Решение № 5925 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2008 г.

Решение № 5925 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12013/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сируан Омар Саид роден на 10.07.1984 г. в гр. Сюлеймания, Ирак, гражданин на Ирак, семейно положение- неженен против решение № 470/03.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Производството е образувано по молбата за статут, вх. № 10041 от 03.12.2007 г. на РГС Елхово. В молбата за закрила жалбоподателят е изложил бежанската си история, от която става ясно, че причината за търсената закрила е страх от кръвно отмъщение. Твърди, че през 1997 г. след свада неговия баща наранил сина на друг човек. След това баща му бил убит. Враждата продължава и страхувайки се за живота си, той решил да напусне страната. Друг мотив за напускането не е посочен. Със становище от 25.06.2008 г. на главен експерт в РПЦБ - София е предложено на на административния орган на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С решение № 470 от 03.09.2008 г. председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е бил преследван лично и същият няма основания да се страхува от преследване в страната си по произход. В решението се съдържа и произнасяне относно сигурността на държавата по произход, в която чужденецът ще бъде върнат. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че обстановката в Ирак се отличава с напрежение, но не отговаря на регламентираното от международното право определение за вътрешен въоръжен конфликт. В северните иракски провинции, включващи и Сюлеймания, където е живял жалбоподателят, за него не съществува дори принципен риск за посегателства поради въоръжения конфликт в Ирак (областта е автономна, като сигурността се гарантира от 70000 души местни пешмерга, която не влиза в състава на Иракските сили за сигурност и не е подчинена на централната власт). От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Въпреки наличие на този елемент от фактическия състав на чл. 9, т. 3 от ЗУБ, не се установи изискването на закона жалбоподателят да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. Не се установи интервенция по причина на въоръжения конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 и предоставяне на хуманитарен статут. Възраженията направени в жалбата и допълнително в съдебно заседание, че рискът за живота и здравето на жалбоподателя, е предмет на законова презумпция за него като гражданско лице и не е необходимо доказване в административното или съдебното производство на обстоятелството - риск за конкретната личност, са неоснователни. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 , не намира опора в закона. За предоставяне на статут по ЗУБ , като целен от чужденеца правен резултат, не е достатъчно доказване само на факта, че кандидатът е пристигнал от страната по произход Ирак, и че е гражданско лице. Правото да се търси защита по ЗУБ е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект. Конкретното материално административно правоотношение предполага установяване на обстоятелствата, визирани в хипотезата на правната норма по отношение на всеки един кандидат за статут. Актът, с която се предоставя статут по ЗУБ е индивидуален административен акт, а не общ, имащ за адресат всички граждани на Ирак, които са граждански лица. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение,