Решение № 2831 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2013 г.

Решение № 2831 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Александров Страхилов, от с. Железница, срещу решение № 4809/15.07.2013 г. по адм. д. № 10149/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Столичният общински съвет не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 413/19.07.2012 г. на ответника, с което е одобрен ПУП - план за регулация и режим на застрояване на ж. к. "Люлин - 2 м. р", кв. 30, в частта за имот с идентификатор № 68134.4356.609, попадащ в УПИ V - за озеленяване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По местоположение процесният имот по действащия план попада в кв. 30, УПИ IV - за административно и културно-битови нужди и озеленяване. Съгласно ОУП на гр. София имот с идентификатор 68134.4356.609 по кадастралната карта попада в устройствена зона Жк "Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване". С оспореното решение имотът, с площ от 482 кв. м, не се урегулира, а се включва в границите на УПИ V - за озеленяване с режим на Тго и подлежи на отчуждаване. Според съда предмет на производството е изследване на въпроса налице ли са условията на чл. 22, ал. 7 ЗУТ във връзка с ал. 6 - имотът на жалбоподателя да бъде определен за озеленяване. Дали е допустимо в жилищен комплекс да се урегулира нов имот за жилищно строителство зависи от спазването на съотношението за "застроена - озеленена площ" в рамките на отделния квартал на първо ниво и след това - спазване на нормите за това съотношение за целия квартал. Според съда, ако имотът на жалбоподателя бъде предвиден за застрояване, показателите в кв. 30 за озеленяване биха се влошили още повече, колкото и минимално да е предвиденото застрояване. Решението е необосновано и материално и процесуално незаконосъобразно: Планът за регулация и застрояване е одобрен на основание по чл. 22, ал. 4 ЗУТ. В тази алинея и следващите - ал. 5, 6 и 7 са регламентирани условията за ново строителство в съществуващите жилищни комплекси съгласно устройствените показатели за съответната устройствена зона. Това са плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. Алинея шеста не допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелените площи, определени в Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 22, ал. 7, предложение второ ЗУТ имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6, се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. Тази норма е приложима само ако имотът не може да бъде застроен при условията на ал. 6 на чл. 22 ЗУТ по посочените правила. В случая, видно от заключението на вещото лице, имотът на жалбоподателя може да бъде регулиран, тъй като е с площ от 482 кв. м, тъй като по ОУП попада в устройствена зона "Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване". Според заключението на вещото лице предвиждането на имота в процесния ПУП не може да се смята за единствения възможен начин за отреждане. Такава вариантност е налице, според заключението, съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 1, 2, 5 и ал. 2, т. 1 - 5 от Наредба № 7/2003 г. Видно от заключението, вещото лице не може да отговори дали друго предвиждане би се отразило като цяло на процесния ПУП по отношение на плътност за застрояването в този квартал и на баланса на територията в процентно отношение относно зелените площи, предвидени по ЗУЗСО, тъй като не му е представено и не е приложено по делото Приложение № 2, представляващо "подробен баланс на територията по имоти и квартали в различните устройствени зони", приложено към обяснителната записка на проекта, поради което не може да се направи точна съпоставка за размера на евентуалното изменение в процентно отношение при промяна в отреждането на процесния имот. Пак според вещото лице, по площ имотът представлява нищожна част /около половин %/ от площта на терените, определени като жилищни, терени за обществено обслужване и зелени площи, и една промяна няма да повлияе значително на баланса на територията в целия микрорайон "Люлин 2". Предвид изложеното в случая не са налице категорични данни в каква степен са постигнати устройствените показатели за плътност и интензивност на застрояване за съответната зона при съществуващото строителство и на базата на тези данни да се прецени дали имотът на жалбоподателя може да бъде урегулиран и евентуално застроен. Тоест, на изследване подлежи въпросът, може ли конкретен имот съобразен с устройствените показатели за съответната зона, да бъде урегулиран и застроен при условията на ал. 6, и дали ако се предвиди урегулиране и застрояване съотношението застрояване - зелена площ, ще се наруши съобразно законовите изисквания. При липсата на Приложение № 2, цитирано по-горе, този извод за конкретния имот съобразно показателите за квартала не е направен. Поради това решението следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане за установяване на посочените обстоятелства, тоест дали съществуващото строителство изпълва изцяло нормите за плътност и интензивност на застрояването в квартала и ново такова не се допуска. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение