Решение № 11464 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2008 г.

Решение № 11464 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14683/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 621 от 25.09.2008 год., постановено по адм. д. № 1964/06 год. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на Магдалена Стоева Русева в качеството й на едноличен търговец "Мегатрейд - Магдалена Колева" - гр. Варна, против Ревизионен акт № 03001167 от 22.05.2006 год., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 473/21.07.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 473/24.08.2006 год. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - Варна сумата 430,20 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Магдалена Стоева Русева в качеството й на едноличен търговец "Мегатрейд - Магдалена Колева" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата, като отмени обжалвания РА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Магдалена Стоева Русева в качеството й на едноличен търговец "Мегатрейд - Магдалена Колева" - гр. Варна, против Ревизионен акт № 03001167 от 22.05.2006 год., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 473/21.07.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 473/24.08.2006 год. относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 7 254,90 лв. по фактури № 172/03.08.2005 год. и № 173/12.08.2005 год., издадени от ЕТ "Жан 36" поради липса на условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) - липса на оригинални данъчни фактури. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията и изводите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки. Окръжният съд е дал тълкуване на разпоредбите, регламентиращи правото на данъчен кредит и е посочил, че притежаването на оригинална данъчна фактура от получателя на доставката е кумулативно условие за възникването му по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Първоинстанционният съд е посочил още, че нормата на чл. 93, ал. 8 от същия закон определя, че данъчните документи, издавани по него, се съхраняват за срок от 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят, че при кражба, изгубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице следва да уведоми незабавно писмено съответната териториална данъчна дирекция за тези обстоятелства - чл. 93, ал. 9 от ЗДДС (отм.), както и че съгласно чл. 88, ал. 3 от ППЗДДС (отм.) оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя. При така дадената правна регламентация и с оглед установената по време на ревизията фактическа обстановка окръжният съд е направил извод, че не притежаването на оригинални данъчни фактури от получателя на доставката е пречка за възникване на право на данъчен кредит и органът по приходите е спазил закона, като е отказал да признае право на данъчен кредит. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплакванията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно окръжният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 98, ал. 9 от ЗДДС (отм.), без да бъде съобразено, че в случая не е налице нито една от хипотезите на нормата, тъй като фактурите не са били предадени и се намират в държане на доставчика. Твърди се още, че в съдебно заседание са били представени оригиналите на въпросните фактури за сверка, както и че са били представени доказателства относно заплащането на данъка по ДДС-сметка на доставчика, поради което при условията на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) е следвало да бъде признато право на данъчен кредит. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Притежаването на данъчна фактура е кумулативно условие за възникването на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Притежаването на данъчна фактура е обективно условие, като за закона са без значение причините, поради които получателят не притежава такава. В нормата на чл. 93, ал. 9 от ЗДДС (отм.) наистина не е предвидена хипотеза, при която доставчика отказва да предостави оригиналната фактура на получателя, а са уредени само случаите, при които е извършена кражба, загубване, повреждане или унищожаване. Подобна правна регламентация е логически издържана, тъй като в отношенията между стопанските субекти нормалната практика е оригинала на фактурата да се предоставя на получателя, а отклонението от тази практика поставя основателни съмнения доколко е била сключена сделка между страните, т. е. възниква съмнение относно наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), което е друго кумулативно условие за възникването на право на данъчен кредит. В съдебното заседание на 14.03.2007год. (л. 24 от делото, гръб) пълномощникът на жалбоподателя е направил заявление, че предоставя оригиналите на въпросните фактури, но от заявлението не става ясно какво точно се предоставя - дали самите оригинали фактури, или оригинални копия на същите. От друга страна в протокола от заседанието липса отбелязване от страна на окръжния съд, че по делото се представят за справка оригинали на спорните фактури. Оплаквания в тази насока не правят в касационната жалба, в която обаче отново се прави признание на факта, че фактурите не се намират в държане на жалбоподателя. Що се касае до твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), то също е неоснователно, тъй като чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) намира приложение във връзка с алинея 4 на същия член, хипотезите на който не са налице, тъй като правото на данъчен кредит е отказано поради отсъствието на условието на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,