Решение № 11937 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. А., роден в Ливан, чрез адв. Башева като процесуален представител, срещу решение 9176 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело 5541/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез пълномощника си юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е оспорено решение 5962/07.05.2024 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на А. Х. А., гражданин на Ливан е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след законосъобразно проведена административна процедура и в съответствие с материалния закон. Посочва, че от административния орган са анализирани изложените в бежанската история обстоятелства, като е изведен законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Излага съображения, че причините за напускане на страната са свързани с твърденията на чужденеца да е бил обект на агресия от страна на Хизбула, които не са подкрепени от каквито и да е преки или косвени доказателства, като достоверността им е разколебана от противоречивите данни, които първоначално съобщава, както и от опита му да се идентифицира като палестинец и лице без гражданство. Съдът възприема мотивите на административния орган, че за чуждия гражданин не може да се направи извод, че е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, както и че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ за признаване на хуманитарен статут. След обсъждане на бежанската история и данните от представената справка относно обществено икономическата и политическа обстановка в Ливан достига до извод, че няма обоснован фактически довод за проявен спрямо жалбоподателя акт на преследване от страна на официалните власти в държавата на пребиваване. Посочва, че заявените от молителя обстоятелства, които се изчерпват с твърдение за упражнено спрямо него отвличане и насилие от Хизбула, не представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Като се позовава на чл. 15, чл. 4, § 1, 2, 3 и 5 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, във връзка с твърденията на молителя обосновава извод, че не се установява по отношение на чужденеца да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускане на територията, в която е пребивавал заедно с близките си. По тези съображения приема, че оспореният административен акт е законосъобразен и отхвърля подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги приповтаря, а препраща към тях. Противно на твърденията на касатора, в обжалваното решение са изложени ясни мотиви по правнорелевантните факти, фактическата обстановка е пълно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните правни изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на изяснената фактическа обстановка и след обсъждане на доводите на страните съдът правилно приема, че от административния орган е извършена конкретна преценка на всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях законосъобразно достига до извод, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Следва да се посочи, че по делото няма данни кандидатът за статут да членува в политически партии и организации, няма проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, не излага конкретни достоверни данни за отправени лично към него заплахи или оказано насилие, а изложените такива правилно и обосновано са приети от административния орган за неправдоподобни, поради което и несвързани с основанията за закрила по ЗУБ, вкл. по причините, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Данните от бежанската история на жалбоподателя не навеждат на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, нито представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. В случая не се установяват и конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Фактът, че организацията Хизбула контролира отделни райони в Ливан, в които действително действа извън контрола на държавата, може да се определи като субект, извършващ преследване по смисъла на чл. 8, ал. З, т. 2 ЗУБ. Въпреки това кандидатът за закрила не доказва действия на преследване, вкл. основани на неговата религиозна принадлежност, раса или националност, поради което за него съществува реална възможност да се засели в друга част на страната, до която може сигурно и спокойно да пътува, да получи достъп до нея и да се установи там. В случая следва да се има предвид, че липсват данни семейството и роднините му да са застрашени и същите продължават да живеят в Ливан. Изложеното обосновава правилния извод на първата инстанция за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Правилно от съда и от административния орган е съобразено противоречието между обстоятелствата, декларирани от жалбоподателя по време на проведеното с него интервю, а именно, че е роден в [населено място], област Хермел, Ливан, имал е акт за раждане, който е изгубил и образование за главен готвач, че е бил собственик на супермаркет в гр. Хермел и твърденията му, че е палестинец и лице без гражданско предвид представената впоследствие от него карта за палестински бежанци, в която е удостоверено раждането му в гр. Бейрут и семейно положение: неженен. В тази връзка правилно е позоваването на справката от дирекция Международна дейност при ДАБ, че лицата без гражданство нямат официални документи за самоличност, нямат правен статут и достъп до работа. При тези данни правилно съдът приема за обоснован извода на ответника, че търсещият закрила е гражданин на Ливан. Противно на възражението в касационната жалба както от съда, така и от административния орган е обсъдена достоверността на представената от него специална карта за палестински бежанци, издадена на 28.01.2024 г., като е прието, че удостоверява единствено самоличността на търсещия закрила. Не се установяват и сочените от касатора действия от страна на групировката Хизбула спрямо него. Конкретен свидетел в подкрепа на твърденията му не е посочен, въпреки направеното искане за разпит на такъв. Налице е противоречие между изявлението на процесуалния му представител в съдебно заседание, проведено на 17.02.2025 г., че нанесените наранявания от страна на посочената групировка датират от 2018 2019 г. и изложеното в бежанската история на чужденеца, че е бил наръган с нож от нейни представители през ноември 2022 г., за което му е оказана медицинска помощ в болница. Медицински документи, подкрепящи тези твърдения, не са представени. Освен това при извършения медицински преглед на лицето на 02.10.2023 г., видно от приетия по делото с административната преписка амбулаторен лист, не е констатирано наличието на порезни рани или други наранявания в областта на корема, в какъвто смисъл са изявленията на касатора, като липсват данни за направени оплаквания от негова страна в тази насока, нито са посочени или е поискано да бъдат установени при проведените изследвания. В този смисъл правилно съдът не допуска исканата от жалбоподателя съдебно-медицинска експертиза, а възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Ливан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да се отчете постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Жалбоподателят не сочи достатъчно достоверни данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По делото не са налице данни, от които да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, предвидено в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С оглед изложеното е законосъобразен направеният извод, че не са изпълнени материалноправните предпоставки както по чл. 8 ЗУБ, така и по чл. 9 ЗУБ. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неосигуряване на преводач по делото, е неоснователно. Видно от съдебния протокол от 09.12.2024 г. ход на делото не е даден именно поради липсата на преводач и с цел да се осигури правото на защита на жалбоподателя. Такъв е назначен с протоколно определение от 17.02.2025 г., поради което наведените доводи в обратна насока са неоснователни. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение