Решение № 7290 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2017 г.

Решение № 7290 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Я. Н. С., гражданка на Афганистан, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца З. М. С., Ф. М. С., М. М. С., чрез пълномощника си адв. Войнов против решение № 529/27.01.2017 г., постановено по адм. дело № 11155/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел на чужденката и трите й малолетни деца да бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв. Редовно призована за датата на съдебно заседание, Я. С. не се явява. Представлява се от адв. Савова, която поддържа жалбата, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображенията, изложени в касационната жалба. Представя нови писмени доказтелства. Ответникът - председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Я. Н. С., гражданка на Афганистан, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца З. М. С., Ф. М. С., М. М. С., срещу решение № 10222/19.10.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на нея и малолетните й деца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Я. С. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за живота й - нейния и на малолетните й деца. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Я. С. и семейството й не се установяват материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на молителката и децата й не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото мнение и/или убеждение на майката, поради което липсват законови основания на същите да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденците на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската история както на Я. С., така и на актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на молителката и малолетните й деца на хуманитарен статут - липсват данни чужденците да са изложени на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалноправни норми, и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до неговата необоснованост. Основателен е доводът в касационната жалба, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е налице кратко изложение на становищата на страните и на част от съдържанието на представените по делото доказателства. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, на база кои доказателства. Макар и да са изложени просторни правни съображения, то същите са безпредметни при несъотнасянето им към конкретната, приета от съда фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства. Конкретните доводи на жалбоподателя, които според него основават предоставяне на хуманитарен статут не са обсъдени в контекста на актуалната обстановка в страната по произход, като последната е представена от органа не в пълен обем. Следва да се посочи, че съдът не е отчел факта на липсата на доказателства за спазване на изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето по отношение на детето М. С., роден на 6.05.2003 г., която предвижда, че Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси Нарушена е съща и разпоредбата и на чл. 15, ал. 6 от същия закон по отношение на останалите две деца на касационната жалбоподателка, която гласи, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са представени доказателства от административния орган, че за случая е била уведомена компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца или по време на административното производство да е присъствал социален работник, който да е дал становище или доклад. Разпоредбите на чл. 16 от ЗЗДет. Следва да се тълкува във връзка с прилагането на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина, малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1., т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. На следващо място изводите на съда са необосновани по отношение на приложената (л. 15) по делото справка № МД-557/11.05.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. Същата е непълна, като по делото са налични само л. от 1 до 4 и л. 9 от нея, поради което първоинстанционният съд, а също и административният орган не са разгледали и обсъдили в съответствие с другите доказателства по делото, както бежанската история на касаторката, свързана с нейния съпруг, така и в пълнота данните за актуалната политическа обстановка в Афганистан и по-специално района където е живяла Я. С.. Въз основа на това административният съд е направил необосновани и незаконосъобразни изводи по отношение на нормата на чл. 9 от ЗУБ, който представлява транспониране на чл. 15, буква "В" от Директива 2011/95/ЕС. И. от съда мотиви са по отношението на предпоставките на т. 1 от чл. 9, ал. 1, но липсват мотиви по останалите от същия текст - т. 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, ил3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Изложените във тази връзка доводи от процесуалния представител на касаторката доводи са основателни и се споделят от настоящата касационна инстанция. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,