Решение № 15802 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2011 г.

Решение № 15802 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Христо Пламенов Христов от гр. Варна чрез процесуалния му представител адвокат Галина Живкова против решение № 1157/16.05.2011 г. по адм. дело № 16/2011 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу община Варна за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява лично, но от негово име адвокат Живкова поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема отношение по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че служители в администрацията на ответниците не са извършили действия или бездействали при изпълнение на служебните си задължения, от които пряко да са настъпили вреди за касатора, от което е направил извод, че по отношение на касатора не е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до правилният извод, че искът, предявен против община Варна е неоснователен, тъй като претендираните вреди от касатора не са били в пряка причинна връзка от съставения и отменен административен акт - заповед № РМ-19/21.03.2007 г. на кмета на район "Младост" при община Варна. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че претендираните имуществени вреди в размер на 60 лв., произтичащи от платени средства за презаверка на строително разрешение и за издаване на констативен акт са недоказани. Правилно съдът е приел, че претендираните вреди в размер на 8200 лв., произтичащи от платен наем за жилище са неоснователни, тъй като по делото не е било доказано кога би била построена процесната жилищна сграда. Правилно съдът е приел, че искът за присъждане на заплатените разноски по адм. дело № 1288/2008 г. на Административния съд - Варна е неоснователен, тъй като редът за присъждане на тези разноски е друг - по АПК, и той изключва приложението на ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че и искът за присъждане на неимуществени вреди е неоснователен, тъй като те не са в пряка причинна връзка с отменения административен акт, а произтичат от действията на трето физическо лице. Правилно и законосъобразно, въз основа на тези приети за безспорни обстоятелства, съдът е приел, че по делото не е било доказано действие на държавни служители при изпълнение на тяхната служебна дейност, довело до пряко причиняване на имуществени и неимуществени вреди на касатора и е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като неоснователен. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,