Решение № 1328 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2018 г.

Решение № 1328 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуален представител срещу решение № 9 от 24.01.2018 г., постановено по адм. д. № 133/2017 г. на Административен съд – К., в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на Б. Манолов, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора [населено място] сумата от 900 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване от администрацията на затвора гр. Б. дол на минималните права, гарантирани от закона относно времето му за престой на открито – лишаване въобще от престой на открито или некомпенсиране на пълно полагащото му се време на престой на открито, както и са присъдени разноски в размер на 10 лв. Подадена е касационна жалба и срещу Решение № 56 от 19.03.2018 г. по същото дело, с което е допълнено основното решение, като ГДИН е осъдена да заплати и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. К. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от касационния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявените от Б. Манолов искове като неоснователни и недоказани. Ответникът – Б. Манолов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е допустима и частично основателна по отношение размера на присъденото обезщетение. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 АПК страна в преклузивния по чл. 211 АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Б. Манолов, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора [населено място] е предявил иск против ГД "ИН" – С. за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 28.04.2012 г. – 22.02.2017 г., в резултат на нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване от администрацията на затвора гр. Б. дол на минималните права, гарантирани от закона относно времето му за престой на открито – лишаване въобще от престой на открито или в некомпенсиране на пълно полагащото му се време на престой на открито Установено е, че началникът на затвора в гр. Б. дол е определил продължителността за осъществяване на правото на затворниците за престой на открито от 13. 00 ч. до 14. 30 ч. или от 14. 30 ч. до 16. 00 ч. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че на 18 конкретни дати в рамките на целия исков период Манолов не е реализирал правото си на престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Установено е, че на тези конкретни дати ищецът е бил на свиждане или е присъствал на съдебни заседания по заведени от него дела. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел иска за частично основателен, поради нарушения на чл. 3 ЕКПЧ. Изложил е съображения, че Б. Манолов е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и унижения, вследствие на незаконосъобразната дейност на администрацията на затвора Бобов дол, довело до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като на Манолов не е осигурен предвидения в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС престой на открито не по-малко от 1 час на ден. Поради това съдът е определил обезщетение в размер на 900 лв - по 50 лв. обезщетение за всеки от дните, в които е нарушено правото на ищеца по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Решението е неправилно. Налице е посоченото касационно основание – нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за да се ангажира отговорността на ГДИН по иска, с който се претендира обезщетение поради липса на престой на открито. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се, освен останалото, в липса на условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Действително, съдът, съгласно изискванията на чл. 284, ал. 4 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. Такава информация е била предоставена, като от нея именно става ясно, че затворникът не е извеждан на открито само в установените случаи, в които е бил конвоиран по съдебни дела или е имал свиждане. Освен това евентуално бездействие на затворническата администрация за предоставяне на информация може да бъде основание, но не задължава за съда да приеме за доказани твърдените в исковата молба факти. Съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства по делото и да обсъди тях и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не може да се приеме за установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Установено е, че на посочените конкретни дати има еднократни случаи – между два и шест за една календарна година, в които Б. Манолов или не се е намирал в затвора по времето на престоя на открито, или е бил на свиждане. Касае се за инцидентни случаи, в които престоят на открито не е могъл да бъде проведен, и то не поради незаконосъобразното поведение на затворническата администрация. Понесените от ответника по касация ограничения при пребиваването му в затвора, предвид и неговата възраст и липса на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване (делото "Георгиев срещу България" на ЕСПЧ ). Без да съобрази това, съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Това налага отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. При този изход на делото, предвид направеното искане от касатора за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение