Решение № 7268 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 429/2016 г.

Решение № 7268 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 429/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Тихомир Ламбев. Жалбата е против решение № 7122 от 19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5820/2015 г. на Административен съд София - град. С него по жалба на Н. Л. Г. е обявена нищожността на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-100-6500/2597/14.09.2013 г., издаден от С. К. - заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е изпратена административната преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. С касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорваното съдебно решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба и да бъде оставен в сила оспорения в производството административен акт. Ответникът - Н. Л. Г., с писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е разгледал повторно същия спор между страните. При първото му разглеждане е било постановено решение № 3232 от 14.05.2014 г. по адм. д. № 10826/2013 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на Н. Л. Г. против същия административен акт. С решение № 6814 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 9516/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение № 3232 от 14.05.2014 г. по адм. д. № 10826/2013 г. на Административен съд София - град, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. Върховния административен съд е дал указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочил е, че Законът за подпомагане на земеделски производители /ЗПЗП/ - на основание на който е издаден оспорения административен акт, не урежда възможност за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на друг административен орган по издаване на процесния акт. Издаването на акта от заместник-изпълнителния директор е било възможно в хипотезата на заместване. Върховният административен съд е дал указания административния съд да събере доказателства и извърши преценка в коя от двете хипотези е издаден актът за прекратяване на многогодишен ангажимент. В зависимост от това да извърши преценка за валидността на акта. Административен съд София - град в друг съдебен състав е разгледал отново спора между страните. Изпълнил е дадените му указания от касационния съд, като е събрал доказателства, че актът не е издаден при условия на заместване, а при делегиране на правомощия. Приел е, че към 14.09.2013 г. - датата на постановяване на оспорения административен акт, законът не е предвиждал възможност изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да делегира на друго лице правомощията си по организацията и дейността на фонда. Такова правомощие е било разписано с допълването на ал. 3 и ал. 4 от чл. 20а ЗПЗП, обнародвано в ДВ бр. 12/13.02.2015 г. - след издаване на оспорения административен акт. Предвидената в чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" възможност за делегиране на правомощия нямала законова основа. Затова първоинстанционният съд е приел, че обжалвания пред него административен акт е издаден от некомпетентен административен орган - зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Приел е, че компетентност винаги води до нищожност на издадения административен акт. Обжалваното решение е правилно. Както се посочи вече обжалваното съдебно решение е постановено след връщане на делото от Върховния административен съд по предходно разглеждане на същия спор. С решението си Върховния административен съд е дал посочените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. Част от тях касаят възможността за делегиране на правомощия по издаване на процесния акт от изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" на друг административен орган. Касационният съд е посочил изрично, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" "не е разполагал с възможност да ги преотстъпва /правомощията - б. а./ на подчинени нему лица. Делегация не е била възможна, доколкото делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, каквато разпоредба към този момент не е била действащо право". Според чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При тази редакция на закона следва да се приеме, че указанията на Върховния административен съд са задължителни както за административния съд при новото разглеждане на спора, така и за настоящата инстанция. В случая мотивите на обжалваното съдебно решение и постановения с него резултат са в пълно съответствие с указанията на ВАС при първото разглеждане на спора от касационната инстанция. При така приетата липса на компетентност на издателя на процесния административен акт, правилно е обявена с обжалваното решение нищожността на акта. Затова оспорваното решение е законосъобразно. Възраженията на касатора срещу приетата в обжалваното решение липса на възможност за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на фонда не следва да се обсъждат в настоящото производство. По този въпрос има задължителни указания на Върховния административен съд при предходното разглеждане на спора, които както вече се каза са задължителни, включително и за настоящия съд. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,