Решение № 5943 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2017 г.

Решение № 5943 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници"/АМ/, чрез процесуален представител, против решение № 7358 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 682/2015 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което касаторът е о съден да заплати на П. В. А. сумата от 3 903,12 лева- обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Твърди се, че оспореното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът на А. бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. Ответната страна П. В. А., чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Също претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на П. В. А. против АМ за присъждане на обезщетение в размер на 3903,12 лв. по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение със Заповед № 3300/3.09.2014 г. на директора на АМ за периода 5.09.2014 г. -5.03.2015 г. Съдът е установил, че с решение № 5743/16.01.2016 г. по адм. д. № 5178/2015 г. на Върховен административен съд на РБ, е оставено в сила решение № 1601/13.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9930/2014 г. по описа на АССГ, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 3300/3.09.2014 г. на директора на АМ, с която е прекратено служебното правоотношение на П. В. А. -митнически инспектор в Митница Столична, считано от 5.09.2014 на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. Със заповед № 4147/8.06.2016 г. А. е възстановен на длъжност "митнически инспектор в Митница Столична", ранг V-младши, считано от 26.05.2016 година и е определена основна заплата на държавния служител в размер на 661 лева. Съдът е счел, че на ищеца се дължи обезщетение по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от 6 месеца, в който не е заемал друга държавна служба и не е получавал доходи от друга работа по трудово правоотношение след датата на незаконното му уволнение. Въз основа на отбелязванията в приложените копия на трудова и служебна книжка, съдът е установил, че след прекратяване на служебното правоотношение, ищецът не е работил на друга длъжност и е бил регистриран в дирекция "Бюро по труда". Предвид събраните доказателства първоинстанционния съд е намерил предявения иск за доказан по основание и размер, и е присъдил същата. Касационната инстанция намира решението на АССГ за правилно. Неоснователно е твърдението на касатора че искът на А. е уважен без да е доказан по основание и размер. С извлеченията от трудовата и служебната книжка, официални удостоверителни документи, служителят надлежно е удостоверил твърденият от него факт, че е останал без работа през исковият период. Твърденията на касатора, че е възможно същият да е престирал труд и получавал възнаграждение за това и без отбелязвания в сочените книжки е голословно и неподкрепено от доказателства. Неоснователно е и касационното оплакване, че размерът на обезщетението не е съобразен с размерът на обезщетението за временна нетрудоспособност. В чл. 104, ал. 1 ЗДСл не са предвидени ограничения за намаляване на размера на обезщетението в зависимост от получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност през същия период. Тъй като това обезщетение е изплатено със средства на ДОО, в този смисъл не са налице основания по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД за прихващане, с оглед различните правоотношения и липса на идентичност между страните. Освен това в чл. 42, ал. 2 от КСО изрично е предвидено, че изплатените парични обезщетения за временна нетрудоспособност се възстановяват от лицата за периода, в който е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа. Предвид изложеното решенията на АССГ са правилни, не са налице касационни основания за отмяна и следва да се оставят в сила. При този изход на делото касаторът следва да се осъди да заплати на ответника сумата 420 лева разноски, направени в касационното производство за адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност съдът счита за неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,