Решение № 12317 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Д. И. от гр. Крън, [улица] качеството на родител и законен представител на малолетния М. Б. Д., наследник на Б. А. Д., чрез пълномощника адвокат Л. Георгиев против решение 103 / 10.01.2024 г., постановено по адм. дело 19 / 2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Експертно решение /ЕР/ 1319/ 01.12.2022г на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебният акт е постановен при непълнота на доказателствата, която е в резултат на неправилно отхвърлени негови доказателствени искания. Оспорва като необосновани и неподкрепени с доказателствата по делото изводите за липса на причинна връзка между смъртта на наследодателя Б. Д. и условията на полагания от него труд. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени Експертно решение 1319/ 01.12.2022г на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата. Ответниците Национална експертна лекарска комисия - специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Благоевград, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Благоевград, Агенция за хората с увреждания, Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ-Благоевград, , редовни призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба. представлява. Ответникът "Транс Бове" ЕООД, гр.Благоевград в представено писмено становище от пълномощника адвокат Пешев оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли Решение 103 / 10.01.2024 г., постановено по адм. дело 19 / 2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски, включително по реда на Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, че в случая не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С решение 103 / 10.01.2024 г., постановено по адм. дело 19 / 2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора е отхвърлена жалбата на В. Д. И. от гр. Крън в качеството на родител и законен представител на малолетния М. Б. Д., наследник на Б. А. Д., против ЕР 1319/ 01.12.2022г на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания, с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК 2260/26.09.2022г, Втори състав при МБАЛ Благоевград за неприемане на причинна връзка трудова злополука за увреждането, довело до смъртта на Б. Д.. От доказателствата по делото е прието за установено, че Б. Д. е заемал длъжността шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, считано от 02.05.2019г, по сключен Трудов договор 098/02.5.2019г с ТРАНС БОВЕ ЕООД гр. Благоевград. На 11.08.2020г е намерен на крайпътен паркинг на магистралата Серес, Гърция-България, мъртъв, по гръб на земята, до предната лява гума на управлявания от него товарен автомобил по време на задължителна почивка. В заключението на съдебномедицинския доклад от некропсия некротомия от Служба по съдебна медицина Солун 1352/ 13.08.2020г е констатирано, че смъртта се дължи на патологични причини: [заличен текст]. Видно от преведеното от гръцки език медицинско удостоверение за смърт болест или болестно състояние, директна причина за смъртта е [заличен текст]. [заличен текст]. Въз основа на тези документи и протокол 5103-01-10/ 17.09.2020г за резултатите от разследване на злополуката, изготвен от комисия при ТП на НОИ Благоевград е постановено Експертно решение на ТЕЛК 2260/26.09.2022г, Втори състав при МБАЛ Благоевград, с което не е приета причинна връзка трудова злополука за настъпилата смърт, а тя е вследствие хронично заболяване. Срещу решението на ТЕЛК е подадена жалба от касаторката В. И., по повод на която е образувано административното производство пред НЕЛК, приключило с обжалваното пред административния съд решение. С него специализираният състав на НЕЛК потвърждава експертното решение на ТЕЛК като не приема причинна връзка трудова злополука, между обстоятелствата на пострадването и уврежданията, приети като причина за смъртта на лицето и установени патоанатомично. За да отхвърли жалбата на касаторката срещу ЕР 1319/ 01.12.2022г на специализирания състав на НЕЛК, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен състав на НЕЛК, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Тези изводи съдът е направил с оглед приложените по делото писмени доказателства и заключението на назначената комплексна съдебномедицинска експертиза. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, отговорено е на всички относими инвокирани възражения. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Постановено е при съобразяване с материалния закон след разглеждане на делото при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. Доказателствените искания на касатора в жалбата му до административния съд относно причините за смъртта на Б. Д. са уважени чрез назначаване на съдебномедицинската експертиза, а от искането за допускане на лингвистична експертиза сам се е отказал в съдебно заседание на 06.03.2023г. Правилно не са събирани и обсъждани доказателства за нарушения на трудовото законодателство от работодателя ТРАНС БОВЕ ЕООД, тъй като те са относими само при правни спорове по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. Експертно решение 1446/ 27.09.2021г на специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни и сърдечносъдови заболявания е влязъл в сила административен акт с оглед постановеното определение 1989/ 02.03.2022г по адм.д. 1642/ 2022г по описа на ВАС, поради което твърденията за неговата незаконосъобразност не подлежат на разглеждане в хода на съдебно производство за контрол върху друг административен акт. Ето защо изложените доводи на касатора за допуснати от ревизираната съдебна инстанция процесуални нарушения са изцяло неоснователни. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. В мотивите на решението са изложени собствени правни изводи на съда относно функционалната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ на Б. Д., доколкото само тя, а не наличието на трудова злополука, е предмет на разглеждане от НЕЛК. По смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО трудовата злополука е злополука /внезапно увреждане на здравето/, станала при извършване на възложената от работодателя /за работници и служители по трудово правоотношение/ или от органа по назначаването /за държавните служители/ работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат /последица, следствие/ на извършваната работа. В случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК , съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, които при внезапно починало лице се произнасят по причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ по време на злополуката въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66, ал. 1 от НМЕ/. По силата на чл. 73, ал. 1 от НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК се произнасят за причинната връзка между злополуката и условията на труд в случаите на нетравматично увреждане въз основа на протокол за разследване на злополуката. По аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето терминът нетравматично увреждане е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него. Съгласно чл.73, ал. 2 от НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични форми, включително миокарден инфаркт/, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. В случая ТЕЛК и НЕЛК са сезирани с искане за установяване на функционалната връзка между смъртта и извършваната работа от Б. Д.. По делото безспорно се установява, че настъпилото увреждане на лицето е нетравматично, за което първоинстанционният съд обосновано е кредитирал заключението на назначената по делото комплексна СМЕ, ведно с дадените обяснения в съдебно заседание, което е безпристрастно, обективно и компетентно изготвено. Вещите лица, след анализ на цялата налична медицинска документация, недвусмислено и единодушно потвърждават, че причина за смъртта на Д. е [заличен текст], съществувало преди настъпването на инцидента, но установено след смъртта на лицето. Заболяването е предизвикало увреждане на сърцето с [заличен текст] и е довело до [заличен текст]. Според вещите лица натоварването на лицето и стресът при упражняване на трудова дейност като шофьор оказват негативно влияние върху заболяването, но не са негова причина, а несъмнена роля в генезата на смъртта на Д. има установеното алкохолно опиянение. Изрично изключват възможността травмата от разкъсването на [заличен текст] да е причина за леталния изход, защото тя би довела до други последици, каквито не са описани в медицинските документи. На разположение на експертите са предоставени изпратените по електронен път снимки на трупа /резолюция на съдията на л.151 от делото/ и заключението не е оспорено като изготвено без тях. Предвид еднопосочните изводи на вещите лица и липсата на изрично направено искане съдът не е бил длъжен да назначава повторна експертиза, както се поддържа в касационната жалба, респективно не е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, което е довело до неустановяване на факти от съществено значение за правилното решаване на спора. С оглед така събраните и надлежно обсъдени доказателства обосновано първоинстанционният съд е възприел становището на ТЕЛК в обжалваното ЕР, че настъпилото нетравматично увреждане на Б. Д. на 11.08.2020 г. не е следствие на извършваната от него трудова дейност, а се корени в хронично заболяване, поради което липсва пряка връзка с извършваната по трудовия му договор работа като шофьор на тежкотоварен автомобил. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно е достигнал до извод за законосъобразността му. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,