Решение № 8976 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2016 г.

Решение № 8976 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Спиритс маркет" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. "Дружба" бл. 39, вх. А, ап. 24, подадена чрез управителя С. А., против решение № 6513 27.10.2015 г., постановено по адм. дело № 6269/2015 г. на Административен съд София-град. Оплакванията в касационната жалба са, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съответните доводи в тази насока. Прави се искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град, както и потвърденото с него решение на председателя на Патентно ведомство и да върне преписката на административния орган с указания за заличаване на регистрация на процесната марка. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България (ПВ), чрез своя процесуален представител - юриск. Асенова, в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Вини" АД, гр. София в писмен отговор, чрез адв. Аврамова, оспорва жалбата. Излага съображенията си за нейната неоснователност и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Спиритс маркет" ЕООД против Решение № 57 от 25.02.2015 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на осн. чл. 46, ал. 4 - 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отхвърлено искането за заличаване на регистрираната марка с рег. № 31361 "Сливенска перла", с притежател "Вини" АД гр. София. "Сливенска перла" е комбинирана марка и представлява етикет, оформен посредством два вписани един в друг правоъгълника, които са в зелен цвят и с бронзов кант по краищата. В горната част на вътрешния правоъгълник е инкорпориран словният елемент VINI, който е изписан със стилизирано оформени латински букви в бронзов цвят. Първата буква "V" е оформена по начин, който наподобява грозд. В централната част на етикета е разположен словният елемент СЛИВЕНСКА ПЕРЛА, изписан със стандартен шрифт в бронзов цвят. В долната дясна част на етикета е разположена бронзова окръжност, в която е поместен дъговиден надпис "СПЕЦИАЛНА ГРОЗДОВА РАКИЯ". По диаметъра на окръжността е изписано словосъчетанието "Вини Сливен". В долната част на етикета с дребен шрифт е изписан надписът "Произведена и бутилирана от "Вини Сливен". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на административно - производствените правила. Съдът е приел, че е не налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, тъй като на първо място се касае за комбинирана, а не за словна марка. Следователно марката не следва да бъде разглеждана само относно словните й елементи "Сливенска перла", а в нейната цялост, което включва и останалите компоненти на регистрираната марка. Обстоятелството, че марката е комбинирана, според АССГ, е достатъчно основание за липса на хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, тъй като същата касае знаци или означения, които имат за цел само информация относно предоставяните стоки. Доколкото марката е комбинирана, не може да се възприеме тезата, че същата включва само знаци или означения, които да носят директна информация за предоставяната стока като вид, качество, количество, предназначение, стойност, географски произход, време или метод на производство. Според съда дори и да бъде разгледан само словния елемент на регистрираната марка "Сливенска перла", то също е неприложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от с. з. Съдът не е приел твърдението, че думата "перла" създава асоциация (и то грешна) относно произхода на продукта, предвид съществуването на сорт грозде "Перл дьо Ксаба". Според АССГ значението на думата, вкл. и съгласно Български тълковен речник е в смисъл на "бисер" в буквален смисъл и еквивалент за нещо красиво, блестящо и изключително в преносен смисъл. Това е и първата асоциация, която думата предизвиква у потребителите на съответния клас стоки, а не наименованието на сорта грозде, което далеч не е толкова разпространено, достъпно или известно в обществото. Извън това съдът е изложил, че "Перл дьо Ксаба" е сорт на растението лоза, а не самият плод грозде, от който би могло да бъде произведена ракията, с оглед което наименованието на сорта следва да се възприема като описателен по отношение на растителната съвкупност, а не и по отношение на продукта, за който е регистрирана марката и който е производен на плода на растението лоза-грозде и е самостоятелен и нов такъв продукт "ракия". На следващо място съдът е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява и наличието на "отличителност" на процесната марка по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗМГО, което обстоятелство изключва приложението на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Според съда липсват и предпоставките за приложение на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО, тъй като в процесната марка липсват знаци или означения, които еднозначно да водят до асоциация със сорт грозде ""Перл дьо Ксаба", следователно марката "Сливенска перла" не съдържат знаци или означения, които да предизвикват пряка асоциация у потребителите относно каквито и да било характеристики на продукта, които да не отговарят на действителните му качества и то така, че да внесат объркване у потребителя, което да го мотивира да избере същия спрямо други от същата категория заради несъществуващи качества, за които да носи информация процесната марка. Съдът е приел още, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗМГО, тъй като от една страна марката не се състои изключително от регистрираното географско указание "СЛИВЕНСКА". На следващо място дори са се приеме, че марката съдържа географско указание, то не са налице предпоставките за приложение на чл. 23, ал. 1 от Регламент ЕО № 110/2008 за заличаване на регистрацията на процесната марка. Извън това, дори и да е налице някоя от тях, то разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Регламента държи сметка за датата на защита на географското указание в държавата, като предписва, че ако тя предхожда защитата на географското указание може да продължи да се използва независимо от регистрацията на географското указание, при условие че не съществува основание за недействителност или отмяна, както е определено в Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките или в Регламент ЕО № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността. В случая разпоредбата на чл. 23, ал. 2 може да намери приложение, тъй като не са налице предвидените в нея изключения. Не е налице основание за отмяна или обезсилване на марката. В заключение съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките на закона и на европейското законодателство за заличаване на марката Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Съдът е установил правилно фактите по делото. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, отговорил е на всички направени от жалбоподателя възражения. Изводите до които е достигнал АССГ са правилни и кореспондират с доказателствата по делото, с оглед на което същите се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 4, т. 7 или т. 12 ЗМГО. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Според чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО не се регистрира марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите; А разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от същия закон предвижда забрана за регистрация на марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни. Процесната марка е комбинирана и следва да се разглежда в нейната цялост. Правилен е изводът на АССГ че марката не се състои изключително от знаци или означения, които да носят директна информация за предоставяната стока като вид, качество, количество, предназначение, стойност, географски произход, време или метод на производство. Правилен е и изводът на АССГ, че не е налице и хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО. За да намери приложение цитираната разпоредба е нужно марката да дава указание за определени характеристики на стоката за потребителите, които тя не притежава. Заблудата или вероятността за такава се преценява от гледна точка на потребителите. Заблуждение на потребителите възниква, когато марката се състои от или включва знаци или означения с невярно съдържание относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите. Приема се, че потребителите са добре информирани и влагат нормално внимание при избора на стоките, за да са в състояние сами да се предпазят от заблуда. Заблуждение може да възникне, само когато знаци или означения имат ясно изразено смислово значение, което се възприема като указание за еднозначни характеристики на стоките, каквито в действителност не са налице. При преценката дали дадена марка попада в забраната за регистрация на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО следва да се отговори на следния въпрос: дали знаците или означенията в състава на марката еднозначно ще накарат потребителите да очакват точно определена характеристика, каквато всъщност не е налице за дадената стока и дали тази характеристика ще бъде от особена важност при избора точно на тази стока. За целта следва да се отговори на следните въпроси: а) дали марката съдържа такива знаци или означения, които предизвикват непосредствена еднозначна асоциация за естеството, качеството, предназначените, географския произход или други характеристики на стоките и услугите; б) дали тези знаци или означения съдържат неверни данни относно естеството, качеството или географския произход на заявените стоки; в) дали потребителите ще приемат тези неверни по своята същност сведения еднозначно. Тук следва да се прецени и възможността дали в действителност потребителят ще се повлияе при своя избор на стоки и услуги именно от тези показатели, които всъщност не са налице. В случая, както правилно е приел и административния съд, липсват кумулативно изброените по-горе предпоставки за приложение на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО, доколкото в регистрираната марка липсва липсват знаци или означения, които еднозначно да водят до асоциация със сорт грозде "Перл дьо Ксаба". В съответствие с доказателствата по делото е и следващият извод на АССГ, а именно, че не е налице и хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗМГО. Безспорно в случая липсват предпоставките на чл. 16 от Регламента и няма основание за обезсилване на регистрираната марка. Но както правилно е приел и съдът, дори и да беше налице някоя от хипотезите на чл. 16, то в този случай приложение би могла да намери разпоредбата чл. 23, ал. 2 от същия регламент, тъй като от една страна регистрацията на марката е направена преди датата на защита на географското указание в държавата на произход, а от друга страна не е налице основание за недействителност или отмяна на марката, съгласно Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките или в Регламент ЕО № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността. По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено е при липса на сочените касационни основания и следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на Патентно ведомство, е основателно и следва да се уважи като касаторът бъде осъден да заплати на Патентно ведомство сумата от триста лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, седмо отделение