Решение № 3886 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2009 г.

Решение № 3886 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация Русе" АД срещу решение № 10147 от 28.07.2009 г. по адм. дело № 904/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта му с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество и по касационна жалба на "Рони термик сървисиз" ЕООД Русе срещу решение № 10147 от 28.07.2009 г. по адм. дело № 904/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1135 от 11.12.2008 г. на КЗК, в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството и в частта му с която е оставена без разглеждане, като и в двете касационни жалби са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационните жалби КЗК чрез своя пълномощник по делото изразява становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на стрините и приема за установено следното: С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Топлофикация Русе" АД гр. Русе против Решение № 1135/11.12.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-429/685/2008 г., в частта му, в която е установено, че дружеството е извършило нарушение по чл. 18, т. 5, предложение второ от ЗЗК (отм.), състоящо се в отказ за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост с "Техем Сървисиз" ЕООД, наложена му е и имуществена санкция в размер на 100 000,00 лв. и е постановено прекратяване на нарушението. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД гр. Русе против същото решение на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството срещу "Топлофикация Русе" АД, поради липса на извършени нарушения по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.), във връзка с прекратяване на договора за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост - "Рони Термик Сървисиз" ЕООД и "Топлофикация Русе" АД, както и по чл. 30 и чл. 34 от ЗЗК (отм.) и е оставена без разглеждане молбата на дружеството, в частта й за извършено нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.), във връзка с отказ за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост с "Техем Сървисиз" ЕООД и искането КЗК да даде становище и препоръки за промяна на нормативната уредба - Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за законосъобразността на оспорения административен акт на КЗК е наложен след анализиране на фактическите и правни основания, изложени в решението на КЗК. Установява се извършено нарушение от страна на "Топлофикация - Русе" АД, а по отношение на жалбоподателя "Рони Термик Сървисиз" ЕООД гр. Русе е наложен извод за неоснователност на жалбата му. Относно изложените доводи в жалбата на "Топлофикация - Русе" АД, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 18 от ЗЗК (отм.), регламентираща забрана на действия на предприятия с монополно или господстващо положение, както и действия на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите. Обсъдени са и т. 1 - 5 на същата разпоредба, в които са регламентирани примерни прояви на забраненото поведение. За да се установи нарушение на забраната по чл. 18 от ЗЗК (отм.) е необходимо установяването на две предпоставки: субектът на нарушение да е предприятие с монополно или господстващо положение и да е осъществило действия, имащи за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите. В случая е установено, че е налице нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.), тъй като "Топлофикация - Русе" АД е предприятие с господстващо положение, което необосновано е отказало да сключи договор при наличие на възможности за производство или доставка. В случая правилно е определен продуктовия и географския пазар за услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, с оглед на което е обоснован и изводът, че на пазарите на пренос и продажба на топлинна енергия за битови потребители на територията на гр. Русе "Топлофикация Русе" АД има господстващо положение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗК (отм.) и без който пазар е невъзможно извършването на услугата дялово разпределение. Отказът на "Топлофикация Русе" АД за сключване на договор с "Техем Сървисиз" ЕООД за дялово разпределение на топлинна енергия обосновава извода за нарушение на чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.). Не е опроверган извода до който е стигнала комисията и е възприет от съда, че са налице предвидените в разпоредбата предпоставки по отношение на действията на "Топлофикация Русе" АД, изразяващи се в скъсяване на нормативно определени срокове и поставяне на нерегламентирани условия и ограничения по отношение на "Техем Сървисиз" ЕООД. Установява се, че "Топлофикация Русе" АД, като предприятие с господстващо положение на релевантния пазар, необосновано е отказало да сключи договор с "Техем Сървисиз" ЕООД за дялово разпределение на топлинна енергия. При това положение и предвид обстоятелството, че сключването на този договор е абсолютно необходима предпоставка за осъществяване дейността на "Техем Сървисиз" ЕООД на съответния географски пазар, то събраните доказателства в тази посока налагат извода, че "Топлофикация Русе" АД е осъществило нарушение на чл. 18, т. 5, предложение второ от ЗЗК (отм.). Не може да се пренебрегне и фактът, че в деня в който "Топлофикация Русе" АД отправя писмо до "Техем сървисиз" ЕООД - на 02.11.2007 г., сключва договор с "Топлофикация" АД Шумен, поради което доводът на този касатор, че нормативно определеният срок за реализирането на тази процедура е отминал и че изборът на топлинен счетоводител е оставен изцяло на топлопреносното предприятие не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка. Доводът на касатора за липсата на съгласие от страна на етажните собственици също е неоснователен, тъй като това твърдение не е доказано, като се има предвид, че "Техем сървисиз" ЕООД не фигурира в изпратения до тях списък от страна на жалбоподателя. Правилно е наложена имуществената санкция на "Топлофикация Русе" АД в размер на 100 000 лв., като размерът е определен след отчитане тежестта и продължителността на извършеното нарушение, както и степента на обществената му опасност, съобразена е с характера на нарушението, резултат от недобросъвестното поведение на жалбоподателя, като съдът е изложил мотиви досежно тези обстоятелства. Същата е в границите под средния размер регламентиран в чл. 59, ал. 1 от ЗЗК (отм.), съобразена е с характера на нарушението, резултат е от недобросъвестното поведение на "Топлофикация Русе" АД и цели защитата на интересите на потребителите и правилата на добросъвестната търговия, а ефектът от нея е възпитателен и предупредителен. С тези съображения, настоящата инстанция на ВАС приема, че не са налице законовите предпоставки както за отменяването й като незаконосъобразна, така и за намаляването й до размера на минималната санкция от 5 000 лв. Неоснователна е и касационната жалба на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД. Съдът е изложил мотиви в обжалваното решение, че с оглед анализиране на твърдяното от този жалбоподател нарушение на елемент от състава по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.), това не е доказано. Комисията е извършила експертна проверка досежно предмета на настоящото производство, а именно - изпълнението/неизпълнението на произтичащите от договора за страните задължения, без да се е произнесъл по същество, предвид на следното: С оглед установяването на липсата в случая на изискването на чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.) - необосновано прекратяване на договора, не би могло да се квалифицира поведението на "Топлофикация Русе" АД като противоправно. Фактите сочат, че сключеният на 03.12.2007 г. договор между "Топлофикация Русе" АД и "Рони Термик Сървисиз" ЕООД за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост е прекратен едностранно от "Топлофикация Русе" АД на 10.07.2008 г. Доказан в административното производство е фактът, че "Рони Термик Сървисиз" ЕООД е изпаднало в забава при предоставянето на резултатите от месечното разпределение на топлинната енергия за м. март и м. април 2008 г., като дружеството не е представило гаранцията за добро изпълнение на дяловото разпределение в полза на предприятието с господстващо положение, което обстоятелство сочи, че "Рони Термик Сървисиз" ЕООД е неизправна страна в процесното договорно правоотношение и договорът е прекратен едностранно на валидно правно основание. При тези обстоятелства, които не са опровергани по делото от страна на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД, обоснован е извода на КЗК изложен в оспореното решение и възприет от съда, че доколкото елемент от състава на приложимия материален закон не е доказан, то поведението на "Топлофикация Русе" АД не е съставомерно, поради което изложените оплаквания в касационната жалба в тази посока са неоснователни. Предвид произнасянето на КЗК с Решение № 11/31.01.2006 г. по действащата към момента нормативна уредба, касаеща дейността на топлинните счетоводители и условията за конкуренция между тях, обоснован е и извода на КЗК възприет от съда за недопустимост на искането на "Рони Термик Сървисиз" ЕООД, КЗК да даде становище и препоръки за промяна на нормативната уредба - Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй като произнасяне по тези въпроси е направено с цитираното решение. Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав