Решение № 2384 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2018 г.

Решение № 2384 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Община Плевен, представлявана от кмета Г. Спартански и Община Долна Митрополия, представлявана от кмета П. Цоновска, чрез пълномощника им адв. П. Семерджиев, с искане за отмяна на решение № 8230 от 18.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1942/2018 г. от тричленен състав Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е обезсилено решение № 433 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 552/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново и е прекратено производството по делото. В молбата за отмяна, допълнително уточнена в о. з. на 15.11.2018 г. се твърди, че са налице основанията по чл. 246, ал. 1 от АПК, по отношение молителя община Плевен, тъй като решението, чиято отмяна се иска има сила и е неблагоприятно за него, като общината не е конституирана като страна в производството, при наличие на основание за конституиране. По отношение община Долна Митрополия, молбата се поддържа на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В пледоарията по същество в о. з. на 24.01.2019 г., процесуалният представител на молителите по отношение община Долна Митрополия допълва искането за отмяна и с основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. В молбата за отмяна се твърди противоречие на решението, чиято отмяна се иска, с определение № 14643 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12693/2017 г. от тричленен състав на ВАС, с което е отменено определение № 339 от 13.09.2017 г. на Административен съд - Велико Търново и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по жалбата на община Долна Митрополия против решение на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2010" (ОПОС) (ръководител УО на ОПОС) за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2010 чрез средства на ЕСИФ по договор № РД-12-69/27.04.2017 г. Твърди се също така противоречие с определение № 1203 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 14213/2017 г. от тричленен състав на ВАС, с което е отменено определение № 403 от 1.11.2017 г., постановено по адм. дело № 464/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново и е върнато делото за разглеждане на жалбата на община Долна Митрополия против описаното решение на УО на ОПОС по същество. Основанията за отмяна се обосновават с доводи, че е налице пълна идентичност между адм. дело № 1942/2018 г. по описа на ВАС от една страна и адм. дело № 14213/2017 г. и адм. дело № 12693/2017 г. от друга, тъй като и по двете противопоставени дела ВАС е разглеждал въпроса за засегнатото с постановените от УО на ОПОС актове субективно право на Община Долна Митрополия да понесе отговорността за внасяне на плащания по нередности, финансови корекции и други финансови наказания по отношение изпълнението на дейности, за които партньорът е възложител по Закона за обществени поръчки (ЗОП). Наложените корекции рефлектират върху един и същ административен договор за безвъзмездна финансова помощ, т. е. налице е тъждественост на административните актове, доколкото същите пораждат последици, базирайки се на една и съща основа на правоотношението. Налице е и тъждество от субективна страна, тъй като и трите дела са образувани по жалби на община Долна Митрополия с ответник ръководителя на УО на ОПОС. Доводи за наличието на предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК не са развити, но могат да бъдат извлечени от твърденията в молбата за отмяна, че в акта за налагане на финансова корекция е посочено, че се определя финансова корекция на бенефициента Община Плевен в размер на 5 % от засегнатите с нарушението разходи и признати за допустими за финансиране чрез средства от ЕСИФ по договор, сключен от Партньора по проекта и възложител Община Долна Митрополия, т. е. финансовата корекция е определена в тежест на Община Долна Митрополия и същата е имала правен интерес от оспорването, но същото е отречено с решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения се иска да бъде постановено решение, с което се допусне отмяна на решение № 8230 от 18.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1942/2018 г. от тричленен състав Върховния административен съд, седмо отделение на основание чл. 246, ал. 1 от АПК за община Плевен и на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК за община Долна Митрополия. Ответникът – главният директор на ГД "Оперативна програма Околна среда" и ръководител на Управляващият орган на Оперативна програма "Околна среда", чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование Тодоров, оспорва молбата с доводи за липсата на предпоставките по чл. 239 от АПК. Моли молбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Решението, чиято отмяна се иска е постановено в касационно производство, образувано по подадена жалба от главния директор на Главна дирекция ОПОС и ръководител на УО на ОПОС, против решение № 433 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 552/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалба, подадена от община Долна Митрополия против решение от 6.07.2017 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във вр. с чл. 9, ал. 5 от с. з. и сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ № РД-34-5/18.01.2017 г. с посочен регистрационен номер, с бенефициента – Община Плевен, с партньор община Долна Митрополия, за изпълнение на проект BG16 М1 ОР002-1. 006-0004-С01 - "Интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия", на бенефициента Община Плевен е определена финансова корекция в размер на 5 % от засегнатите с нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 чрез средствата от ЕСИФ по договор № РД-12-67/24.04.2017 г., сключен от партньора по проекта и възложител – община Долна Митрополия, с изпълнител "ВиК Тръстеник 2014". Като страни в първоинстанционното производство са конституирани - жалбоподател - община Долна Митрополия и ответник - административния орган - издател на акта. За да постанови решението си, с което е отменен оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят - община Долна Митрополия е активно процесуално легитимиран да оспори административния акт, с адресат община Плевен, тъй като е страна по договора за безвъзмездна финансова помощ като партньор на получателя на безвъзмездната финансова помощ - община Плевен. Поради това административният договор поражда действие и за нея, което обуславя и правния й интерес. С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е приел, че постановеното решение е недопустимо, тъй като получател на безвъзмездната финансова помощ е община Плевен, само на която страна по договора са възложени задължения и права. Качеството на партньор по проекта не прави община Долна Митрополия страна по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и не й дава право да встъпва в правата на получателя на помощта. От тук, страна по административното правоотношение е само и единствено община Плевен, и само същата е засегната от финансовата корекция. Община Плевен е адресат на акта, като липсва засягане на субективно право на община Долна Митрополия. Отношенията между партньорите са на друго основание - сключено между тях споразумение, уреждащо и финансовите отношения в случаи като процесния. Засягането на община Долна Митрополия не е пряко и непосредствено, поради което за нея не е налице правен интерес от оспорване на акта, предмет на производството и жалбата й е недопустима. При липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, постановеното по недопустима жалба решение е недопустимо, поради което същото е обезсилено и производството е прекратено с решението, чиято отмяна се иска. С първото от противопоставените определения - № 14643 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12693/2017 г. на тричленен състав на ВАС, е отменено определение № 336 от 13.09.2017 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалба на община Долна Митрополия против друго решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2010" от 17.07.2017 за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2010 чрез средства на ЕСИФ по договор № РД-12-69/27.04.2017 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по жалбата на община Долна Митрополия. С второто противопоставено определение - № 1203 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 14213/2017 г. от тричленен състав на ВАС е отменено определение № 403 от 1.11.2017 г., постановено по адм. дело № 464/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново и е върнато делото за разглеждане на жалбата на община Долна Митрополия против решение от 9.06.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2010"за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2010 чрез средства на ЕСИФ по договор № РД-12-54/11.04.2017 г. Тричленният състав на ВАС е посочил, че адресат на акта е община Долна Митрополия, на която е определена финансова корекция, поради което е приел наличие на правен интерес. Не се спори, че община Плевен не е страна в цитираните производства. При тези фактически данни, настоящият състав приема, че молбата за отмяна, подадена от община Плевен на основание чл. 246, ал. 1 от АПК е процесуално недопустима. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Нормата съдържа три предпоставки, изискуеми в кумулация: наличие на качеството на заинтересована страна по спора - лицето да е с гарантираното от закона право за участие, но да не е участвало по делото, на второ място решението да има сила по отношение на него и на трето място да е неблагоприятно. В случая тези предпоставки по отношение община Плевен не са налице. В производството по делото са конституирани като страни община Долна Митрополия и издателят на административния акт, в качеството им съответно на жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство, а в касационното производство общината е ответник по касация, а издателят на акта - касатор. Настоящият молител - община Плевен в първоинстанционното производство не може да има качеството на заинтересована страна, съответно няма право на задължително участие и не е конституиран като заинтересована страна на основание чл. 153 от АПК. Това е така, тъй като наложените с оспореното от община Долна Митрополия решение на административния орган финансови корекции са с адресат община Плевен. Община Плевен е имала, но не е реализирала правото си на оспорване на акта, съгласно чл. 147 от АПК, като страна, засегната от него. Административният акт за налагане на финансови корекции е неблагоприятен за община Плевен като страна по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и същата разполага със самостоятелно право да го оспори, но не го е реализирала. Заинтересованите страни се конституират когато е обжалван акт, който поражда благоприятни последици за тях и тези последици са застрашени от оспорването му от страна, за която същият е неблагоприятен, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 от АПК да прогласи нищожността или да отмени облагоприятстващия ги акт. В този смисъл община Плевен няма качеството на лице с осигурено задължително участие като страна, тъй като актът не е благоприятен за нея. Субективните причини за нереализиране на самостоятелното й право на оспорване са извън предмета на произнасяне. Освен това, предмет на административното дело пред решаващия съд е преобразуващото право на отмяна на административния акт, което възниква от посочените в чл. 146 от АПК отменителни основания и принадлежи на носителя на засегнатото от акта материално субективно право. Принадлежността на субективното право обуславя активната легитимация на жалбоподателя, т. е. възможността да се претендира защита срещу действието на административния акт, която в случая е отречена с решението на тричленния състав на ВАС. Производството по делото е прекратено, същото няма формирана сила за молителя и не рефлектира негативно в правната му сфера. По тези съображения, тъй като не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 от АПК, не е налице право за молителя да иска отмяна на решението като трето, неучаствало в делото лице. Молбата за отмяна на община Плевен следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Молбата за отмяна на община Долна Митрополия е допустима, като подадена от страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и като подадена в срока по чл. 240 от АПК. Молбата е неоснователна. Не са налице основанията по чл. 239, т. 4 от АПК, както се твърди в искането. Цитираните в молбата противопоставени съдебни актове – определение № 14643 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12693/2017 г. от тричленен състав на ВАС, с което е отменено определение № 339 от 13.09.2017 г. на Административен съд - Велико Търново и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по жалбата на община Долна Митрополия и определение № 1203 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 14213/2017 г. от тричленен състав на ВАС, с което е отменено определение № 403 от 1.11.2017 г., постановено по адм. дело № 464/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново и е върнато делото за разглеждане на жалбата по същество са постановени между едни и същи страни, но по различни искания и на различни основания - оспорване на различни административни актове - решения на УО на ОПОС, независимо че са във връзка с изпълнението на един и същ договор за безвъзмездна финансова помощ. Освен това, в случая не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК, доколкото не са изпълнени изискуемите в кумулация елементи - да е налице влязъл в сила съдебен акт между същите страни, за същото искане и на същото основание, който да противоречи на акта, чиято отмяна се иска. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. Соченото основание да се допусне отмяна изисква страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва по делото или да не е била надлежно представлявана, или да не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Под "нарушаване на съответните правила" се разбира нарушаване на съответните съдопроизводствените правила, установени с АПК, което да има за последица накърняване право на участие на страната по делото и правото й на защита. Община Долна Митрополия безспорно се установява, че е участвала по делото, както при разглеждането му в първата инстанция, така и в касационното производство. Същата е надлежно конституирана, представлявана е от адвокат, кой е подавал молби, съдържащи различни искания, в това число и за доказателства, изразявал е становища, участвал е лично в проведените две открити съдебни заседания при разглеждане на делото в първата инстанция, редовно е уведомяван и е получавал съдебни книжа, също така е представлявал община Долна Митрополия и в касационното производство. В проведеното във ВАС открито съдебно заседание се е явил лично, като също в пълна степен е реализирал правото на защита на представляваната от него страна. В молбата не се и твърдят конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, не се установяват такива нарушения, които да са довели до лишаване на молителя от пълноценно упражняване на правото на защита. Що се касае до твърдението, че неправилно в решението, чиято отмяна се иска е приета от касационния съд липса на правен интерес, посоченото е неотносимо към хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. Обстоятелството, че с противопоставените определения на ВАС е приет правен интерес от търсената от община Долна Митрополия съдебна защита, може да е основание за тълкувателна дейност, но не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по същество, на което определенията са противопоставени, по реда на извънинстанционния съдебен контрол. Следва да се има предвид, че при постановяване на определение № 1203 от 26.01.2018 г., по адм. дело № 14213/2017 г., тричленният състав на ВАС е отчел, че община Долна Митрополия е адресат на оспорения административен акт, производството по оспорването на който е прекратено и е върнал делото за ново произнасяне. С решение № 112 от 16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 464/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, съдът се е произнесъл по същество, след връщането на делото, като е отменил обжалвания акт. Това решение е оставено в сила с решение № 299 от 9.01.2019 г., постановено по адм. дело № 6313/2018 г., по описа на ВАС, тричленен състав на седмо отделение, което се установява от представеното в настоящото производство заверено ксерокопие от решението на ВАС. Съображенията за отмяната на акта са, че неправилно финансовите корекции за наложени на община Долна Митрополия, тъй като същата не е страна по договора за безвъзмездна финансова помощ, бенефициер по който е община Плевен. Посоченото е в унисон с изводите в решението, чията отмяна се иска, че право на оспорване на актовете на УО на ОПОС, принадлежи на община Плевен, а не на община Долна Митрополия, която е ненадлежна страна, тъй като не е носител на защитаваното субективно материално право. При липсата на основания по чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК, молбата на община Долна Митрополия следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определя на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244 и чл. 248 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,