Решение № 12220 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел Заедно 111, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 394/30.03.2021 г. по адм. д. 144/2021 г. на Административен съд Варна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не е установен безспорно фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, обосноваващ налагането на процесната ПАМ. Сочи, че срокът на налагането й не е мотивиран и при определянето на неговата продължителност не е спазен принципът на съразмерност. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел Заедно 111, гр. Варна срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11- ФК от 14.01.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на сдружението е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект перукерско студио Крез в гр. Варна, ул. "Шипка" 19 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че е установено основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ и нейната продължителност е съобразена тежестта на нарушението. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с ал.2 и ал.3 и чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.01.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, чието извършване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Цитираната разпоредба предоставя на административния орган при условията на оперативна самостоятелност конкретната преценка за продължителността на срока на налагането на ПАМ, но при съобразяване на необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая решаващият състав не е съобразил, че в оспорената заповед са изложени изцяло неотносими и бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Некореспондиращи с релевантните факти и обстоятелства са доводите на административния орган, че търговският обект се намира в курортен комплекс, както и, че през месец януари в гр. Варна е активен туристически сезон, предпоставящ значителен поток от хора. Напълно необоснован е и доводът, че е необходим определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, без да са конкретизирани времево дължимите от сдружението в тази насока действия. При липсата на конкретни и относими съображения за продължителността на срока на налагане на ПАМ, настоящият състав намира, че оспорената заповед е немотивирана. Независимо, че определянето на срока е правомощие, предоставено на органа в условията на оперативна самостоятелност, то законосъобразното му упражняване в контекста на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК, пряко рефлектира върху унищожаемостта на оспорения акт. Пропускът на неговия издател да посочи относими към сдружението и към конкретния търговски обект мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ препятства и възможността за преценка за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК и обуславя извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Като е приел обратното, АС- Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед за налагане на ПАМ бъде отменена. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение