Решение № 4801 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15947/2008 г.

Решение № 4801 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15947/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение от 27.10.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 01442/06 г., с което е отменен ДРА № 844/19.09.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. София, в частта му относно определените задължения по ЗДДС в размер на 3 453.02 лв. и лихви в размер на 953.14 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС (отм.) изисква в данъчната основа на облагаемата доставка, свързана с отдаването под наем на помещения, да се включат всички разходи, свързани с ползването, в т. ч. събирането на битовите отпадъци. Претендира се отмяна на съдебното решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ДРА, както и да се присъди юристконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ТИЗКОМ"-ООД - гр. Кюстендил - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред СГС е бил ДРА № 844/19.09.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Кюстендил, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД-гр. София. Данъчният орган е констатирал, че ревизираното дружество е осъществявало облагаеми доставки - отдаване под наем на складови помещения. За събраните суми от наем са издавани отделни фактури и е начислен ДДС. За събрани от наемателите суми за такса смет за периодите м. август - м. ноември 2000 г., м. януари - м. август 2002 г., м. септември 2002 г. - м. октомври 2004 г. са издадени опростени фактури. В мотивите на ДРА е посочено, че съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) в данъчната основа на доставката на услуга, свързана с отдаването под наем на складови помещения, следва да се включат и сумите за такса смет, представляващи съпътстващи разходи, свързани с ползването на вещта. Поради това, върху тези суми е начислен ДДС на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Освен това, за периода м. ноември 2004 г. - м. януари 2005 г. са събрани суми за ползване на паркинг, отразени от ДЗЛ като освободени доставки. Върху тези суми също е начислен ДДС на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.). СГС е отменил ДРА, като е приел, че таксата битови отпадъци не се включва в наемната цена и не представлява част от дължимата насрещна престация от наемателя на наемодателя за предоставената услуга във връзка с наемането на имота. Таксата за битови отпадъци се дължи за предоставените услуги от общината, респ. дружеството, на което е предоставено правото да извършва тези услуги, свързани със сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане чистотата на територии за обществено ползване, така както са регламентирани в ЗМДТ . Доставчик на тези услуги не е ревизираното дружество в качеството му на наемодател. Данъчните органи неправилно са приели, че консумативните разходи са част от данъчната основа. Съпътстващи по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) са тези разходи за услуги, без които е невъзможно осъществяването на самата доставка. Касационната жалба е частично основателна. В частта му, в която е отменен ДРА относно начислен ДДС върху заплатените от наемателите суми за такса смет за периодите м. август - м. ноември 2000 г., м. януари - м. август 2002 г., м. септември 2002 г. - м. октомври 2004 г. по издадените от "ТИЗКОМ"-ООД опростени фактури, решението е правилно и законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на СГС във връзка с приложението в случая на материалноправните норми на чл. 29, ал. 1 и чл. 55 от ЗДДС (отм.), на които се е позовал органът по приходите. Сумите, които ревизираният субект е получил от наемателите за заплащане на такса за битови отпадъци, не са получени за извършени от него облагаеми доставки, поради което върху тях не следва да се начислява ДДС. Безспорно е установено, че жалбоподателят е заплатил таксата битови отпадъци на общината, което е видно и от начина, по който са отчетени сумите в приложените към ДРА ведомости на сметка "Каса". Следователно, той нито предоставя услугата, за която е заплатена таксата, нито получава някаква престация във връзка с нея. Правилно съдът е посочил, че плащането на таксата битови отпадъци не представлява съпътстващ разход по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.), с който следва да се увеличи данъчната основа на доставката на услугата, свързана с отдаването под наем на складови помещения. Видно от представените по делото договори за наем на складови помещения, наемодателят не се е задължил да предостави на наемателите и ползване на паркинг, съответно - заплащането за това не е включено в наемната цена. Посочените суми не може да бъдат определени като консумативен разход, свързан с ползването на вещта по смисъла на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и съответно като съпътстващ разход по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.), с който следва да се увеличи данъчната основа на доставката на услугата, свързана с отдаването под наем. По отношение на тези суми обаче данъчният орган не се е позовал на посочените правни норми, за разлика от плащанията за такса битови отпадъци, а е посочил, че неправилно ДЗЛ ги е отчело като освободени доставки. В случая не се спори, че услугата, свързана с отдаване под наем на паркингови площи е предоставена от ревизираното дружество и получените суми са отчетени по сметка 709 като приходи от наем. Според чл. 34, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (отм.), отдаването под наем на паркингови площи, не се счита за доставка, свързана със земя и следователно не е освободена доставка. Поради изложеното, обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено в частта му, в която е отменен ДРА относно начислен ДДС за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2004 г., м. януари 2005 г. и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ТИЗКОМ"-ООД. За производството пред СГС юристконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда, тъй като не е заявено искане за това. За касационното производство на претенцията на касатора за юристконсултско възнаграждение е основателна. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение