Решение № 11985 от 22.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна", срещу решение 2/24.02.2022 г., постановено по адм.дело 444/2021 г. по описа на Административен съд Русе. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, неправилен и незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Релевира довод, че задълженията на дружеството, определени с решението са погасени по давност и не могат да бъдат събирани по никакъв начин, нито да бъдат прихванати, тъй като чл. 170, ал. 3 от ДОПК е неприложим поради изричната забрана в чл. 60, ал. 2 от ЗДДС. Предвид изложеното счита, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от водене на делото, поради което производството следва да бъде прекратено, а решението обезсилено. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. Счита, че съмненията на митническите органи са наделжно мотивирани, като е извършен сравнителен анализ на справедливата цена, извлечена от митническа информационна система Тезей. По изложените съображения се иска оспореното решение да бъде обезсилено, в условията на евентуалност да бъде отменено, а обжалваното митническо решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът Ерик МБ ООД, в депозирана по делото молба от 13.12.2022 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Русе е законосъобразността на Решение с рег. 32-189961/16.06.2021 г. към Митническа декларация /МД/ MRN 17BG002002H0028876 от 07.03.2017 г. на Директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. с чл. 103 и чл. 104 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените отЕрик МБ ООД стоки под номер 1, 2, 3 и 4, в резултат на което са начислени допълнително мито за доплащане в общ размер на 12 226,73 лева и ДДС в размер на 16 932,28 лева, като с решението е определено, че установените задължения са възникнали на 07.03.2017 г. Митническият орган е приел, че на основание чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. длъжникът не се уведомява за възникване на митническото задължение след изтичане на 3 години от датата, на която е възникнало задължението, а на основание чл. 104, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи не вземат под отчет размера на възникналите вносни мита и ДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от Ерик МБ ООД по горецитираната митническа декларация на стоки под номер 1,2,3 и 4 и след извършена проверка от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което била определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност основани на сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Тези изводи на митническия орган били подкрепени и от факта, че вносителят не е представил никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните стоки, както и не е бил открит след продължително издирване по законоустановения ред. Поради неоткриването на идентични стоки от същия износител митническата стойност на стоки под 1,2,3 и 4 била определена въз основа на договорна стойност на сходни стоки на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. В резултат на изложеното с оспореното решение били допълнително установени суми за мито и ДДС за заплащане съответно в размер на 12 226,73 лв. и в размер на 16 932,28 лв. В хода на производството пред административния съд е прието заключение на ССЕ, според което е налице съответствие между фактурираната цена на стоката и декларираната стойност пред митническите органи. Вещото лице е установило, че дружеството е платило стойността по фактурата в пълен размер по банков път на 23.10.2017 г., както и съответната фактура е осчетоводена по надлежния ред. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място в решението е посочено, че административният орган е нарушил задълженията си по чл. 84м вр. чл. 19а от ЗМ, тъй като изпратеното писмо, с което дружеството се уведомява за започналото административно производство е останало невръчено, в резултат на което последното е било лишено от възможността да узнае за образуваното административно производство и да изрази становище в определения му 30-дневен срок. Наред с това според решаващия състав, митническият орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, нито е извършил анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. Съдът е установил също, че в оспореното решение не е посочен номер на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-висока митническа стойност на всяка от процесните стоки, както и липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки. Въз основа на изложеното съдът е извел извод, че митническият орган не е обосновал приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента във вр. с чл. 74 § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. поради което с определяне на нова митническа стойност на процесните стоки е постановен един незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447.при извършен съвкупен анализ на събраните доказателства, е формиран обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящият касационен състав споделя изводите на съда, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното митническо производство, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като дружеството не е било надлежно уведомено и е било лишено от възможността да участва в образуваното административно производството, което е довело до ограничаване на правото му на защита. Обосновано първоинстанционният съд е приел и че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесните стоки. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, както и са налице данни, че на дружеството не е предоставена възможност да участва в образуваното административно производство, съответно да представи становище и допълнителна информация във връзка с възникналите съмнения на митническия орган. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. Липсват данни, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, търговска марка/производител и на тяхното качество. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящият състав на касационната инстанция. Неоснователни са релевираните в жалбата доводи за недопустимост на обжалването поради липса на правен интерес у оспорващия решението, тъй като установените задължения са погасени по давност и не могат да бъдат прихванати по реда на чл. 170, ал. 3 от ДОПК. Безспорно Съдът на Европейския съюз определя 3-годишния срок по чл. 103, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. като давностен срок, след изтичането на който митническото задължение се счита за погасено. Именно с факта, че оспореният административен акт установява погасено по давност митническо задължение, което е публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, се свързва правният интерес на дружеството да оспори този акт пред съда. Това е така, защото чл. 113 от Регламент /ЕС/ 952/2013 не регламентира правила, по които следва да се осъществява принудителното събиране на вносните или износните мита, когато те не са платени в определения срок, а препраща към правилата, регламентирани в законодателството на съответната държава членка.