Решение № 8852 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12230/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Директор на ТП на НОИ Пловдив е подал касационна жалба против решение Решение 1611/11.10.2023 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм.д. 106/2023 г., с което е : 1. отменено Решение 2153-15-363/20.12.2022г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на К. Б. срещу разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-869/15.11.2022г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив; 2. изпраща преписката на ТП на НОИ - гр. Пловдив за издаване на акт, съобразно указанията дадени в обжалваното решение и 3. ТП на НОИ Пловдив е осъдено да заплати деловодни разноски на жалбоподателя. Според оплакванията в касационната жалба, същото за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му и да се постанови ново, като се отхвърлите жалбата на К. Б. Б.. Направено е искане да бъде присъдено следващото се юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски за заплатена държавна такса за касационното производство. Ответник по касационната жалба, К. Б., чрез процесуален представител оспорва основателността й и поддържа становище да се остави в сила обжалваното решение на административния съд. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение 2153-15-363/20.12.2022г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Административното производство се е развило във връзка със заявление 2113-15-2791 от 25.07.2022г., подадено до ТП на НОИ Пловдив, с което ответник по касационната жалба е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като са приложени копия на документи. Органът по пенсионно осигуряване е приел, че заявителят има необходимата възраст, но удостоверения в приложените документи осигурителен стаж не отговарял на изискванията - за придобиване на право на ПОСВ по чл. 68, ал. 1-4 от КСО не му достигат 2 години, 11 месеца и 10 дни, за което може да внесе осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж, което не е извършено и С разпореждане [номер]/ прот. 2140-15-869 от 15.11.2022г., ръководител пенсионно осигуряване е отказал на Б. да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО пред касационен жалбоподател, а с оспорваното пред административния съд решение, същото е потвърдено. По отношение на доказателствата, събрани в административното производство, страните не спорят. Във връзка със съдебното оспорване на решението на касационния жалбоподател, решаващият съд е допуснал искани от жалбоподателя доказателствени средства, както и не е лишил ответника административния орган от възможността да ангажира такива. От страна на административният орган има противопоставяне във връзка с допуснатите свидетели, както е оспорено и заключението по изслушаната СТЕ. Възражения в тази насока се правят и с касационната жалба, за допуснато съществено процесуално нарушение на забраната по чл. 104, ал. 10 от КСО, както и приемането на оспорено заключение на експерт, дал заключение по допуснати задачи, за които са необходими специални знания. Съобразявайки постоянната практика на Върховния административен съд, този съдебен състав не намира основателност в оплаквания на касационен жалбоподател по отношение кредитирането на свидетелски показания. Решаващият съд се аргументира, какво от показаният кредитира и за какви обстоятелства. Съгласно чл. 104, ал. 10 КСО, категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд, и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията труд. На следващо място, заключението на експертизата е обсъждано наред с останалите доказателства, събрани в административното и съдебното производство, като в тази връзка, оплакването за съществено нарушение на процесуални правила е неоснователно. Както се твърди в първоинстанционното, така и в настоящото производства, спорът, за това правилно или не е отказано отпускането на ЛПОСВ е правен. Спорът е от това, че органът по ПО, издавайки разпореждането, като сумира общия осигурителен стаж на ответника по касационната жалба приема, че има доказан стаж от трета категория 36 години, 02 месеца, 20 дни, при необходими 39 години и 02 месеца. Възраженията направени пред административния орган, че част от трудовия стаж се определя от втора категория, защото К. Б. е работил в предприятие, като пряката му дейност е по обработване на дървени елементи за музикални инструменти. Няма спор, че трудовият стаж е в такова предприятие, което е променяло наименованието си и стопанската структура. От приложените документи, факт който не се спори като времеви период, стажът в СД МПБУ, кл. Мебел: 15.09.1975г. - 30.09.1975г. на длъжност дърводелец; в СД МПБУ, кл. Мебел 19.06.1978г. - 18.08.1980г. на длъжност дърводелец; в СП Мебел 11.01.1982г. - 31.12.1986г. на длъжност шлайфист; в СП Мебел от 01.01.1987г. - 01.10.1989г. на длъжност работник музикални инструменти; във Пълдин М ЕАД 01.10.1989г.-29.07.1996г. и 01.01.1997г.-01.02.1997г- на длъжност шлайфист на дървесина с шифър по ЕЩР 1001001206 на ответника по касационната жалба е зачетен от трета категория, тъй като няма данни работата на заеманите длъжности да е осъществявана с машинна обработка на дървесината, за да се зачетат съответните периоди от втора категория. Няма спор, че относимата правна уредба, към сочените периоди е уредена в ПКТП (отм.). Касационен жалбоподател изцяло възразява доводите на първоинстанционния съд, за полагане на труд от втора категория от ответника. Оплакванията са изведени от посочването на длъжностите по т. 30в от ПКТП (отм.). Касационен жалбоподател развива становище, че нито една от длъжностите, по които е полаган труд не се изброяват в сочената разпоредба. Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.). Изброените по работни места, на които ответникът е полагал труд и длъжностите, които е заемал не са посочени в тази разпоредба. Първоинстанционният съд, обсъждайки свидетелските показания и заключението на СТЕ приема, че работата на ответника като шлайфист е свързана с машинна обработка на дървесина. Установените факти за условията на труд и трудовите дейности сочат, че Б. в качеството си на шлайфист в процесните периоди е обработвал дървен материал с машини при обработката на дървените корпуси на музикалните инструменти, защото самият процес на производство изисква това. Условията на работа с лентов и ролков шлайф машини са налагали работна среда с висока запрашеност, което е било и повод за получаване на по-високо заплащане на труда. Следва да се има предвид, че условията на труд и при първа, и при втора категория са по - тежки в сравнение с тези при трета категория. По повод това, че видно от разплащателните ведомости, ответникът е получавал завишено трудово възнаграждение. Визираните характеристики на осъществяваната дейност сочат наличие на фактическия състав от хипотезата на т. 30в от ПКТП (отм.), поради което правилно трудът е определен от втора категория. според касационен жалбоподател, това не определя категорията труд, доколкото конкретно преценката относно категорията труд се прави с оглед на характера и особените условия на труда, независимо от това какви са осигурителните вноски и дали правилно са били внесени за същия, но противно на твърдението му, съдът е приел доказаните условия на труд за показателни при определянето на категорията труд. Определящ признак е дейността по дървообработване с машини, а функционалните задължения за съответната длъжност на жалбоподателя като шлайфист са от този вид. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Разпоредбата на т. 30в от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Тълкуването на разпоредбата води до извод, че в кръга на лицата, полагащи труд при условията на втора категория, са включени работниците по машинна обработка в процесите по обработване на дървесина. В мотивите на административния орган това не се приема, тъй като съгласно изискванията на т. 30в от ПКТП (отм.) от втора категория труд се категоризира трудът само на работниците по машинна обработка на дървесината в дървообработването и производството на мебели и дограма и в горското стопанство, като изброяването в горецитираната правна норма било изчерпателно. Разпоредбата на т. 30в от Правилника за прилагане на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) е създадена през 1990 г. и релевантното за процесния случай изречение първо от нея гласи така: Гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Безспорно ответникът по касационната жалба е работник по машинна обработка в дървообработването, защото според чл. 67 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В касационната жалба се поддържа спор относно условията на труд на длъжностите шлайфист, респективно правният извод за категорията на осигурителния стаж на тези длъжности. Този спор е разрешен правилно от съда с оглед на доказателствата по делото и назначената експертиза. Заключението на експерта е представено в срок и е поддържано в съдебното заседание, проведено на 10.05.2021 г. Представителят на административния орган е оспорил заключението, не е имал въпроси към него и е взел становище, че няма искане по доказателствата и да се даде ход по същество. При така приетото заключение съдът правилно е основал изводите си от фактическа страна и върху експертизата. Споровете по нея е следвало да намерят израз в искане за допълнително заключение или повторна експертиза. В случая, административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от ответника като шлайфист/шлайфист на дървесина. Доводът на касационния жалбподател, че от наличната документация, установяваща трудовия и осигурителен стаж не се установява дали в изпълнение на трудовите функции ответникът е работил с машини не се подкрепя с доказателства, а от това е следвало правилното решение на първоинстанцинния съд. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. За прецизност следва да се отбележи, че относима норма е т. 30в от ПКТП (отм.) и т. 66и от ПКТП (отм.), каквито неточности се установиха в обжалваното решение на административния съд. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, във връзка с определянето на правилна категория труд за времето, през което е изпълнявана трудова функция като шлайфист и шлайфист на дървесина с шифър по ЕЩР 1001001206 Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответника в настоящото касационно производство за присъждане на разноски е основателно. Такива се претендират в условието на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. Предвид това и в съответствие с чл. 38, ал. 2, т. 2от ЗАдв. във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 2 от КСО в полза на адв. Т. Б. се присъжда възнаграждение в размер на 500 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,