Решение № 468 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2008 г.

Решение № 468 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационни жалби на Илияна Петрова, Йордан Стоянов и Ана Стоянова, срещу решение № 108 от 21.03.2008 г., постановено по адм. д. № 241/2007 г. на Административен съд-гр. Пазарджик. В касационната жалба се излагат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Производството е образувано по касационна жалба на Илияна Петрова, Йордан Ответникът ДНСК-София, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Ирена Радованова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и решението, като законосъобразно да се остави в сила. Ответната страна Областен управител на Пазарджик не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, против Заповед № РД-14-32/24.01.2007 г. на Началника на ДНСК-София. В мотивите е прието, че процесните обекти са построени без необходимите строителни книжа, върху площ държавна публична собственост и се касае до незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че изложените мотиви от първоинстанционния съд, които се споделят и от настоящата инстанция са съобразени с цялостния доказателствен материал, относим към предмета на спора, който е анализиран в своята съвкупност. Безспорно е установено, че обжалвания административен акт е с правно основание чл. 225 от ЗУТ и е за премахване на незаконни постройки, които са реализирани от жалбоподателя, респективно техните наследници (жалбоподателят е починал в хода на делото). Горното се установява от констативен акт, от който е видно, че процесните обекти са изградени без никакви строителни книжа -без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, върху площи принадлежащи към коритото на река Марица, които са изключително публична държавна собственост. По делото, както пред първа инстанция, така и пред настоящата не са ангажирани доказателства, че земята е дадена на жалбоподателя лично съгласно ПМС 76/5.12.1977 г. Т. е безспорно е доказано, че жалбоподателя не е собственик на земята върху която са построени процесните обекти, не притежава право на строеж, нито има право да строи в чужд недвижим имот на основание закон. При безспорно доказана незаконност на постройките, изградени върху земя изключителна публична държавна собственост, последните не подлежат на узаконяване по реда на § 183 и 184 от ПЗР на ЗУТ, а такава процедура не е започвала- не са ангажирани доказателства в тази връзка, с което се оборва твърдението на жалбоподателя в тази връзка. Горните обстоятелства са установени и от приетата съдебно техническа експертиза, която не е оспорена и която съдът е обсъдил в съвкупност с цялостния доказателствен материал. Предвид горното, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че съдът обосновано и законосъобразно е приел, че се касае до незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с решението е приел, че обжалвания административен акт е законосъобразен. Сочените касационни основания не са доказани и решението е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и като законосъобразно следва да се остави в сила,. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,