Решение № 856 от 14.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2008 г.

Решение № 856 от 14.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2008 г., III г. о., Гк, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. "Метал", гр. П., срещу въззивното решение на Апелативен съд - Пловдив, по гр. д. № 871/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба "Балканкар Р. " А. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответника иск по чл. 108 от ЗС, вр. с § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) - за връщане на съществуващата част от одържавеното след 10.09.44 г. имущество на кооперацията и за заплащане на отчужденото и унищожено такова, подробно посочени по вид и състав в исковата молба и по делото. Прието е, че Т. "Метал" е възстановена кооперация по см. на § 27 от ПЗР на ЗК, ДВ бр. 41/07 г., вр. с § 1 от ДР на ЗК от 91 г., отм. За реституция на имуществото й обаче исковият ред е неприложим, след изчерпване на административния; според АС исковият ред за реализиране на възстановени права върху одържавено имущество е предвиден само в хипотезата на § 39 от ПЗР на ЗК /ДВ бр. 13/03 г./, която не се отнася за процесния случай. Искът е предявен на 1.08.96 г. или при действието на ЗК от 91 г. (отм.). Ищецът се е позовал на възстановяване правата му върху одържавеното имущество по силата на закона, с влизането му в сила / ТР № 2/95 г./. Въззивният съд е изследвал качеството на ищеца като възстановена кооперация по см. на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. при ползване на тълкувателната / и според изрично посоченото - относима към установяване на това качество и по отменения ЗК/ разпоредба на § 27 от ПЗР на ЗК от 2007 г. От данните по делото е видно, че в кооперативния регистър на Пловдивски РС през 1956 г. е вписана Т. "Метал" със седалище гр. П. и с предмет на дейност: метални произведения и услуги. През 1959 г. този предмет е конкретизиран и разширен. През м. 01. 1976 г. Т. "Метал" е одържавена / а с това и имуществото й/ и включена като самостоятелен завод "Метал" в Комбинат за мотокари "Рекорд", Пловдив. По-късно същата година е взето решение за прекратяването на кооперацията и в кооперативния регистър е вписано заличаването й, с определение от 26.10.76 г. Ищецът Т. "Метал" е вписан в регистъра по ф. д. № 11912/91 г. на Пловдивски ОС, с решение от 4.12.91 г., като наименованието и седалището й са на съществувалата кооперация, запазен е и предметът на дейност, с известно ограничаване на стоките и услугите, явно наложено от променените икономически условия; в ищцовата кооперация членуват повече от 7 кооператори, членували и в заличената, чието имущество е одържавено. Решението за възстановяване на кооперацията е взето с протокол от 31.10.91 г. от учредително събрание. При тези данни изводът на въззивния съд, че ищецът е възстановена кооперация по см. на § 1 от ДР на ЗК от 91 г. е законосъобразен и обоснован. Възстановената / като правен субект/ кооперация, предполага заличаването на преди съществувалата, както е в случая. Хипотезата е различна от тази на възстановила дейността си до приключване на ликвидацията прекратена, но незаличена кооперация, по чл. 49 от ЗК, на която се позовава ответникът по жалба. Незаконосъобразни са обаче изводите на въззивния съд за неприложимост на исковия ред за признаване възстановеното право на кооперацията върху одържавеното нейно имущество и за връщането му на осн. чл. 108 от ЗС, поради изчерпване на предвидения за това адм. ред. Искът е предявен при действието на ЗК от 1991 г. и за приложното му поле не се отнасят указанията на ТР № 2/06 г. по ЗК от 1999 г., на които се е позовал АС. На осн. § 1 от ДР на ЗК от 99 г. по административен ред се извършва възстановяването на собствеността върху имоти на възстановени кооперации по този закон, с изключение на възстановилите дейността си по чл. 49 от ЗК; за последните възстановяването е по право и се реализира по исков ред. На осн. § 1 от ДР от ЗК от 91 г. възстановяването на собствеността настъпва по право и може да се реализира и по исков ред/ТР № 2/95 г./. Затова исковата защита е приложима в случая. Тя включва освен установяване качеството възстановена кооперация на ищеца, установяване на одържавеното имущество на заличената кооперация към момента на одържавяването и съществуването му към настоящия момент, във владението на ответника, както и твърдяното унищожаване и разпореждане с част от него от последния, след възстановяване на собствеността на ищеца по силата на закона. Въпросът за одържавеното и респ. - подлежащо на връщане или заплащане имущество, не е разглеждан досега от инстанциите по същество. Установено е само качеството на възстановена кооперация на ищеца, предпоставящо възстановяване на собствеността върху доказано притежаваното и одържавено имущество на съществувалата кооперация, до размер на наличното към момента на възстановяване. Мотивите, с които при повторното въззивно разглеждане на спора е оставено в сила първоинст. решение са такива за недопустимост на иска, а не за неоснователност - или при стриктно приложение на процесуалния закон при изложените от АС мотиви първоинст. решение е следвало да се обезсили и производството по иска - прекрати, поради неприложимост на исковия ред за реализиране на правото. Това и неразглеждането на посочената част от предмета на спора от инстанциите по същество /мотиви в тази част не са изложени в обжалваното въззивното решение и въобще, поради липсата им липсват и нарочни касационни оплаквания/ налагат отмяна на въззивното решение като неправилно и връщането на делото на въззивния съд за разглеждане на спора в предметната му пълнота, посочена по - горе. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.