Решение № 14222 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2015 г.

Решение № 14222 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите срещу решение № 8533/09.07.2015 г. по адм. д. № 9918/2011 г. по описа на Върховен административен съд. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални и нарушения на материалния закон, както и необоснованост на обжалваното решение по съображения подробно изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Ответникът, "Космос корпорейшън" ЕООД чрез адв. Антимов и адв. Канева изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По същество, същата е основателна, при следните изводи от фактическа и правна страна: Производството пред Върховен административен съд по адм. д. № 9918/2011 г. е образувано по жалба на "Космос корпорейшън" ЕООД срещу Заповед № РД-329/16.05.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. Със същата, на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда, чл. 36, т. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО - отм./ и чл. 53, ал. 1 от Наредбата за изискванията за третиране и транспониране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти /отм. - Наредбата/, "Космос корпорейшън" ЕООД е определено като лице, което следва да заплати дължимата продуктова такса за масла по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктовата такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. С обжалваното пред петчленен състав на Върховен административен съд решение № 8533/09.07.2015 г., тричленен състав на ВАС по адм. д. № 9918/2011 г. е отменил Заповед № РД-329/16.05.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. Въз основа на изписаните в решението заключения на допуснати и изслушани експертизи, първоинстанционният съд е направил извод за допуснати в хода на производството пред органа процесуални нарушения, които водят и до неправилно приложение на материалния закон. Изложил е, че органът е следвало да вземе предвид коригиращия доклад, като оттегли собствения си акт, макар и след срока по чл. 53, ал. 1 от Наредбата за изискванията за третиране и транспониране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Данните от коригиращия доклад променяли фактите по спора. Направил е извод, че въз основа на наличната по делото документация не може да се обоснове извод за неизпълнение на законово задължение на дружеството - жалбоподател. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор, че "Космос корпорейшън" ЕООД е лице по чл. 11, ал. 4, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (отм.). Това дружество има задължения като лице, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци по посочен подзаконов нормативен акт, да отговаря за оползотворяването им по ред определен с Наредбите по чл. 24, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (отм.). Тъй като процесният продукт, след употребата на който се образуват масово разпространени отпадъци представлява "масла", относимата наредба по чл. 24, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (отм.) е Наредбата за изискванията за третиране и транспониране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (отм.). Съгласно чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от тази наредба, организацията по оползотворяване на масла и лицата пускащи на пазара масла, които изпълняват индивидуално задълженията си, до 31 март на текущата година представят на Министъра на околната среда и водите доклад за предходната година, изготвен след проведен независим финансов одит в съответствие с разпоредбите на Закона за независимия финансов одит (ЗНФО). Докладът се представя и при липса на пуснати на пазара количества масла. Докладът по ал. 1 се изготвя от регистриран одитор по смисъла на ЗНФО. Съгласно ал. 6, т. 1 на същата разпоредба, едновременно с доклада по ал. 1, лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, представят и копия от документите по ал. 3, т. 1, б. "а", "б", "г" и "д". На първо място, сред документите, които лицето следва да представи към доклада си, се включват първичните счетоводни документи, удостоверяващи количеството събрани отработени масла и предадените за оползотворяване отработени масла на лицата по чл. 4, ал. 1. В останалите точки/букви от разпоредбата се посочват и другите документи, които задължително се прилагат към доклада, като по т. "г" се поставя изискването и за предоставяне на информацията по чл. 42 от Наредбата. Видно от текста на тази норма, лицата, които пускат на пазара масла, предоставят информация за количествата, пуснати от тях на пазара, изготвена на база месечна справка-декларация по чл. 15 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в електронен формат. Съгласно чл. 52а от Наредбата, ежегодно до 31 март Министърът на околната среда и водите назначава със своя заповед комисия, която да проверява докладите по чл. 52, ал. 1 и документите по чл. 52, ал. 6. Съгласно чл. 53 от Наредбата, в компетентността на Министъра на околната среда и водите е до 15 май на текущата година да определи със заповед лицата, които заплащат продуктова такса въз основа на информацията, съдържаща се в доклада по чл. 52а, ал. 2, както и размера на дължимата такса при недоказано изпълнение на целта по чл. 9, ал. 1, съгласно сроковете по § 2. Приложението на относимите правни норми, обосновава извод за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган, във валидна писмена форма. Със същата, въз основа на представен от дружеството одиторски доклад, Министърът на околната среда и водите е определил "Космос корпорейшън" ЕООД като лице, изпълняващо индивидуално задълженията си по реда на ЗУО, което за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. да заплати продуктова такса, поради това, че не е доказало изпълнението на задълженията си за събиране и оползотворяване на отработени масла и не е изпълнило целта по чл. 9, ал. 1, съгласно сроковете по § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата. Касационната инстанция не споделя извода на тричленен състав на ВАС, че заповедта е издадена при допуснати процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е приложил закона: Продуктовата такса по чл. 36, т. 2 от Закона за управление на отпадъците (отм.) се заплаща от лицата по чл. 11, ал. 4, т. 1 от закона, които не са доказали по несъмнен начин пред Министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията и целите си по т. 1. Касае се за специално производство по ЗУО, което се развива пред Министъра на околната среда и водите. Лицето по чл. 11, ал. 4, т. 1 от закона /каквото в случая се явява "Космос корпорейшън" ЕООД/ е длъжно да докаже пред този орган по несъмнен начин точно посочени в закона задължения - за оползотворяване на отпадъци в определен процент, както и специфичните цели на производството по изписаните по-горе подзаконови нормативни актове. Министърът на околната среда и водите се произнася въз основа на информацията, съдържаща се в доклада. При недоказано от лицето изпълнение на задълженията и целите, органът - Министърът на околната среда и водите, определя със заповед лицето, което заплаща продуктовата такса и размера на същата. Горното обосновава извод за наличие на специално производство, пред нарочен орган, с определена специална цел. В тежест на лицето е да докаже пред органа изпълнените специфични цени и задължения, при това доказването следва да е в рамките на това производство, със зададените в него доказателствени средства, в посочените срокове и по несъмнен начин. Неправилно първоинстанционният съд е разместил тежестта на доказване. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че органът е следвало да зачете представения от дружеството втори, коригиращ доклад, с дата след датата на издаване на заповедта, който променял фактите по спора. Изрично в наредбата се сочи, че срокът за подаване на доклада /чл. 52, ал. 1/ е 31 март на текущата година. Самото непредставяне на доклада в срок влече като последица включване на лицето в списъка на тези, които дължат продуктова такса /виж чл. 53, ал. 2 от Наредбата/. Коригиращият доклад е с дата 15.06.2011 г., като същата е дори след датата на издаване на заповедта на министъра с правно основание чл. 53, ал. 1 от Наредбата, която се издава със срок до 15.05.2011 г. На следващо място, коригиращият доклад не променя фактите по спора. Съгласно чл. 15 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, за заплащане на продуктовата такса, лицата, които пускат на територията на Република България масла, съставят месечна справка-декларация по образец, съгласно приложение № 16 за пуснатите на пазара масла и за размера на продуктовата такса. Задължително към доклада по чл. 52, ал. 1 от Наредбата се предоставя информацията по чл. 42 от същата, която включва информация за количествата, пуснати на пазара масла, изготвена на база месечна справка-декларация по чл. 15 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в електронен формат. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че непредставянето от страна на дружеството на справките-декларации по чл. 15, ал. 2 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци не се отразява върху изхода на спора, тъй като от изслушаните по делото експертизи се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е оползотворил 35 и повече процента от внесените и пуснати на пазара масла през 2010 г. Изслушаните по делото експертизи правят изводите си въз основа на други източници на информация - Агенция "Митници", електронни интрастат дневници, дневници за пристиганията по ЗСВОТС и пр., които са извън данните, които са налични като информация при Министъра на околната среда и водите, като същите са за нуждите на други производства. Изрично експертите посочват, че от наличната в Изпълнителна агенция по околна среда информация, се съдържат данни само за пуснатото на пазара количество масла за третото и четвъртото тримесечие на 2010 г., поради което и не е възможно въз основа на тази информация да се определи количеството масла, въведени/внесени и пуснати на пазара от дружеството през посочения период и оттам и процентното съотношение на оползотворените количества отработени масла. Според касационната инстанция, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (отм.), посочените лица не дължат продуктова такса, когато докажат пред Министъра на околната среда и водите, че изпълняват специфичните си задължения по този закон и подзаконовите нормативни актове издадени във връзка със същия. Именно одиторският доклад и приложените към него документи следва да установят изпълнението на посочените задължения със съдържащите се в същия фактически констатации. Органът няма задължение да доказва неизпълнението на задължението на лицето, нито да дава указания за събиране на допълнителна информация затова. Задължението за доказване е на лицето, като доказването се осъществява чрез доклада и приложените към него документи. Месечната справка-декларация по чл. 15, ал. 2 от Наредбата се съставя за целите на ЗУО /отм/. Същата е от значение за това производство и дори и да включва списък на издадените през предходния период първични счетоводни документи - в т. ч. и интрастат декларации, митнически декларации и др., както и информация от електронните интрастат дневници за пристиганията, в тежест на лицето е да докаже записванията в тях /справките-декларации/, като ги съхранява до пет години от утвърждаването им и ги представи при поискване на компетентните органи. Неправилно съдът не е взел предвид, че експертизите се изготвят въз основа на данни от различни източници, които са за целите на други производства, без дружеството да е изпълнило задължението си да представи изготвените за целите на ЗУО (отм.) справки-декларации, въпреки задължението си да ги съхранява пет години /чл. 15, ал. 4 от Наредбата за определяне на реда и размера на заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци/, което то не е изпълнило. Безспорно към датата на изготвяне и на последното заключение на делото пред първа инстанция, не са били изтекли сроковете за съхраняване на тези декларации, поради което и неоснователно е възражението на дружеството в тази насока. Непредставяйки като доказателство пред органа и по делото справките-декларации по чл. 15, ал. 2 от посочената наредба, дружеството не е изпълнило задължението да докаже пред министъра на околната среда изпълнението на специфичните задължения и цели по този закон - ЗУО, като вместо това в хода на съдебното производство чрез изследвания при различни източници, които са за целите на други производства - данъчно, митническо и т. н. опитва да се домогне до извод за недължимост на таксата. Според касационната инстанция, некоректно е позоваването само на количествата масла, отразени в представените фактури и интрастат декларациите. Системата интрастат се прилага за събиране на данни за вътрешно-общностни изпращания и/или пристигания на стоки, осъществени между Република България и страни-членки на Европейския съюз. За целите на ЗУО (отм.) обаче се съставят справки-декларации по периоди, които дори и да включват информация от интрастат дневниците за пристиганията не може да се обоснове еднозначен извод за изцяло съвпадение между данните от декларациите и тези дневници. Те са за целите на различни производства, като месечната справка-дакларация по чл. 15, ал. 2 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктовата такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, може да включва и информация за пуснати на пазара масла, които са за стоки извън Европейския съюз. Редът за доказване на изпълнението на посочените задължения от лицето, е уреден императивно в чл. 36 ЗУО (отм.) и Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и Наредбата за изискванията за третиране и транспониране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (отм.), които не предвиждат административният орган да указва събиране на допълнителни доказателства за установяване на посочените задължения. В обжалваната пред тричленен състав на Върховен административен съд заповед на Министъра на околната среда и водите са изложени подробни съображения, поради които административният орган е приел, че одиторският доклад, представен от дружеството, не съдържа констатации, от които може да се направи извод за доказване по безсъмнен начин за оползотворяване на отпадък в съотношение над 35 процента от пуснатите на пазара масла през 2010 г. Неправилно съдът се е позовал на коригиращ доклад, представен след нормативния срок, дори след издаване на оспорвания акт. Съдът не е обсъдил всички възражения на органа, като основните са тези касаещи противоречията между електронните интрастат дневници на пристиганията и представените фактури, както и възраженията за пускани през периода масла, които са от страни извън ЕС. Тъй като към настоящия момент /но не и към датата на произнасяне на органа и датата на последната експертиза по делото пред ВАС/ е изтекъл срока за съхранение на справките-декларации по чл. 15, ал. 2 от посочената по-горе наредба, които дружеството не е представило пред органа и в хода на първоинстанционното производство при изричното заявяване, че не съхранява същите, спорът следва да се реши по същество без същите да се ползват като доказаталества по делото. При решаването на спора при отсъствие на тези доказателства и като се позовава на подадения в срок одиторски доклад, касационната инстанция обосновава извод за недоказаност по безсъмнен начин пред Министъра на околната среда и водите от страна на дружеството, че е изпълнило задълженията и целите си по чл. 36, т. 1 от ЗУО /отм./, поради което и правилно и законосъобразно Министърът на околната среда и водите с обжалваната заповед му е определил продуктова такса на основание чл. 53, ал. 1 от Наредбата за изискванията за третиране и транспониране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти /отм/. Тъй като първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, решението му следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Космос корпорейшън" ЕООД срещу Заповед № РД - 329/16.05.2011г на Министъра на околната среда и водите. Последната е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноските по делото за двете инстанции в размер на 1650 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, петчленен състав на Върховен административен съд