Решение № 8215 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2008 г.

Решение № 8215 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Петров Иванов, от гр. Благоевград, срещу решение № 956/15.10.2008 г. по адм. д. № 581/2007 г. на Административен съд гр. Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба- Кирил Петров Иванов и община Благоевград не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Развива доводи, че предмет на спора е мълчалив отказ по молба на касатора и вместо по него, съдът се е произнесъл по законосъобразността на последвалия изричен отказ, срещу който няма жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу мълчалив отказ на кмета на община Благоевград по искането му с вх. № 0209-А-33/07.06.2007 г. да се произнесе за разрешение за поставяне на рекламно-информационен елемент в собствения му имот. Поради непроизнасяне в срок е последвала жалба срещу мълчаливия отказ. Впоследствие молбата е разгледана от комисия по ХУПР (комисия по художествена украса, паметници и култура), която не е удовлетворила молбата на жалбоподателя с мотива, че имотът попада в границите и охранителната зона на паметници на културата, съгласно т. III и т. IV от одобрен от НИПК списък на декларираните архитектурно-строителни паметници на културата от епохата на капитализма в Благоевград и в непосредствена близост по паметника на Г. Измирлиев-Македончето. С писмо№ 0209 А-33/13.09.2007 г. кметът на общината изрично е отказал издаването на исканото разрешение със същия мотив, изложен и от КХУПР. Първоинстанционният съд е извършил проверка на валидността и законосъобразността на цитираното писмо на кмета, приемайки, че същото материализира изричен отказ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Имотът, върху който се претендира поставяне на рекламното пано, попада в границите на охранителната зона на паметниците на културата и има визуална връзка със сгради с качества на паметник в ансамбъл, изграждащи компактни ядра в груповия паметник, съгласно т. VII от списъка и се намира в непосредствена близост до паметника на Г. Измирлиев. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Благоевград, не се разрешава разполагането на съоръжения за външна реклама на територията на община Благоевград върху сгради, обявени за паметници на културата, както и във визуалния обсег на възприятието им, освен в случаите, утвърдени от НИПК. Не е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 5 ЗУТ, според която върху недвижими имоти-паметници на културата в техните граници и охранителни зони, разрешение за поставяне се издава след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 ЗУТ. Липсата на съгласуване е пречка за издаване на исканото разрешение. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: На първо място, не е налице изместване предмета на спора според твърденията на представителя на прокуратурата. Съгласно т. 8 ППВС 4/1976 г. ако е била подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме и като жалба срещу последвалия изричен такъв. Предвид изложеното, първостепенният съд правилно е разгледал именно последвалия изричен отказ, без да измества предмета на спора. Непроизнасянето в срок от административния орган не е пречка да постанови впоследствие изричен отказ, тъй като срокът, в който трябва да се произнесе административният орган е инструктивен, а не преклузивен. След като няма произнасяне от съда по мълчаливия отказ, предмет на разглеждане следва да бъде именно изричния такъв. Приемайки оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. В случая от заключението на вещото лице се установява, че имотът попада в охранителната зона на паметник на културата, поради което съгласно чл. 57, ал. 5 ЗУТ е необходимо предварително разрешение на НИПК, което в случая липсва. Разпоредбата е в сила към датата на постановяване на изричния отказ, поради което е приложима като част от действащото материално право. Предвид изложеното заповедта е мотивирана с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма, поради което е съответна на материалноправните разпоредби. В конкретния казус съдът е издирал релевантните за спора факти, поради което решението като съответно на материалния закон е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение