Решение № 14248 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2010 г.

Решение № 14248 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Нарек Арзоян, гражданин на Армения, против решение № 240/04.06.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата в частта относно отказа да се предостави хуманитарен статут. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, на основание чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците, Председателят на ДАБ при МС е отказал на Нарек Арзоян предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се е, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Приел е още, че по отношение на кандидата не са налице нови обстоятелства, налагащи предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Настоящата инстанция намира, че Държавната агенция за бежанците не е обсъдила доказателствата по делото в тяхната съотносимост и съвкупност, с което е допуснала съществено нарушение на процесуални правила при решаване на спора по отношение на искания хуманитарен статут. Нарек Арзоян е мотивирал молбата си за предоставяне на закрила по ЗУБ с това, че от 17 години живее в България, има сключен граждански брак с българка и дете - дъщеря, родена на 05.01.2010 г. В нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК председателят на ДАБ не е преценил всички събрани по преписката доказателства. Липсват мотиви относно факти и обстоятелства и по двете хипотези на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, в контекста и на ЕКЗПЧОС, а именно, че след като чужденецът живее повече от 16 години в България, всичките му роднини са напуснали Армения, сестра му е българска гражданка също и има дете - български гражданин. Тези обстоятелства са от съществено значение за предоставяне на хуманитарен статут, а като не са обсъдени, е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В настоящия случай ще трябва да се приложат и нормите на първичното право на ЕС (ДЕС и ДФЕС), поради това, че детето на жалбоподателя е гражданин на България и с оглед възрастта му, не може да бъде отказано на баща му да се грижи за него. Също така следва да се отбележи, че молителят е осигурен в страната с работа и може да се приеме, че в случая намира приложение решението по дело № C - 200/2002 г. на СЕС. При тези обстоятелства съдът намира, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, свързани с изясняването на фактите и обстоятелствата, както и с преценка на доказателствата. С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореното решение в частта за отказа да се предостави хуманитарен статут следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане в тази част. Водим от горното и на основание чл. 172 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,