Решение № 5503 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2011 г.

Решение № 5503 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството по делото е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Димитров Киров от гр. София, срещу Решение № 4185/13. 12. 2010 г. по адм. д. № 4687/2008 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 59, ал. 2, т. т. 1, 2, 4, 5, 7 и 8 от АПК и за необоснованост на съдебния акт. С оглед твърденията в жалбата се прави искане за отмяната на обжалваното решение и вместо него Върховния административен съд постанови решение по съществото на спора, с което отмени като незаконосъобразен обжалвания отказ на Кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1124- 00-142/13. 05. 2008 г. и отмяната на заповедта за отчуждаване на недвижимия имот. Ответника по делото Кмета на Столична общин, не взема становище по касационната жалба. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, оспореното решение на АССГ е правилно и обосновано. Постановено е при изяснени за правния спор факти и в съответствие с приложимата правна уредба, при което са спазени и изискванията на процесуалните норми. Фактически и правно обоснован е изводът на съда за липса на кумулативните изисквания на хипотезите на § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ за отмяна на отчуждаването. Посочените разпоредби регламентират незавършени отчуждителни производства, започнали при действието на отменения ЗТСУ, докато в настоящия случай безспорно е установено завършеността на отчуждаването с факта на получаване на определеното парично обезщетение. А след като не е налице висящност на производството, правилно е изразеното в съдебният акт становище за безпредметността на изследване на обстоятелството дали имотът е завзет до определения в посочената правна норма срок /до 30.10.1998 г./. Отделно от това счита, че жалбоподателят е съсобственик на процесния имот с още 5 физически лица, а претенцията по § 9 от ПР на ЗУТ е неделима и е следвало да бъде заявена от всички съсобственици. Отбелязва още, че макар и неправилна констатацията на решаващия съд за липса на основанията по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отчуждавания, извършени при действието на отменения ЗТСУ, законосъобразен е крайният му извод за неприложимост на тази разпоредба в конкретния случай. Според заключението на вещото лице мероприятието, заради което е отчужден имота, е започнало, а забавянето на строителството по неустановени и неотносими към предмета на спора причини, не следва да се определя като неизползването му по предназначение. Производството по адм. д. № 4687/2008 г. на Административен съд София-град е образувано по жалба на Кирил Димитров Киров от София, срещу изричен отказ на Кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1124-00-142/13. 05. 2008 г. да отмени по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ и чл. 31, ал. 1 от ЗОС отчуждаването на част от имот пл. № 9, от кв. 6, м. "Хиподрума", находящ се на бул. "Цар Борис III" № 87. Твърденията в жалбата до административния съд са били, че изричния отказ е издаден в нарушение на разпоредбите на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗТСУ и чл. 31, ал. 1 от ЗОС и в противоречие с разпоредбата на чл. 59 от АПК за съдържанието и изискванията за валидно действие на индивидуалния административен акт, какъвто по правната си природа е изричния отказ на кмета на общината. С обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че със Заповед № РД- 40-44/25. 01. 1983 г. на Председателя на ИК на СНС, на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) и чл. 265 от ППЗТСУ (отм.), за нуждите на държавно жилищно строителство- многоетажни сключени жилищни блокове бл. № № 139, 139б и 139в, е отчужден имот пл. № 9, от кв. 6 по плана на м. "Хиподрума" от 1971 г. По действащия ЗРП на м. "Хиподрума", одобрен с Решение № 64 по Протокол № 32/10. 12. 2001 г. на Столичния общински съвет, имот пл. № 9,от кв. 6 по плана на м. "Хиподрума" от 1971 г. е идентичен с имот пл. № 318, за който имот, ведно с имот пл. № 317 в съсобственост е отреден парцел I, от кв. 3 по плана на м. "Хиподрума", отреден за многоетажно сключено строителство. с акта за отчуждаване на имота административния орган е определил парично обезщетение за отчуждените собственици на имота, като факта на изплащането му, не е спорен в настоящото производство. От заключението на назначената по делото експертиза съдът е приел, че бившия имот пл. № 9, от кв. 6, м. "Хиподрума" е завзет преди 31. 03. 1998 г., но мероприятието по отреждането на имота- за обществено жилищно строителство, подземни гаражи и трафопост, не е приложено към този момент. Въз основа доказателствата по делото съдът е извел извода, че не са налице основанията за отмяна отчуждаването на имота по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗТСУ (отм.) тъй като не са налице двете комулативно изискуеми за това предпоставки - отчуждителното производство да не е приключило и имота да не е завзет до 30. 10. 1998 г. Неприключили според съда са тези отчуждителни производства, при които не е изпълнено задължението за обезщетяване на бившия собственик или отчуждения имот не е предаден на лицето или органа, в чиято полза е извършено отчуждаването. Безспорно е обстоятелството по делото, че жалбоподателя е получил определеното му паричното обезщетение за притежаваната от него идеална част от собствеността върху отчуждения имот. Само на това основание е приел искането за отмяна по § 9, ал . 2 от ПЗР на ЗТСУ (отм.) за неоснователно, без да обсъжда въпроса дали имота е завзет до посочената в закона дата или не. Приел е за неоснователно и искането за отмяна отчуждаването на имота по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Според съда тази разпоредба е неприложима по отношение на отчуждавания извършени по реда на ЗТСУ (отм.). Цитираната разпоредба според него намира приложение единствено за принудителни отчуждавания на имоти, частна собственост на физически и юридически лица, отчуждени принудително за задоволяване на общински нужди, извършени при действието и по реда на глава трета от ЗОС. С обжалваното решение съдът не е възприел и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания отказ, поради допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочил е, че обжалвания административен акт съдържа минимално изискуемите се реквизити относно формата и съдържанието на индивидуалния административен акт по чл. 59, ал. 2 от АПК - налице е ясно изразена воля на компетентния административен орган, който да се произнесе по искането, извършено е в писмена форма и е посочено правното основание. Въз основа на всичко изложено е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кирил Димитров Киров от София, срещу изричния отказ на Кмете на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1124- 00-142/13. 05. 2008 г. за отмяна отчуждаването на бивш имот пл. № 9, от кв. 6 по ЗРП на м. "Хиподрума" от 1971 г. Обжалваното решение е правилно и обосновано. В съответствие със закона са правните изводи на административния съд за липсата на предпоставките по § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗТСУ (отм.) и чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяната на отчуждаването на бивш имот пл. № 9,от кв. 6 по ЗРП на м. "Хиподрума" от 1971 г. В съответствие с разпоредбата на § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗТСУ (отм.) са изводите на съда за необходимостта от комулативното наличие на двете предвидени в тази разпоредба предпоставки- отчуждителното производство да не е приключило и имота да не е завзет до 30. 10. 1998 г. Напълно обосновани, с оглед приложените към административната преписка писмени доказателства са изводите му, че в конкретния случай жалбоподателя е получил изцяло определеното му със Заповед № РД-40-44/25. 01. 1983 г. парично обезщетение в размер на 3 757,83 лв. за притежаваната от него идеална част от сградата и дворното място, предмет на отчуждаването. При наличието на това обстоятелство, не е налице правно основание по § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗТСУ (отм.) жалбоподателя да иска отмяната на отчуждения имот, независимо от това дали отчуждения имот е завзет от общината към 30. 10.1998 г. или не. Обосновани и в съответствие със закона са и изводите на административния съд за липсата на предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяната отчуждаването на имота по реда на този текст. При условие, че имота е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.) през 1983 г., недопустимо е отмяната на същия да се иска по реда и условията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата обн. в ДВ бр. 101/2004 г. С Тълкувателно решение № 1/7. 02. 2011 г. по тълкувателно дело № 5/2010 г., Общото събрание съдиите на колегиите от Върховния административен съд е приело, че не може да се иска на основание чл. 31 от ЗОС отмяна на отчуждаване на имоти, извършено по реда на други закони, преди влизането му в сила. Закона за общинската собственост, в сила от 1. 06.1996 г., няма обратно действие. Разпоредбата на чл. 31 от същия съдържа самостоятелни основаниия за отмяна на отчуждаването и се прилага само за отчуждавания, извършени при действието на този закон (ЗОС) и не може да послужи като основание за отмяна на отчуждавания, извършени преди неговото приемане, при друга нормативна уредба и при приключило правоотношение. Ако отчуждаването е извършено при действието на други закони, преди приемането на ЗОС през 1996 г., отмяната на отчуждаването в случаите на отчуждени имоти, върху които не е реализирано благоустройствено мероприятие може да се иска по реда, посочен в реституционните закони приети след 1991 г.- Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ); Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС); Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и други. Материалноправна предпоставка за отмяна на отчуждаването по чл. 31 ЗОС е отчуждаването на имота да е извършено по реда на този закон а ако имотът е отчужден преди това, редът за оспорване и евентуално за отмяна на отчуждаването е този предвиден в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОбС е материалноправна, поради което намира приложение само за отчуждавания извършени при действието на този закон, а в случай на отчуждаване, реализирано по реда на предшестващи благоустройствени закони, които отчуждавания са влезли в сила, могат да бъдат отменявани само по реда на специалните реституционни закони. Тълкувателното постановление според разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Споделят се и изводите на първоинстанционния съд за липсата на нарушения по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаването на оспорения административен акт- писмо изх. № 1124-00-142/13. 05. 2008 г. Кмета на Столична община. В него, както правилно е приел съда, се съдържат минималните изисквания за валидно действия на индивидуалния административен акт. В случая административния акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. При горните обстоятелства и по изложените съображения Върховния административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София- град е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение