Решение № 6991 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Красно село при Столична община, срещу Решение 4554 от 05.07.2022 г., постановено по адм. дело 887/2022 г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение, по жалба, вх. 1469/17.01.2022 г. на В. Б. В., е отменен мълчалив отказ на кмета на район Красно село при Столична община, формиран по Заявление, рег. РКС21-ГР94-3279 от 29.11.2021 г. на В. В. и последвал изричен отказ с изх. рег. РКС21-ГР94-3279-4/11.02.2022 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по посоченото заявление, съобразно дадените от административния съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На кмета на район Красно село при Столична община е определен и краен срок за произнасяне, а именно този за извършване на административна услуга по чл. 57, ал. 1 АПК 14-дневен от постъпване на преписката. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя 310, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва обжалваното решение, като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК нищожност, недопустимост и неправилност. Твърди просрочие на първоинстанционната жалба, респ. недопустимост на атакувания съдебен акт. Прави доводи, че писмо, изх. рег. РКС21-ГР94-3279-4/11.02.2022 г. няма характер на волеизявление изричен отказ от предоставяне на исканата от В. административна услуга за заверка на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот, представляващ [номер] в сградата на [улица] София. Счита, че атакуваният съдебен акт представлява недопустим отказ от правосъдие . Изразява становище, че, в качеството си на компетентен административен орган за извършване на исканата административна услуга и на основание чл. 587, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е в неговите правомощия да дава указания на заявителя за законовата необходимост от посочване на свидетели от същия адрес, на който се намира конкретния недвижим имот, които свидетели по възможност да са негови съседи. Твърди, че в обжалваното решение липсват относими за конкретната фактическа обстановка мотиви. По изложените съображения, иска отмяната на обжалвания съдебен акт като недопустим, евентуално като неправилен, евентуално като нищожен. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Б. В., в писмен отговор от 14.10.2022 г. и писмени бележки от 11.10.2023 г. я оспорва, като неотговаряща на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК и като неоснователна. Иска оставянето й без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването на разхода. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По съществото й, приема следното: Административният съд София-град е приел, че е сезиран от В. Б. В. с жалба против формиран от кмета на район Красно село при Столична община, мълчалив отказ по негово Заявление, рег. РКС21-ГР94-3279 от 29.11.2021 г. за извършване на административна услуга удостоверяване и заверка на молба-декларация за признаване на право на собственост върху [номер] в сградата на [улица] София. Съдът е приел от фактическа страна, че подаденото от В. Заявление, рег. РКС21-ГР94-3279 от 29.11.2021 г. е трето поред и има аналогично съдържание на подадени такива през 2020 г. и неуважени рег. РКС20-ГР94-1715/04.08.2020 г. (л. 25 от адм. дело 887/2022 г. по описа на Административния съд София-град) и рег. РКС20-ГР94-2592/11.11.2020 г. (съгласно писмо, рег. РКС20-ГР94-2592-3/20.04.2021 г. на л. 24 от първоинстанционното дело). Установил е, че по заявлението от 29.11.2021 г. кметът на район Красно село при Столична община /процесното/ се е произнесъл с изричен отказ писмо, изх. рег. РКС21-ГР94-3279-4/11.02.2022 г. след формирането на 13.12.2021 г. на мълчаливия отказ. Установил е, че писмото, обективиращо изричния отказ е връчено на жалбоподателя на 28.02.2022 г. съобщение на л. 52 от първоинстанционното дело. Административният съд е приел от правна страна, че както мълчаливият отказ, така и последвалият изричен такъв са издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия и при съобразяване на местонахождението на имота. Счел е, че изричният отказ не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК за индивидуален административен акт в писмена форма. Посочил е, че правното основание за издаване на изричния отказ е разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК, а фактическото основание се извежда по логически път от формулираното указание, че посочените свидетели не са съседи на имота. На следващо място съдът е приел, че както мълчаливият, така и изричният отказ са материално незаконосъобразни. За да формира този извод е съобразил нормата на чл. 587, ал. 2 ГПК. Посочил е, че свидетелите се посочват от кмета на района, по указание на заявителя, като по възможност следва да са съседи на имота, за който се иска извършването на обстоятелствена проверка. Мотивирал се е, че кметът на района действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да посочи на нотариуса именно свидетелите, упоменати от заявителя и няма право на преценка дали те отговарят на нормативните изисквания. Позовал се е на практика на Върховния административен съд по въпроса. Посочил е, че нотариусът е този, който следва да преценява годността на посочените от кмета свидетели и дали е доказано владението, респ. налице ли са основания за признаване на собствеността. Приел е, че съобразно чл. 587, ал. 2 ГПК, няма правна пречка свидетелите да не са съседи на заявения имот, като невъзможността да се посочат съседи се преценява от нотариуса в производството по обстоятелствена проверка, вкл. евентуалното наличие на данни за вписан друг собственик на завения имот. Обосновал се е, че ответникът в първоинстанционното производство няма компетентността да предпазва друг собственик от евентуално засягане на собствеността му. По тези съображения, съдът е отменил, като незаконосъобразни, мълчаливия отказ и последвалото писмо-отказ, изх. рег. РКС21-ГР94-3279-4/11.02.2022 г. Върнал е административната преписка на кмета на район Красно село при Столична община за произнасяне в 14-дневния срок по чл. 57, ал. 1 АПК, чрез заверка на молба-декларация по Заявление, рег. РКС21-ГР94-3279 от 29.11.2021 г. с указаните от заявителя трима свидетели. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е неправилно, но не по възраженията, изложени в касационната жалба. Мълчалив отказ може да се формира, когато пред административния орган е образувано допустимо производство. В конкретния случай, административният съд не е обсъдил именно този въпрос, въпреки, че е констатирал обстоятелства, които са били основание да стори това. Административният съд е установил, че процесното заявление от 29.11.21г. на В. е "поне трето - с аналогично искане". Приел е за установено, че на 04.08.20г. В. е депозирал аналогично заявление, за което е преценил, че не е уважено, както и че на 11.11.20г. е депозирал второ заявление с аналогично искане, по което е постановен изричен отказ от 20.04.21г. Въз основа на тези констатации, съдът е следвало да прецени, доколко производството, образувано по процесното заявление от 29.11.21г. е било допустимо, предвид изискването на чл. 27, ал.2, т.1 АПК, за да може по него да се формира валиден мълчалив отказ на компетентният орган. Тази преценка е била необходима с оглед задължителността на преценката за допустимостта на жалбата, с която е сезиран съдът и по-конкретно, дали жалбата има предмет. Искането за извършване на административна услуга, каквото е искането до кмета на общината за заверка на удостоверяванията в молбата -декларация за провеждане на производството по реда на чл.587, ал.2 ГПК и чл.79 ЗС, съгласно §8 ПЗР на АПК следва производството за издаване на индивидуални административни актове. Искането би било недопустимо при наличието на влязъл в сила акт на компетентния орган със същия предмет и страни - чл.27, ал.2, т.1 АПК. В случая по делото са налице от части данни за това, което съдът е констатирал, но не е изискал пълната информация за това по делото, респективно не е анализирал наличието или не на отрицателната предпоставка/чл.27, ал.2, т.1 АПК/ за допустимостта на административното производство по процесното заявление. При наличието на мълчалив или изричен отказ по предходни заявления на В. за същото / което съдът е следвало да прецени, дали е така/, административният орган не е имал задължение да разгледа по същество процесното заявление на В., а следвало да прекрати производството като недопустимо. По недопустимо производство не би могло да има формиран мълчалив отказ на органа. Неправилна е преценката на административния съд, че по процесното заявление на В. е последвало / след мълчаливия отказ/ изричен такъв, обективиран в писмо с рег. РКС21-ГР94-3279-411.02.22г. Посоченото писмо не съдържа волеизявление на кмета на район "Красно село", а искане за информация, отправена до заявителя. Административният съд е следвало да изиска от ответника да представи по делото административните преписки, образувани по предходните заявления на В. и да прецени, налице ли е формиран влязъл в сила отказ /мълчалив или изричен/ за същото искане. Въз основа на установеното е следвало да изложи мотиви по допустимостта на административното производство, образувано по процесното заявление, респективно прецени и и изложи съображения по допустимостта на жалбата до съда. Допуснатите от административния съд съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в липсата до страните на указания за установяване на относими към спора обстоятелства и липсата на мотиви по съществени за спора въпроси, са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на АС-София град за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 и 2 АПК, Върховният административен съд