Решение № 10928 от 30.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Леско АД против решение 55 от 24.02.2022 г., постановено по адм. д. 421/2020 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на СГКК гр. Добрич, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Албена АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич отхвърля жалбата на Леско АД против извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към КК на [населено място] за ПИ с идентификатор 39459.507.1 по отношение на данни за собственост и собствениците на имота, въз основа на което в КРНИ наред с вписания собственик Леско АД, като носител на ограничено вещно право върху имота е вписано и Албена АД. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореното действие, изразяващо се във вписване на КРНИ по отношение на ПИ с идентификатор 39459.507.1 на Албена АД като носител на ограничено вещно право на имота, е постановено в съответствие с материалния закон. Вписването е извършено по заявление на последното дружество, което се легитимира като носител на ограничено вещно право по силата на заповед 3524/24.09.1971 г. на министъра на горите и опазване на природната среда. Като правно основание за вписването в уведомителното писмо до жалбоподателя е посочен чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. От събраните по делото доказателства е установено, че Леско АД е собственик на 39459.507.1, като имотът е нанесен в КК и в КР и като собственик е вписано дружеството. С извършеното вписване в КРНИ наред със собственика на имота Леско АД е вписано и Албена АД като носител на ограничено вещно право - право на строеж. Видно от заповед 3524/24.09.1971 г. на министъра на горите и опазване на природната среда, послужила като основание за вписването в кадастралния регистър е, че на ДСО Балкантурист Албена е разрешено да устрои къмпинг върху 80 дка залесена горска площ в м. Балата, землището на [населено място]. От приложените по делото доказателства се установява, че къмпингът е построен нотариален акт 46, т. ІІ, рег. 1018 по дело 236/2002 г. на нотариус с район на действие Районен съд гр. Балчик, към който е приложена и заповед 3524/24.09.1971 г. на министъра на горите и опазване на природната среда. Следователно правото на строеж е реализирано, поради което посочената заповед не легитимира Албена АД, като носител на ограничено вещно право върху процесния имот, респективно като собственик на същия. В заповедта, както бе посочено по-горе като основание за изменението на КР е посочена хипотезата на чл. 53а във вр. с чл. 53,ал. 1, т. 1 ЗКИР, съгласно който измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване. От изложеното по-горе е видно, че не е налице нито възникване на нови, нито промяна на данните подлежащи на вписване, тъй като заповедта въз основа на която е извършено вписването е съществувала към момента на одобряване на КК и КР. В случая не се претендира изменение в кадастралния регистър, настъпило след одобряване през 2003 г. на кадастралната карта и регистър, тъй като заявителят се позовава на налично към този момент ограничено вещно право, възникнало в полза на праводателя му през 1971 г. Релевантният момент за преценка на направеното искане е именно одобряването на кадастралната карта и регистър, което в случая сочи на хипотезата на непълнота и/ или грешка на отразяването в тях. Освен това от приложената извадка от КРНИ следва извод, че вписването е направено при условието на чл. 53, ал. 2 ЗКИР като наред с вписания собственик е вписан и нов носител на ограничени вещни права. Хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е приложима само при настъпили изменения в кадастралните обекти след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такива изменения в случая не са установени. Нормата регламентира единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право на собственост, респ.други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права обаче следва да са за имота в границите и обема му, отразени в КК, което в случая не е налице, тъй като дори и да се приеме, че е учредено вещно право на строеж, то това не легитимира заявителя като собственик на имота, а на построените обекти въз основа на учреденото вещно право, а вписване в този смисъл не е направено. Установяването на обема на правото на собственост върху имотите, предмет на приложените нотариални актове, е обстоятелство от значение при решаването на спора за собственост между страните в гражданския процес. В случая изводът на съда, че предпоставките за изменение на КРНИ са налице, тъй като са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право за един и същ имот, е незаконосъобразен. По делото и в административната преписка липсват данни за промяна на данните за собствеността по отношение на имот с идентификатор 39459.507.1 по КК на [населено място], настъпили след одобряване на изменението на КККР през 2003 г. Събраните по делото доказателства сочат на друга хипотеза за изменение на КРНИ и спор за собственост. Следователно обжалваното изменение на КРНИ по отношение на ПИ с идентификатор 39459.507.1 е постановено в нарушение на материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл Административен съд гр. Добрич постановява решение в нарушение на материалния закон което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което вписването в тази му част да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на Леско АД сумата 1920 лв., от които 370 лв. заплатени държавни такси, 300 лв. заплатено възнаграждение за вещи лица и 1250 лв. заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,