Решение № 15384 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7033/2010 г.

Решение № 15384 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7033/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Хюсеин Султани, гражданин на Афганистан, подадена срещу Решение № 184/23.04.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и се претендира неговата отмяна. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение 184/23.04.2010 г. председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, на Хюсеин Султани е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административния орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като председателят на ДАБ е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Решението е постановено по пето по ред искането от кандидата за предоставяне статут на бежанец. В него не се сочат нови обстоятелства които да налагат извод различен от приетия в предходните решения за отказ. Поддържаната и в настоящото производство бежанска история е недостоверна, а твърдяните за нови обстоятелства са отново неистински и се поддържат като повод за удължаване на престоя в РБългария чрез инициирани производства по ЗУБ, без основание. В предвид на изложеното и установеното от административния орган отказът за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е законосъобразен. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изтъкнато е, че фактите, които лицето сочи не обуславят извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политическо убеждение и принадлежност към определена социална група. Взето е предвид, че за Хюсейн Султани не е налице и конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата му, поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт. Така направените изводи се подкрепят изцяло от данните по приложената в преписката справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ. С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че административната преписка не съдържа данни за наличието на предпоставките на жалбоподателя да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, нито в тази връзка от него са наведени конкретни твърдения и са представени доказателства, в настоящото съдебно производство. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на никоя от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и подадената срещу него жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение