Решение № 5147 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2021 г.

Решение № 5147 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2021 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-министъра на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Д., против решение № 143/11.02.2021 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-896/2020 г., с което по жалбата на ДЗЗД "ЕКОКОНСУЛТ 2020" е отменено негово решение № 218 от 25.11.2020 г. за прекратяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и актуализиране на документи, методики и инструменти в областта на прилагането на законодателството по комплексните разрешителни", открита с Решение № 155/24.08.2020 г. на възложителя. Касаторът оспорва изводите на КЗК и твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Според него Комисията неправилно е приела, че в случая не са установени основанията за прилагане на 110, ал. 1, т. 9 ЗОП, по които процедурата за възлагане на обществена поръчка е прекратена. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, тъй като от възложителя е констатирана необходимост от промяна в условията на обществената поръчка, водещи до промяна на кръга на заинтересованите лица. Претендира отмяна на обжалваното решение, при което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу решението за прекратяване на възложителя, с която е сезирана КЗК. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът ДЗЗД "ЕКОКОНСУЛТ 2020", чрез процесуалния си представител адвокат С. в открито съдебно заседание по съществото на спора оспорва касационната жалба и прави искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно с присъждане на разноски за адвокатска защита за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалбата на "Екотийм" ООД, "К и С Пропърти Консулт" и Адвокатско дружество "С. и партньори", съдружници в ДЗЗД "ЕКОКОНСУЛТ 2020" срещу Решение № 218 от 25.11.2020 г. на заместник-министъра на околната среда и водите за прекратяване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и актуализиране на документи, методики и инструменти в областта на прилагането на законодателството по комплексните разрешителни", открита с Решение № 155/24.08.2020 г. на възложителя. За да отмени решението на възложителя, Комисията е приела, че основният мотив, послужил за прекратяване на процедурата - "стартирало изменение на Закона за опазване на околната среда, чието приемане предстои през 2021 година", е несъстоятелен, тъй като с евентуалното изготвяне и впоследствие приемане/неприемане на законопроект, възложителят се поставя в зависимост от бъдещо несигурно събитие, което не зависи от него. Доводите, свързани с предстоящо приемане през 2021 година на изменение на Закона за опазване на околната среда не могат да бъдат възприети като такива в подкрепа на прекратяване на процедурата, тъй като се касае за хипотеза - евентуално изготвяне и впоследствие приемане на законопроект, за което няма данни - дали и кога ще се състои, и което няма как законосъобразно да обоснове прекратяване на стартиралата процедура за обществената поръчка на посоченото в решението правно основание. Доколкото в мотивите на възложителя липсва конкретика относно приемането на ЗИД на ЗООС, което да е взаимообвързано с условията или предмета на процесната обществена поръчка, като това да води до промяна в кръга на заинтересованите лица, то КЗК приема за основателно твърдението на жалбоподателя, че изложеното в тази насока от възложителя в оспорваното решение не кореспондира с посоченото правно основание - чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП. Относно изложеният от възложителя мотив, че е необходимо в обхвата на предмета на процесната поръчка да бъде включена допълнителна дейност, тъй като това следва от пакета мерки за кръгова икономика на ЕК по околна среда, и директива 2010/75/ЕС относно емисиите на промишлеността, Комисията е счела, че отново в оспорваното решение на възложителя липсва аргументация относно конкретната взаимообвързаност на посочените Европейски актове с промени в условията, при които е открита обществената поръчка, като тези промени следва да са съществени и това да води до промяна в кръга на заинтересованите лица. Предвид фактически установеното, КЗК приела, че в решението на възложителя липсват ясни и конкретни мотиви, от които да е видно наличието и на втората задължителна предпоставка за приложението на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, а именно - съществените промени в условията на поръчката да водят до промяна на кръга на заинтересованите лица. Едва в становището е направен опит да се разясни, как ще се променят изискванията по отношение на обществената поръчка и съответно, как това ще промени кръга на заинтересованите лица, което, обаче, не санира липсата на аргументи в тази насока в решението за прекратяване. Така постановеното решение е правилно. С решение № 218 от 25.11.2020 г. на заместник-министъра на околната среда и водите е прекратена процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет "Разработване и актуализиране на документи, методики и инструменти в областта на прилагането на законодателството по комплексните разрешителни", открита с Решение № 155/24.08.2020 г. на възложителя по мотиви, че съществува необходимост от съществена промяна и допълване на обхвата на обществената поръчка, изменение на сроковете и финансовата рамка, с което се променят условията, при които е обявена процедурата и е изпълнена хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, а именно: необходими са съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. По време на работата на комисията по ЗОП, назначена със Заповед № РД-ЗОП107/23.09.2020 г., е констатирано, че са налице нововъзникнали обстоятелства, които биха променили съществено условията в настоящата обществена поръчка. Установена е необходимост от промяна на броя на задачите, свързани с отпадане на следните дейности от етап 3: - Методика за попълване на заявление за издаване на комплексно разрешително; - Методика за минималните изисквания към вида, мястото и съдържанието на условията в комплексните разрешителни по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Двете методики следва да отпаднат от настоящата техническа спецификация за горепосочената обществена поръчка предвид стартирало изменение на ЗООС, чието приемане предстои през 2021 г. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. За да намери приложение цитираната разпоредба е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: да са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които от своя страна да водят до промяна на кръга на заинтересованите лица. Наред с това, видно от текста на чл. 110, ал. 1 от ЗОП, решението на възложителя за прекратяване на процедурата следва да бъде мотивирано. Разпоредбата е в съответствие и с общия правен принцип за мотивираност на административните актове. Не без значение е фактът, че обсъжданата хипотеза е включена от законодателя като част от задължителните основания за прекратяване на обществени поръчки. Тоест при осъществяване на хипотезата на правната норма възложителят е длъжен да прекрати процедурата. В този смисъл, обосновано е прието от КЗК, че основният мотив, послужил за прекратяване на процедурата - "стартирало изменение на Закона за опазване на околната среда, чието приемане предстои през 2021 година", е несъстоятелен, тъй като с евентуалното изготвяне и впоследствие приемане/неприемане на законопроект, възложителят се поставя в зависимост от бъдещо несигурно събитие, което не зависи от него. Доводите, свързани с предстоящо приемане през 2021 година на изменение на Закона за опазване на околната среда не могат да бъдат възприети като такива в подкрепа на прекратяване на процедурата, тъй като се касае за хипотеза - евентуално изготвяне и впоследствие приемане на законопроект, за което няма данни - дали и кога ще се състои, и което няма как законосъобразно да обоснове прекратяване на стартиралата процедура за обществената поръчка на посоченото в решението правно основание. Обосновано е прието, че в решението на възложителя липсват ясни и конкретни мотиви, от които да е видно наличието и на втората задължителна предпоставка за приложението на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, а именно - съществените промени в условията на поръчката да водят до промяна на кръга на заинтересованите лица. Действително, всеки един възложител, би могъл и има право да използва като правно основание чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП и да прекрати дадена обществена поръчка, независимо на кой етап от процедурата се намира. С цел, обаче, тези действия на възложителите да не се превръщат в произвол, актът за прекратяване следва да бъде мотивиран по начин, който еднозначно да обосновава тази необходимост от такива съществени промени в условията на възлагане, които да водят и до промяна и на кръга заинтересовани лица. В настоящия случай, подобна необходимост не е обоснована от страна на възложителя, както правилно е прието и от Комисията. Предвид установеното от фактическа и правна страна, правилно КЗК е отменила обжалвания акт и е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата, при спазване на задължителните указания, дадени в процесното решение. Атакуваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и във връзка със своевременно направеното от процесуалния представител на ДЗЗД "ЕКОКОНСУЛТ 2020" искане за разноски, Министерството на околната среда и водите следва да бъде осъдено да заплати на дружеството, сумата от 2880 лв., представляваща адвокатски хонорар за настоящото производство, установен с фактура № 688 от 29.03.2021 година и списък с разноски съгласно чл. 80 ГПК. Предвид процесуалното поведение, фактическата и правна сложност на спора, настоящата инстанция намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,