Решение № 5385 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2016 г.

Решение № 5385 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 13312/09.12.2015 г., постановено по адм. дело № 4940/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 275/24.03.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-789/2014 г. Изрично сочи, че обжалва решението само в частта по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Релевира оплакване за неправилност на обжалваното решене поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора въпреки, че и в решението на КЗК и на ВАС е установено, че в действителност има висока степен сходен външен вид – по отношение на формата, размера и цвета на продуктите (мебели), дори и отделните елементи, както заедно, така и поотделно са използвани по начин, който създава представа за еднаквост на стоките на [фирма] и [фирма], жалбата му е отхвърлена. Твърди, че именно посочените предпоставки изпълняват фактическия състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, както и че следва в процесния случай да се приложи правилото P. tempore, prior iure. Според касатора никъде в текста на чл. 35, ал. 1 ЗЗК не е посочено като условие уникалност, а единствено разпознаваемост и това качество е налице вследствие на по-дългото присъствие на [фирма] на пазара, както и на по-ранната поява на продуктите, в сравнение с тези на [фирма]. За неоснователно касационният жалбоподател счита становището, че независимо от защитата на стол "О. " като защитен промишлен дизайн, закрилата е различна и не се конкурира със защитата по отношение на ЗЗК. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване се съдържа в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЗК или да се върне делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на конкуренцията – [населено място] чрез процесуалния си представител юриск. Г. я оспорва и иска нейното отхвърляне по подробно представени писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна [фирма] – [населено място], редовно призована при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд относно нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК (предвид уточнението в касационната жалба, че се обжалва решението само в тази част) за да отхвърли жалбата е приел, че сочената разпоредба забранява имитация на стоки и услуги. Посочено е в съдебното решение, че съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗК имитация е налице при предлагане на стоки или услуги, които с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Според съда за да се осъществи състава на това нарушение, е необходимо имитираната стока или услуга да е утвърдена на пазара от друг търговец и да се ползва с разпознаваемост с него, а в случая така описаните мебели са от нисък ценови клас, произведени от стандартни материали, размери и форма и единствената им специфика е цветовото им оформление, което не се отличава с някаква изключителност или необичайност. В този смисъл според съда тези са важните характеристики на мебелите, произвеждани от жалбоподателя – гардероб "М. ", надстройка за двукрилен гардероб, надстройка за трикрилен гардероб, кухня "П. ", спален комплект "Надежда" и стол "О. ". Затова и изводите на съда са, че имитацията от [фирма] не е свързана с имитиране на мебелите на жалбоподателя, а с предлагане на наложилите се на пазара мебели, произведени от подобни материали, размери, форма, цветови решения и цялостно възприятие от техните клиенти. В тази връзка връзка съдът е приел, че разпространението от [фирма] на мебели – спален комплект "E. ", гардероб "S. ", надстройка за двукрилен гардероб "А. ", надстройка за трикрилен гардероб "Н. ", кухня "М. ", спален комплект "Н. ", спалня "Н. " и стол "Бали", не може да доведе до заблуждение потребителите за съществените характеристики на тези стоки и по този начин да увреди интересите на жалбоподателя. Относно доводите на [фирма], че е налице защита от регистрация на промишлен дизайн на стола "О. " в Патентно ведомство на Република България, такава не се осъществява според съда от ЗЗК, а по друг ред, поради което наличието на регистриран промишлен дизайн няма отношение при преценката за наличието или не на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Предвид изложените мотиви по-горе първоинстанционният съд е приел, че жалбата е неоснователна и е отхвърлил жалбата относно твърдяното нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Забраната за имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК e да не се въвеждат потребителите в заблуждение при предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези. Заблуждението законодателят е определил относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. С оглед тази дефиниция на понятието имитация в чл. 35, ал. 1 ЗЗК, първоинстанционният съд е изследвал утвърждаването на пазара на произвежданите от жалбоподателя мебели и е установил, че те не се отличават с някаква уникалност или изключителност и са от нисък ценови клас, а не представляват мебели, произведени по поръчка. Правилно съдът е установил, че регистрацията промишлен дизайн на стол "О. " в Патентно ведомство не се ползва от защита по ЗЗК, поради което е непротивопоставимо в производството пред КЗК по процесния казус. Установено е по делото, че [фирма] продава произведени от [фирма] мебели и затова последният се явява основен негов доставчик. Сходният вид на мебелите на [фирма] и на [фирма] се дължи на общите характеристики на отделните мебели, които се произвеждат и с оглед стандартният им характер (гардероб, стол и др.) не въвеждат в заблуждение потребителите, а ниския ценови клас не прави произвежданите от жалбоподателя мебели, характеризиращи се с изключителност, нито производството му е по поръчка на клиенти, за да се отличават с уникалност, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. За да е налице фактическия състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, е необходимо да се извършва цялостен визуален ефект, чрез който продуктът се възприема от потребителите, както е прието в решение по адм. дело № 16045/2009 г., ВАС, Седмо отделение. В този смисъл не може всяка прилика да се дефинира като имитация по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, а само такава, която може да въведе потребителите в заблуждение. Такова ще е налице ако се касае за продукт, който само се произвежда/разпространява само от един производител/доставчик и този продукт се свързва в определен период от време като негово производство/разпространение, а процесния случай не е такъв. Затова и в решението на КЗК е установено, че приликите между предлаганите мебели от [фирма] и жалбоподателя не са в резултат на недобросъвестно поведение на последния. Не е налице хипотезата на чл. 35, ал. 1 ЗЗК и като е постановил решението си в този смисъл, първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, поради което решението не подлежи на отмяна. Като правилно решението следва да се остави в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото, на КЗК се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия