Решение № 5278 от 1.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Гьорина, от гр. Ямбол против решение 203/12.11.2021 г., постановено по адм. дело 200/2021 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Ямбол, чрез юрисконсулт А. Стоянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 203/12.11.2021 г. по адм. дело 200/2021 г. Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил оспорването по жалба на Л. Гьорина, от гр. Ямбол срещу решение 2153-28-82 от 15.06.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане 281-00-2507-11/22.12.2020г. на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на оспорващата да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода 12.12.2016 г. до 09.11.2017 г. Решението е правилно. По делото е установено, че Гьорина не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния перид Гьорина не е полагала труд в Йонко ООД, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. На основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Единствено наличието на валидно трудово правоотношение, каквото твърди касаторът, не може да обоснове, че сумите са получени добросъвестно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето не е полагало реално труд, което обстоятелство е било известно на същото, а оттук се налага и извода за недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд по подобен род дела - виж Решение 1725 от 23.02.2022 г., постановено по адм. дело 6986/2021 г. на ВАС, VІ о.; Решение 10613 от 19.10.2021 г. по адм. дело 5655/2021 г. на ВАС, VІ о.; Решение 10050 от 05.10.2021 г. по адм. дело 6261/2021 г. на ВАС, VІ о. и др. Достигайки до същите изводи административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение