Решение № 9508 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на М. Д. К. от гр. Горна Оряховица, чрез процесуалните й представители адв. Няголов и адв. Пъшева, против решение 1371 от 28.04.2025г., постановено по адм.д. 266/2024г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу изричен отказ, обективиран в писмо, изх. РД 9400 2773 1 от 21.02.2024г. на кмета на Община Горна Оряховица, по заявление с вх. 9400 2773 от 09.10.2023г. с предложение за учредяване на транспортен достъп през УПИ І - за църква от кв. 205 по плана на гр. Горна Оряховица, представляващ ПИ с идентификатор 16359.514.5 по КККР на гр. Горна Оряховица с правно основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост, отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че в случая са били налице предпоставките по чл. 192 ал. 2 ЗУТ за издаването на заповед, с която се осигурява достъп до законно построения гараж в нейния имот УПИ VII 1370, кв. 205 през УПИ I за църква, тъй като излага съображения, че това е единственият път за достигане и за осигуряването на достъп до нейния гараж. Излага съображения и че от приетата по делото СТЕ е установено, че с евентуалното изграждане на транспортния достъп до имота й през двора на църквата няма да се влошат условията за застрояването на УПИ, отредено за църквата. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорения отказ. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът Кметът на Община Горна Оряховица не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Църковното настоятелство при храм "Света Троица", гр. Горна Оряховица, към Великотърновска Света митрополия, чрез процесуалните си представители адв. Лупова и адв. Андреев в писмено становище и лично от председателя на църковното настоятелство отец Славчев и от Митрополит Григорий, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Изложил е мотиви, че в случая от събраните доказателства е установена липсата на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване на право на преминаване през чужд имот, а именно през УПИ I за църква, кв. 205, гр. горна Оряховица за осигуряване на достъп да гараж в имота на жалбоподателката в УПИ VII 1370, кв. 205. Решението е правилно. Първоинстанционният съд, въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително приетата съдебно техническа експертиза, е направил обоснован и законосъобразен извод за липса на предпоставките по чл. 192 ал. 2 ЗУТ за издаване на положителен акт и в тази връзка за съответствие със закона на постановения отказ. Съгласно чл. 192 ал. 2 ЗУТ Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината, като ал. 4 на посочената разпоредба изисква с правото на преминаване да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Установено по делото е, че имотът на заявителката УПИ VII - 1370, кв. 205 има лице към улица, т.е. до изхода на жалбоподателката има осигурен достъп. Гаражът, за който се иска учредяване на право на преминаване се намира в дъното на имота на жалбоподателката и граничи с църковния двор. Наличието на лице към улица предполага възможност за достъп до разположените в имота сгради откъм улицата. Още повече, че са представени доказателства, че гаражът е изграден по разрешеиние за строеж от 1972г. и до настоящия момент не е искано осигуряване на достъп до него през църковния двор. Наличието на достъп от предвидена и реализирана улица обосновава липсата на една от предпоставките по чл. 192 ал. 2 ЗУТ за издаване на заповед за право на преминаване от една страна. Това е така, тъй като такъв акт административният орган може да издаде само при липса на друг подходящ начин за достъп до господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. В случая е правилен извода на решаващия съд, че тези предпоставки липсват. В случая е налице начин за достъп до имота на жалбоподателката от улицата, пред имота й, като това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред. В случая не е изпълнено и условието по чл. 192 ал. 4 ЗУТ, а именно поисканото право на преминаване да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти, който в случая е отреден за църква и не само е отреден, но и се ползва като църковен двор. Това предназначение предполага събирането на много хора миряни на ежедневни служби и празници, включително деца, като наличието на допуснато право на преминаване с моторно превозно средство за достъп до гараж, ще създаде пречка за ползването на църковния двор, а и възможност за опасност за здравето на миряните. Във връзка с гореизложеното и настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на постановения отказ за издаването на заповед по чл. 192 ал. 2 ЗУТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,