Решение № 3723 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14276/2008 г.

Решение № 3723 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14276/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Георги Кичев от гр. София срещу решение № 558 от 13.10.2008 г. по адм. д. № 481/2008 г. по описа на Административен съд - София област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Любомир Кичев, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Ответникът - Община Самоков не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу протокол № 35 от 11.10.2007 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № ЛС-01-419/5.04.2007 г. на кмета на Община Самоков, с който е определено обезщетение в полза на Георги Кичев като собственик на УПИ VIII-190, кв. 49 по плана на с. Рельово, платимо от собственика на съседния УПИ V-190 в размер на 28, 80 лв за осигуряване на временен достъп през имота и прокарване на временен път през УПИ VIII-190 през участък от 72 кв. м., съгласно приложената скица № ТС-С-214/19.02.2007 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че размера на определеното обезщетение не е оборен с доказателства по делото, тъй като е заличена допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, поради невнасяне на депозит от жалбоподателя. Възраженията по отношение на предходно издаденото разрешение за строеж на ограда са приети за ирелевантни. Законосъобразността на оспорения протокол № 35 от 11.10.2007 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ е преценена на основание изискванията по чл. 192 ЗУТ, т. е. за учредено право на преминаване, като е прието, че оценката по чл. 210 ЗУТ предхожда издаването на заповед от кмета по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда касаят законосъобразност на обжалвания административен акт с оглед изискванията на чл. 192 ЗУТ, т. е. за учредяване право на преминаване, каквото не е било предмет на оценка с процесния протокол на Комисията по чл. 210 ЗУТ. Определеното с протокол № 35 от 11.10.2007 г. на комисията обезщетение, видно от съдържанието на самия протокол е за осигуряване на временен достъп през имота и прокарване на временен път през него, т. е. по чл. 194, ал. 1 и чл. 190 във връзка с чл. 191 ЗУТ. По смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В нарушение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципа по чл. 9 АПК за служебното начало в административния процес, съдът не е обследвал законосъобразността на акта с оглед изложените в същия правни основания, които касаят две различни хипотези и са с преюдициално значение по отношение на определеното обезщетение. В хипотезите по чл. 194 и чл. 190 ЗУТ, изготвянето на оценка от комисията по чл. 210 ЗУТ се предхожда от заповед на кмета на общината, издадена при спазване на съответните изисквания, съответно на чл. 194, респ. чл. 190 ЗУТ, за наличие на каквато не са събрани доказателства по делото. От съществено значение е и обстоятелството, видно от приложената по административната преписка молба вх№ ТС-ГС-117/13.04.2007 г. на Любомир Кичев, че административната процедура е задвижена с искане по чл. 194, ал. 1 ЗУТ, с което е обвързан административния орган. Липсват данни по преписката за надлежно задвижено производство по чл. 190 ЗУТ, т. е. за прокарване на временен път, в който смисъл е налице произнасяне с процесния протокол. В тази връзка е следвало да се изиска комплектоване на административната преписка. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, обжалваното решение, като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане при съобразяване на указанията, изложени по-горе. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение