Решение № 8633 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2011 г.

Решение № 8633 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Раиса Степановна Балтаджиева, гр. Варна против Решение № 2475/30.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2695/2009 г. по описа на Административен съд Варна и по частна жалба на Раиса Степановна Балтаджиева и частна жалба на Виктор Атанасов Балтаджиев и Тодорка Атанасова Андонова против протоколно определение, постановено в съдебно заседание от 10.11.2010 г. по адм. д. № 2695/2010 г. на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и на определението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Раиса Степановна против Заповед № ДК-02-ВН-72/11.09.2009 г. на Началник РДНСК Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж - масивна пристройка, находяща се в Община варна, район Владислав Варненчик, землище "Владиславово", местност "Ментеше", кадастрален район № 501 в новообразуван имот с идент. № 1411, при граници на имота: имоти с идент. № № 839, 1410, 1412, 841, 9569. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства и е изследвал внимателно и подробно всички обстоятелства, от съществено значение за процесния казус. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Правилен е извода на съда въз основа на събраните писмени доказателства, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена обжалваната заповед, поради което същата е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. Законосъобразно съдът е приел, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа / без одобрен инвестиционен проект и/или без строително разрешение/. Установено е, че за процесния строеж не е подавано заявление за узаконяване по реда на § 183 и § 184 от ПЗР на ЗУТ. Установено е и, че строежът не попада и в изключителната хипотеза по § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, поради липсата на кумулативните предпоставки визирани в цитираната норма, което е пречка за признаване статут на търпимост по отношение на процесния строеж. От заключенията на СТЕ е видно, че за имота не е одобряван ПУП, в която връзка съдът е направил правилни изводи, които настоящият също споделя. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена обжалваната заповед. Относно частните жалби. Протоколното определение на съда от 10.11.2010 г. с което е заличен като ответник РДНСК-Североизточен район - сектор Варна и вместо него е конституиран Началника на РДНСК-Североизточен район е правилно, предвид извършените структурни промени в ДНСК и реорганизация структурата на регионалните й дирекции. РДНСК-Варна попада в териториалния обхват на РДНСК-Североизточен район, на чийто началник към датата на съдебното заседание са предоставени правомощията да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, съгласно заповед № РД-13-305/05.07.2010 г. на началника на ДНСК, който е бил конституиран като ответник по делото. логично се налага извод за неоснователност на частните жалби. Опрделението като правилно също следва да се остави в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Правилно и законосъобразно е и определението от съдебно заседание на 10.11.2010 г. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав