Решение № 6964 от 26.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 323 от 23.03.2023г., постановено по адм. д. 970/2022г. Административен съд София област, шести състав, е отменил по жалба на Балканагросервиз ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Своге, [улица], представлявано от управителя Д. Добрев, Ревизионен акт /РА/ Р 22002321004264 - 091 - 001/ 07.02.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта потвърдена с решение 871/06.06.2022г. на директора на ДОДОП-София, с която на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо /главница и лихви/ в размер на 17 124,83лв. С решението съдът е осъдил НАП София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 310лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. Кирилов, в качеството му на процесуален представител на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София област е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София област и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Балканагросервиз ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Своге, [улица], представлявано от управителя Д. Добрев, чрез своя процесуален представител адв. И. Димитров взема становище за неоснователност на жалбите. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София област е отменил по жалба на Балканагросервиз ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Своге, [улица], представлявано от управителя Д. Добрев, Ревизионен акт /РА/ Р 22002321004264 - 091 - 001/ 07.02.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта потвърдена с решение 871/06.06.2022г. на директора на ДОДОП-София, с която на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо /главница и лихви/ в размер на 17 124,83лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените действия и събрани доказателства, констатациите на органа по приходите, поради което на задълженото лице не е признато право на данъчен кредит по доставки на МИРО СТАР ЕООД с предмет битум. Възпроизведени са и заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидена от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр.4 5 от решението. Прието е, че съставените документи между получател и доставчик са автентични, обективират насрещните им волеизявления, отразените в тях факти следва да бъдат приети за настъпили, като същите не са оспорени от страна на ответник Прието е още, че за извършената доставка има съставени приемо-предавателни протоколи, има извършено надлежно плащане, издадените фактури от доставчика отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Посочено е също, че от събраните по делото доказателства не се установява знанието за налична злоупотреба от получателя на доставките. Изложени са мотиви, че констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки са обосновани с нередности, констатирани назад по веригата на доставки, за които задълженото лице не може да носи отговорност, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и основателност на жалбата. Първоначалното решение на Административен съд София област е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на процесуалния представител на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури документират реално извършени доставки, без да бъде съобразено, че не са оборени констатациите на ревизиращите органи, че доставчикът МИРО СТАР ЕООД не е разполагал с такъв вид и количества стоки, за да може да достави същите на задълженото лице. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че ревизираното дружество Балканагросервиз ЕООД има за основен предмет на дейност производство и търговия с асфалтови смеси, като за данъчен период м.12/2020г. е упражнило право на данъчен кредит на обща стойност 14 419,20лв. по 3бр. фактури издадени от МИРО СТАР ЕООД с предмет битум. По изложените по-горе мотиви органът по приходите е приел, че въпросните фактури не документират реално извършени доставки и е отказал да признае право на данъчен кредит. По тази причина като основен спорен въпрос между страните е определено това дали процесните фактури удостоверяват реално извършени доставки. Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява реално извършване на доставки, като констатациите на органите по приходите са неотносими и в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд и в отговор на опакванията в касационната жалба следва да бъде посочено следното: Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". По същество оплакванията в касационната жалба се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт и мотивите, изложени в решението на директора на Д ОДОП - София при проведеното административно оспорване. Всички тези констатации и аргументи са взети предвид и са намерили отговор в първоинстанционното решение. За извършените стопански операции във връзка с извършените доставки има надлежно съставени документи, които са били налични както при доставчика, така и получателя. Разминаването на датите на приемо-предавателните протоколите и издадените фактури би било съществено, ако беше обратно, т.е. предаването на стоката е по-назад във времето от издаването на фактурата. Изложените обстоятелства, на които се изграждат констатациите за липса на реални доставки не представяне на доказателства от предходни доставчици за наличие на стоката, са неотносими към пряката доставка, при която следва да бъде установено само факта на предаване на стоката и получаването й от задълженото лице, което е сторено в случая. Съобразно установената съдебна практика задълженото лице не може да бъде държано отговорно за поведението на своя доставчик, стига да не е установено знание за участие в данъчна измама, каквито данни не са налице по делото. След като е стигнал до краен извод за наличие на реални доставки и за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП- София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1260лв., съгласно представения на л.17 от настоящето дело списък с разноски и приложени към него доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,