Решение № 4163 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7421/2019 г.

Решение № 4163 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7421/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. чрез нейния пълномощник срещу решение № 571/19.03.2019 г. по адм. д. № 3052/2018 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за недопустимо като постановено по недопустима жалба и алтернативно като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответницата по касационната жалба-Х. Т. в писмено становище чрез своя процесуален представил намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба- началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. Т. срещу заповед № 18-1622/26.02.2018 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която е изменена кадастралната карта и кадастралните регистри на район "Аспарухово" – гр. Варна, като е заличена жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262. 1 съсобствена между Х. Т. и Д. Н. чрез нанасяне на нови обекти с идентификатори 10135.5506.262. 3 в собственост на Д. Н. и Х. Т. и 10135.5506.262. 4 в собственост единствено на Д. Н. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Макар и заявителката Д. Н. за процесното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри да твърди, че то е свързано с отстраняване на непълнота и грешка, предвид определението на понятието "непълноти и грешки" в случая не е налице доказано несъответствие на очертанията на жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262. 1, така както е нанесена в кадастралната карта спрямо действителното й състояние, тъй като описанието й в документите за собственост не съответства на две жилища съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Предвид факта на съсобственост, началникът на СГКК – Варна е следвало да спази изискването по чл. 60, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и да изиска заявлението да бъде подадено от всички съсобственици /в случая от двете съсобственички/ или да бъде придружено от нотариално заверена декларация за изразяване на изричното им съгласие с исканото изменение. С обжалваното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, делът на Д. Н. е увеличен за сметка на дела на Х. Т., като се цели да бъде предрешен техния съдебен спор по исковото производство пред Варненския районен съд за правото на собственост, за намаляване на дарението до размера на запазената част на Х. Т. и за подялбата на съсобствения между двете сестри процесен имот и жилищната сграда в него. Поради това е налице превратно упражняване на власт и несъответствие с целта на закона. Така постановеното решение е допустимо като постановено по допустима, подадена в срок жалба. Възраженията за недопустимост на първоинстанционната жалба като просрочена в касационната жалба са поддържани от касатора и пред първоинстанционния съд. За допустимостта на подадената жалба съдът е изложил изключително подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция и които не следва да се преповтарят. Затова на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ АПК настоящата инстанция препраща към мотивите за допустимост в първоинстанционното решение. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесната къща, разделена на два самостоятелни обекта с обжалваната заповед, е едно жилище съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че се касае до едно жилище, един самостоятелен обект, така както е заснет в първоначалната карта, което се доказва както от описанията по протокола от съдебно заседание, проведено на 30.05.1984 г. за съдебна делба по гражданско дело № 2029/1984 г. на Варненския районен съд, така и от нотариалните актове № 152 том ХІ нот. дело № 4818/1984 г и нотариален акт № 130 том ХХХІІІ нот. дело № 8875/1996 г. Касае се за една обособена къща-едно жилище състоящо се от: външно стълбище, антре, стая, кухня със застроена площ от 68 кв. м. Спрямо релевантните за спора установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Непълнота или грешка в кадастралната карта е "несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние". В случая не е налице доказано несъответствие на очертанията на жилищна сграда с идентификатор 10135.5506.262. 1, така както е нанесена в кадастралната карта спрямо действителното й състояние, тъй като описанието й в документите за собственост не съответства на две жилища съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Освен това в случая за административния орган е било налице задължението да постанови отказ за исканата промяна, тъй като е налице спор за материално право. Както правилно е отбелязъл решаващият съд данни за заведен съдебен спор относно правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.5506.262, сградата в него с идентификатор 10135.5506.262. 1 и дървената барака с идентификатор 10135.5506.262. 2 са налични по делото: Вписана на 20.12.2017 г. в Службата по вписвания искова молба от Х. Т. срещу Д. Н., по която е образувано гражданско дело № 18489/2017 г. по описа на Варненския районен съд. В изпълнение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде извършено докато спора за правото на собственост не бъде решен с влязло в сила решение по висящото гражданско дело. Само на това основание така предявеното искане за изменение в кадастралната карта и регистър е неоснователно и не е следвало да бъде удовлетворявано. Само това обстоятелство е достатъчно основание да се приеме, че актът е издаден в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Настоящата инстанция споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд, сочещи на тежко нарушение на материалноправните разпоредби, обосноваващи нищожност на административния акт. В тази насока решаващият съд правилно е изтъкнал, че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за установяване дали е налице непълнота или грешката, не е преценил основателността на исканията в заявлението на Д. Н., както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая не са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед. В изпълнение на условието по чл. 62, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри да изиска извършеното преустройство да бъде удостоверено от органа, издал разрешението за строеж, с констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ или със строителни книжа в т. ч. разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект и удостоверение за въвеждане в експлоатация, административният орган не е изискал тези документи. Освен това при наличие на съсобственост върху сградата, предмет на обжалваната заповед, административният орган, както адекватно е констатирал решаващият съд, е следвало да изиска заявлението да бъде подадено от всички съсобственици /в случая от двете съсобственички/ или да бъде придружено от нотариално заверена декларация за изразяване на изричното им съгласие с исканото изменение. Предвид изложеното административният орган е пренебрегнал задълженията си по закон и по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри да изиска документи, удостоверяващи основанието за исканото изменение. В случая не са били налични нито документи за преустройство на жилището в две, нито се касае до друго жилище, нито административният орган може да променя обекти на съсобственост, създавайки без основание и без доказателства еднолична собственост в друг обект. В този смисъл административният орган превратно е упражнил своите правомощия, в разрез с целта на закона. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за нищожен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като допустимо, обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата по касационната жалба Х. Т. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 900 /деветстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,.