Решение № 8099 от 26.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община район Слатина против Решение 8048 от 29.12.2022 г., постановено по адм. д. 8867/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага твърдения за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неговата неправилност поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради просрочие на първоинстанционната жалба. Евентуално иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на С. Гешева, подадена срещу мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по молба-декларация вх. РСЛ22-ГР94-2905/02.08.2022 г., за извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот. В съдебно заседание, касационният жалбоподател - кмета на район Слатина,Столична община, не се явява и не се представлява. Ответната страна С. Гешева, чрез упълномощения си процесуален представител, адв. П. Петров, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, като представя списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен по жалба на С. Гешева мълчалив отказ на от кмета на Столична община район Слатина за заверка на молба - декларация за извършване обстоятелствена проверка по заявление вх. РСЛ22-ГР94-2905/02.08.2022 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и по същество е основателна. Счел е, че е налице надлежно формиран мълчалив отказ за извършване на административна услуга, оспорен от заявителя, който разполага с активна процесуална легитимация и правен интерес. Обсъдени са в съвкупност доказателствата по административната преписка, сочещи на неизпълнение задължението на кмета за извършване на проверка дали е актуван имота като общински и удостоверяване на този факт, при условията на обвързана компетентност.Изложени са мотиви и за характера на производството по чл. 587 от ГПК, като е изведен решаващият правен извод, че при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 587, ал. 2 ГПК, кметът е длъжен да извърши исканата административна услуга. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК, както правилно е приел административният съд, а въпросът за допустимостта на оспорването на формирания мълчалив отказ е съобразен със сроковете по АПК и липсата на произнасяне. Безспорно е установено обстоятелството, че С. Гешева е сезирала кмета с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посоченият имот е актуван като общинска собственост във връзка с производство по чл. 587 от ГПК. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че в производство свидетелите не се посочени от административния орган и същите не са съседи на имота, за който се иска извършване на административната услуга. В разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК ясно е посочено, че за извършаване на обстоятелствената проверка се посочват трима свидетели по указание на молителя от кмета на съответната община, в чийто район се намира имота. Отделно по делото не са ангажирани доказателства относно адресите на така посочените свидетели, за да може да се направи извод, че същите не са съседи на имота. Установено е по делото, че заявителката е представила изискуемите за индивидуализиране на имота документи - скица на поземления имот и комбинирана скица за пълна или частична идентичност и е посочила свидетели, поради което е обоснован изводът на административния съд, че при условията на обвързана компетентност се дължи произнасяне от кмета на общината по заявеното искане, след извършване на служебна проверка за относимите обстоятелства. Ето защо, като е отменил мълчаливия отказ съдът е постановил правилно решение, включително и в частта с която преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върната на органа за произнасяне с изричен акт. С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение