Решение № 3529 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Н. Богданова, чрез процесуалния й представител адв. Р. Рачева, срещу решение 480/27.10.2023 г. постановено по адм. дело 542/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като необоснован и в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на предявената пред административния съд искова молба. Представено е искане за отправяне на преюдициално запитване. С допълнителна молба от 19.01.2024 г. е поискано и спиране на производството до окончателно произнасяне на СЕС по дело C-369/23. Ответникът Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Христова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, счита, че не са налице предпоставките за спиране на настоящото производство. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът Върховен административен съд, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Дякова в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователността на касационната жалба, както и недопустимост и неоснователност на искане за отправяне на преюдициално запитване. Твърди основателност на искането на спиране на настоящото производство. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване и липсата на предпоставки за спиране на настоящото производство. От страна на касатора е направено искане за спиране на производството по това дело, до приключване на дело C-369/23, образувано пред СЕС, по преюдициално запитване, отправено с определение от 09.06.2023 г. по адм. дело 5346/2022 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение, с което СЕС следва да отговори на въпроса Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?. Настоящия съдебен състав счита, че спирането на съдебното производство се допуска по изключение при наличието на изрично предвидени от законодателя, при това изчерпателно и лимитативно, основания, които следва да се тълкуват стриктно. Освен за отправящият запитването съд в производството по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, разпоредбата на чл. 631 ГПК не предвижда задължение за другите съдилища да спират образуваните пред тях производства, когато търсеното от СЕС тълкуване касае или е възможно да касае, относима към повдигнатия пред тях спор съюзна норма. Подобно задължение не е предвидено като основание за спиране на съдебното производство от чл. 229, ал. 1 ГПК, нито може да се извлече от разширителното тълкуване на някое от посочените в същата разпоредба основания. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, като това основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство, а оттам и обусловеността между два спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретни правоотношения /в този смисъл са тълкувателно решение 2/19.11.2014 г. по тълкувателно дело 2/2014 г., тълкувателно решение 8/07.05.2014 г. по тълкувателно дело 8/2013 г. и тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълкувателно дело 1/2017 г., постановени от ВКС/. Предвид гореизложеното и предмета на настоящото дело, естеството на производството по чл. 267 ДФЕС, и конкретно поставените на Съда въпроси по дело C-369/23, настоящият състав счита, че възприетите в тълкувателната практика на ВКС предпоставки за обусловеност и преюдициалност на двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, в случая не са налице. Повдигнатите пред СЕС въпроси по соченото касаторатора дело C-369/23, нямат отношение към дължимата в настоящото производство касационна проверка, предвид съдържанието на атакуваната пред административния съд определяне на икономическите единици на стопанството по Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери", съгласно приложението на разпоредбите на чл. 6, т. 2, чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 9, ал. 1, т. 8 вр. с пара. 1, т. 3 и 4 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Предвид посоченото, искането за спиране на настоящото производство като неоснователно следва да се остави без уважение. С касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по следните въпроси: 1. Кой е приложимият в конкретният случай през 2016 г. регламент, определящ начина за изчисляване на икономическия размер на стопанствата? 2. Правилното тълкуване на периода, който се включва при изчисляване на икономическия размер на стопанствата. 3. Правата които дават на частноправните субекти земеделските стопани, заявените като нарушени регламенти. Настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС тъй като, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, няма задължение за отправяне на преюдициално запитване до Съда, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /виж СЕС, решение от 4 октомври 2018, Комисията / Франция (Prйcompte mobilier), C-416/17, ECLI:EU:C:2018:811; СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT / Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335; СЕС, решение от 9 септември 2015, Ferreira da Silva e Brito и др. C-160/14, ECLI:EU:C:2015:565; решение от 28 юли 2016, Association France Nature Environnement, C-379/15, ECLI:EU:C:2016:603/. Посочените в чл. 267, ал. 3 от ДФЕС юрисдикции /тези, чиито решения не подлежат на обжалване/ имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение, като те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е изцяло ирелевантен, тоест ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото /виж СЕС, решение от 15 март 2017, Aquino, C-3/16, ECLI:EU:C:2017:209/. При все това следва да бъде отбелязано, че когато националната юрисдикция установи, че надлежното прилагане на съюзното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение, може да не изпълни задължението за сезиране на СЕС /виж СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT / Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335/. Така посочено се свърза с логиката на теорията за ясния акт, според която е ясно, че не необходимо тълкуване на разпоредбата. Следва да се отбележи, обаче, че така посочената теория е ограничена от СЕС, като той се е опитал да постави граници при нейното прилагане, а именно, че преди националните съдии да стигат до нейното прилагане, следва да бъдат взети предвид характеристиките на съюзното право. Тези характеристики са свързани с многообразието на езиковите версии, които са еднакво автентични, автономията на понятията във връзка с националното право, необходимостта да се тълкува всяка разпоредба в нейния контекст, а именно на съвкупността от разпоредби, в които е включена и в светлина на всички принципи на правото на Съюза, неговите цели и неговото развитие. Така по приложението на тази теория, СЕС се е ограничил до това да припомня на запитващата юрисдикция тази съдебна практика, като се е ограничавал до формулата, че правилното прилагане на съюзното право трябва да е толкова очевидно, че да не оставя място за разумно съмнение /виж Заключение на генералния адвокат Dбmaso Ruiz-Jarabo Colomer представено на 30 юни 2005 по дело C-461/03, Gaston Schul Douane-expediteur, ECLI:EU:C:2005:415, т. 48-53; СЕО, Решение от 17 май 2001, TNT Traco, C-340/99, ECLI:EU:C:2001:281, т. 35 и СЕО, Решение от 30 септември 2003, Kцbler, C-224/01, ECLI:EU:C:2003:513, т. 118/. Отчитайки така посоченото, настоящата инстанция приема, че се намира в хипотеза именно на достатъчно ясна разпоредба, поради изложеното по-горе относно приложението на посочете разпоредби от регламентите, които предвиждат начина на изчисляване на земеделското стопанство и възможността за извършването на проверки по изпълнение на плана на младите фермери. Законодателство на Република България, касаещо съдебния спор е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В случая сочените разпоредби /регламент ЕО 1242/2008; регламент ЕС 2015/ 220; регламент ЕС 809/ 2014) са ясни и не будят никакво съмнение за правилното им приложение, отговорът на поставените въпроси в искането предполага произнасяне по фактите относими към съответния правен спор, висящ пред националния съд т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделски производители, което освен, че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Още повече, че преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство. В случая искането до съда се основава именно на твърдяно от касационния жалбоподател неправилно тълкуване на националното законодателство от страна на административния орган и първоинстанционния съд. Ето защо в настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Предвид посоченото искането за отправяне на преюдициално запитване като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд Плевен е образувано по исковата молба, подадена от Н. Богданова, срещу Държавен фонд Земеделие и Върховен административен съд за солидарно заплащане на сумата от общо 46 679 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди и законната лихва върху тази сума, както и за заплащане на дължимата законна лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното й плащане. Исковете са предявени във връзка с твърдени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, понесени от ищцата, които според твърденията й са съпричинени от ответниците в резултат на осъществено от всеки от тях достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз /ЕС, Съюза/, изразяващо се според ищцата /сега касатор/: в това, че ДФЗ и ВАС са нарушили чл. 3, чл. 5, т. 1 и Приложение IV и чл. 5, т. 2 от Регламент (ЕО) 1242/2008 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, който заменя горепосочения регламент с идентични норми, като ДФЗ нарушава и чл. 26, т. 4 от Регламент за изпълнение 809/2014, при определяне на икономическите единици на стопанството по Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери", съгласно приложението на разпоредбите на чл. 6, т. 2, чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 9, ал. 1, т. 8 вр. с параграф 1, т. 3 и 4 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /обн., ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г./. Като на 14.09.2016 г. - четвъртата година от петгодишния проект, чрез нотариус й е връчено уведомително писмо за отхвърляне на плащанията 01-153-6500/588 от 19.08.2016 г., в което директор на ОД на ДФЗ Плевен заявява, че спира проекта с мотив неспазване на договорни и нормативни задължения, изразяващо се в неподдържане на стопанство от минимум 4 икономически единици, установено при проверка, извършена на 11.07.2016 г., с което е отказано плащане на финансова помощ второ плащане по договор 15/112/08038 от 14.02.2013 г. и е наредено връщане на полученото първо плащане в размер на 24446 лева. Това писмо е обжалвано пред Административен съд - Плевен, отхвърлена е жалбата с Решение 8 от 4.01.2018 г. на АдмС - Плевен по адм. дело 931/2016 г., което е обжалвано и Върховен административен съд с решение 8910 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. дело 1976/2018 г. го оставя в сила. След изясняване на относимите към правния спор факти въз основа на събраните по делото доказателства, с атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявената на посоченото в нея основание по чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ искова молба и е осъдил Н. Богданова да заплати на ответните страни сторените от тях разноски в производството по делото. За да достигне до този правен резултат административният съд е изложил мотиви, че в случая отсъства първата задължителна, кумулативна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на държавата по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсва допуснато от всеки един от ответниците нарушение на правото на ЕС. В частност, така посочените правни норми от съюзното право не предоставят права на частноправни субекти, а дават дефиниция на икономическа единица, размер на стопанството, метод на определянето му, период за който следва да се отчита изпълнението на поетите ангажименти и са основа за контролните органи на държавите-членки при определяне правилата за отпускане, контрол, заплащане на подпомагане по европейски мерки за подпомагане на земеделски производители. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. При вярно установена фактическа обстановка, обусловена от приобщената пред първата инстанция доказателствена съвкупност, административният съд е извел правилни крайни изводи за недоказаност и неоснователност на исковите претенции. Съгласно фактическата установеност по делото, ищцата е регистрирана с УРН 584423 в Интегрираната система за администриране и контрол, като по подадено в ДФЗ-РА заявление за подпомагане с идентификационен 15/112/08038/04.09.2012 год. по мярка 112-Създаване на стопанства на млади фермери е сключен договор 15/112/08038 от 14.02.2013 г., по силата на който ДФЗ предоставя на заявителя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект 15/112/08038. С уведомително писмо с изх. 01-153-6500/588 от 19.08.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Плевен, е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор 15/112/08038 от 14.02.2013 г. на Н. Богданова с мотиви, че ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподдържане на минимално изискуемия се размер на стопанството от 4 икономически единици /ИЕ/ и е разпоредено на основание т.4.4 й", т.4.7 от Договор 15/112/08038 от 14.02.2013 г. и чл.8, ал.1, т.11 и чл.33, ал.1 от Наредба 9/03.04.2008 г. ползвателят да върне полученото първо плащане по договора в размер на 24446 лв., ведно със законната лихва. Доколкото по делото липсва спор по фактите, а и същите се възприемат от касационната инстанция, съставът счита за ненужно възпроизвеждането на мотивите на първостепенния съд относно приетите за установени факти в настоящото решение, с оглед предвидената затова възможност в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правните изводи на административния съд за недоказаност и неоснователност на исковите претенции са обосновани от данните по делото, като при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не намират фактическа и правна опора възраженията на касатора за противоречие на атакуваното решение с приложимия материален закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019 г./ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 от АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в разпоредбата на чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/. Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите /разбирани като Договор за Европейския съюз - ДЕС и ДФЕС/ е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път в цитираното в атакувания съдебен акт решение на Съда на Европейските общности /СЕО, сега СЕС/ от 19 ноември 1991, Francovich и Bonifaci / Италия, C-6/90 и C-9/90, ECLI:EU:C:1991:428. В т. 36 от решението, съюзните съдии, осланяйки се на чл. 4, § 3 от ДЕС /тогава чл. 5 от ДЕО/, постановяват, че държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Уточнено е, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното /сега съюзното/ право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата решението по делото Francovich практика на СЕС, в т. ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда /виж СЕО, решение от 5 март 1996, Brasserie du pкcheur / Bundesrepublik Deutschland et The Queen / Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., C-46/93 и C-48/93, ECLI:EU:C:1996:79, т. 51; СЕС, решение от 15 ноември 2016, Ullens de Schooten, C-268/15, ECLI:EU:C:2016:874, т. 41; СЕС, решение от 4 октомври 2018, Kantarev, C-571/16, ECLI:EU:C:2018:807, т. 94; СЕС, решение от 29 юли 2019, Hochtief Solutions Magyarorszбgi Fiуktelepe, C-620/17, ECLI:EU:C:2019:630, т. 35; СЕС, решение от 7 юли 2022, F. Hoffmann-La Roche и др., C-261/21, ECLI:EU:C:2022:534, т. 58; СЕС, Решение от 10 март 2022, Grossmania, C-177/20, ECLI:EU:C:2022:175, т. 69 и СЕС, Решение от 23 ноември 2023, Right to Know, C-84/22, ECLI:EU:C:2023:910, т. 75/. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това условията следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, съответно ответниците. Обсъдени в контекста на данните по делото, анализираните основни положения на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от съществено нарушение на правото на Съюза, налагат именно формираните от първоинстанционния съд изводи за липсата на осъществени от ответните страни по делото нарушения, а още по-малко същите да са достатъчно съществени. Административен съд Плевен правилно е установил съдържанието на предписаните правила за поведение съдържащи се в разпоредбите на чл. 3, чл. 5 и Приложение IV от Регламент (ЕО) 1242/2008 на Комисията и чл. 5, чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, както и чл. 26, т. 4 от Регламент за изпълнение 809/2014, изразяващи се от една страна в създаването на правилата за определяне на икономическия размер на земеделските стопанства, и от друга страна в графика на проверки на място. При все това по приложението на концепцията за икономическа единица на стопанството по Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери" и по приложението на разпоредбите на чл. 6, т. 2, чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 9, ал. 1, т. 8 вр. с пара. 1, т. 3 и 4 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. не е извършено нарушение на правото на ЕС, поради което искът се явява неоснователен. Това се дължи на обстоятелството, че чрез този анализ се цели да се установи действителната обработка на стопанството от младите фермери, за да може финансовите средства да бъде преразпределяни обосновано, на база изпълнение на плана с което се постига и целта на посочените по-горе регламенти. Поради което не е извършено неправилно приложение на правото на ЕС и оттам не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ. Относно графика на провеждане на проверките съгласно чл. 26, т. 4 от Регламент за изпълнение 809/2014. Тази разпоредба посочва, че когато някои критерии за допустимост, ангажименти и други задължения могат да бъдат проверени единствено през конкретен период от време, проверките на място може да изискват допълнителни посещения на по-късна дата. От граматическото и систематичното тълкуване на посочената разпоредба следва извода, че нормата съдържа възможност за широка дискреционна власт на административния орган по нейното приложение, като следва свободна преценка спрямо фактите за всеки конкретен случай, дали е необходима допълнителна проверка на по-късна дата. В случая предвид посоченото по- горе, органите по приложението на регламента и по-конкретно конкретната разпоредба, имащи дискреционната власт да решат кога да направят проверките, като при извършването им на 11.07.2016 г., те са осъществили този контрол след последната възможна дата за засаждане на късните краставици съгласно представената експертиза по предходното производство, а именно до 10.07.2016 г., и са установили наличието на висок тревостой, липса на следи от обработка и засадена култура, правилно са приложили разписаните правни норми визирани в посочения регламент, следвайки духа и целта му, да изследват действителната грижа за стопанството и положения труд като млад фермер за получаването на финансовите средства. Поради това не е налице фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в ЗОДОВ. По изложените съображения съставът счита, че оспореният съдебен акт е правилен и при липсата на установени други касационни основания по чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила, при направеното допълване на мотивите. При този изход на спора основателни се явяват своевременно заявените претенции на процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски. При това касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ и ВАС сумата от по 300 лв. за всеки, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от състава размер на основание чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/. Не е налице хипотезата на чл. 13, т. 2 от НЗПП, предвид което искането на процесуалния представител на ВАС за присъждане на сумата от 50 лв, заявено в т. 2 от представения списък на разноските, съставът преценява като неоснователно. По тези мотиви и липсата на установени пороци на оспорения акт, атакуваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,