изграждане на такива. Правилно административният съд е приел, че административният орган не е изложил мотиви в обжалваното разрешително, защото от доказателствата по делото не става ясно кое е породило необходимостта от изграждането на посочените ревизионни шахти, след като контролът и до момента е бил редовно извършван и как е станало възможно изграждането на ревизионни шахти.

По отношение на необходимостта от отчитането на показателя нефтопродукти, по делото също не са представени доказателства. В заключението на вещото лице въпросът е изследван и е посочено, че на работната площадка няма данни за съхранение на нефтопродукти, не е разположен паркинг за автомобили, от които евентуално да има отпадък от нефтопродукти и от трите страни на работната площадка има път, поради което при товарене и разтоварване колите не се разполагат на работната площадка. След като в предходните разрешителни не е бил отчитан този показател, не става ясно по делото кое е породило необходимостта от включването му в процесното разрешително.

Що се отнася до изискването за извършване на реконструкция и за изграждане на нови пречиствателни съоръжения, в материалните към административната преписка не е видно да е извършван анализ на разпоредбите на чл. 79 и сл. от Наредба РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, не само досежно необходимостта от изграждането им, но и до сроковете и средствата за това.

Изложените съображения водят до извод, че административният съд обосновано е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен поради липсата на мотиви. Решението следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касационна жалба се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,