Решение № 1731 от 23.2.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8634/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Деспотов, чрез пълномощник адв. Печева, срещу решение 707 от 08.04.2021г. по адм. дело 1806/2020г. на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от него искове, против Националната здравноосигурителна каса за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 27 200лв., представляващи възнаграждение за работни заплати за времето, за което ищецът не е допуснат до работното си място, както и обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в размер на 3000лв., изразяващи се в претърпени страдания, чувство на унижение и безпокойство в резултат на действия на служители на НЗОК, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради стеснително тълкуване от страна на съда на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, неправилна преценка на периода за който се претендират вредите, както и основанието за тяхното търсене, а именно в резултат на действия и бездействия на служители на НЗОК по недопускането му на работното място в РЗОК - Пловдив за периода 10.01.2019г. до 20.07.2020г. Иска се отмяна на решението и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от НЗОК, против определение 788 от 28.05.2021г., постановено по адм. дело 1806/2020г. на АС - Пловдив, с което е възстановен срока по чл.158, ал.1 от АПК за отстраняване на нередовностите в подадената касационна жалба от И. Деспотов. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, поради липсата на предпоставките на чл.161, ал.1 от АПК за възстановяване на срока. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за администриране от друг състав на съда. Ответната страна - И. Деспотов, в писмено възражение, чрез процесуален представител оспорва подадената частна жалба и моли определението като правилно да остане в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност, както на касационната жалба , така и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но е недопустима за разглеждане по следните съображения: С оспореното определение 788 от 28.05.2021г., постановено по адм. дело 1806/2020г., АС - Пловдив в производство, проведено по реда на чл.213а, ал.3 от АПК и на основание чл.161, ал.1 отАПК е възстановил срока по чл.158, ал.1 АПК за отстраняване на нередовностите на подадената касационна жалба от И. Деспотов, срещу решение 707/08.04.2021г., постановено по същото дело. За да постанови този резултат, съдът е приел от представените доказателства, че са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.161, ал.1 от АПК за спазване на седмодневния срок за отстраняване на нередовностите на жалбата, поради което е счел искането за възстановяване на срока за основателно. Частната жалба е недопустима. Съгласно чл.66, ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК, срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба . Цитираната норма предвижда, че на обжалване подлежи само отказът на съда да възстанови срока, като не е предвидена възможност за обжалване на определението, с което срокът е възстановен. Процесуалната защита на другата страна е ограничена до вземане на становище, относно наличието на основание за възстановяване на срока. За определението, с което е уважено искане по чл.64 ГПК не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК - същото не прегражда по - нататъшното развитие на делото, и за него не е изрично предвидено в закон, че подлежи на обжалване. Неговата законосъобразност подлежи на проверка при обжалване на съдебния акт по съществото на спора. В този смисъл и практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.66 ал.2 от ГПК, с която се приема, че на обжалване пред касационната инстанция подлежи само отказът на съда да възстанови срока и не е предвидена правна възможност за обжалване на позитивно определение, с което срока е възстановен. В този случай процесуалната защита на другата страна е ограничена до вземане на становище относно наличието на основание за възстановяване на срока. /ОПРЕДЕЛЕНИЕ 625 ОТ 26.07.2011 Г. ПО Ч. Т. Д. 29/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 85 ОТ 24.02.2010 Г. ПО Ч. ГР. Д. 713/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и други/. Предвид изложеното, частната жалба на НЗОК срещу определение 788 от 28.05.2021г., постановено по адм. дело 1806/2020г., АС - Пловдив, на основание с чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК, следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящето дело пред ВАС, пето отделение, следва да бъде прекратено в тази част. Касационната жалба на И. Деспотов, срещу решение 707 от 08.04.2021г. по адм. дело 1806/2020г. на Административен съд Пловдив, е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на делото пред административния съд са предявени искове от И. Деспотов срещу Национална здравноосигурителна каса с правно основание чл. 100, ал. 4 от ЗДСл, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 27 200лв., представляващи възнаграждението, което би получил, ако е бил допуснат до работа за периода 10.01.2019г. до 20.07.2020г. , както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв. за претърпени болки и страдания, в резултат на незаконното му недопускане до работа, ведно със законната лихва върху сумите, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. С оспореното решение 707 от 08.04.2021. по адм. дело 1806/2020г. Административен съд Пловдив е отхвърлил изцяло предявените искове като неоснователни. За да се произнесе по спора, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е заемал длъжността директор на дирекция "Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската, денталната помощ и аптеки" в РЗОК - Пловдив, по служебно правоотношение. Със заповед РД - 09 -166 от 17.05.2018г. на упративеля на НЗОК, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДСл., Деспотов е временно отстранен от служба, считано от 09.05.2018г., поради задържането му под стража на същата дата, първоначално от органите на МВР и прокуратурата, а впоследствие и с определение на Окръжен съд - Пловдив във връзка с образуваното срещу него следствено дело 149 /2018г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пловдив. В обжалваното решение съдът е приел, че са предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, регламентиращ отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизплатени работни заплати за периода 10.01.2019г. до 20.06.2020г., съдът е приел, че тези вреди са настъпили в резултат на временното отстраняване на ищеца от длъжност, което е станало със заповед РД09 - 166/17.05.2018г. на управителя на НЗОК с правно основание чл.100, ал.1, т.1 ЗДСл. Изложил е съображения, че ответникът не може да носи отговорност за причинени на ищеца имуществени вреди, вследствие отстраняването му от работа, като предявения иск за заплащане на обезщетение е неоснователен. Счел е, че в случая липсва първата предпоставка за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДВОВ, а именно наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съдебен ред. За служебно известен, съдът е възприел факта, че Деспотов е обжалвал мълчалив отказ на управителя на НЗОК за издаване на заповед, с която да бъде възстановен на заеманата длъжност, спорът по която жалба е висящ пред Върховен административен съд към момента на постановяване на решението. Относно предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, чувство на унижение и безпокойство в резултат на действия на служители на НЗОК, съдът е приел,че отстраняването на ищеца от работа и последващото недопускане до служебното място са пряка последица от задържането му под стража и взетата спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража", поради което липсва причинна връзка между действията или бездействията на служители на НЗОК и настъпилия вредоносен резултат. Решението на административния съд е неправилно. Съдът е допуснал множество нарушения на съдопроизводствените правила, които са се отразили на крайния му акт. Нарушенията, допуснати от съда са свързани ,с непроизнасяне по предявените искови претенции, с непроизнасяне от страна на съда по наведените фактически основания от ищеца, с липсата на мотиви по съществени за спора обстоятелства. Съдът е допуснал и неточности във фактическите си констатации, както и необоснованост на изводите, формирани въз основа на тях. На първо място следва да се посочи, че с исковата молба , са предявени два иска, единият за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на НЗОК по недопускане на ищеца на работното му място в РЗОК - Пловдив за периода 10.01.2019г. до 20.07.2020г. и вторият главен иск е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат от недопускането на Деспотов на работа. Предявени са и акцесорни искове за присъждане на законните лихви върху предявените искови суми от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане. Първият иск иск е за обезщетяване на вреди е обоснован в исковата молба с извършени действия и бездействия на управителя на НЗОК, както и други длъжностни лица в РЗОК - Пловдив по незаконосъобразното, без основателна причина недопускане на ищеца на работното му място за периода 10.01.2019г., след освобождаването му от ареста до 20.07.2020г. В исковата молба се сочи, че въпреки освобождаването на ищеца от ареста на 10.01.2019г. и явяването му на 11.01.2019г. на работа за изпълнение на служебните му задължения не е бил допуснат изобщо до сградата на РЗОК Пловдив и до работното му място. На 14.01.2019г. е подал заявление до НЗОК София, с искане за оказване на съдействие, относно недопускането му до работа, на което заявление не получил отговор. На 27.02.2020г. , ищецът изпратил заявление по пощата до управителя на НЗОК, но не получил отговор, а по късно подал и молба за издаване на заповед за възстановяване на заеманата длъжност, отново без отговор. Тоест, с исковата молба са предявени два иска, уточнени по размер и индивидуализирани като фактически основания, по които съдът не е изложил мотиви, относно фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. Неправилно съдът е приел, че предявените искове за присъждане на обезщетение се претендират от ищеца в резултат от временното му отстраняване от длъжност със заповед РД 09 - 166/17.05.2018г. от управителя на НЗОК. В исковата молба ясно и точно е формулирана претенцията на ответника, а именно, че НЗОК, представлявано от управителя, чрез своите действия и бездействия, както и такива на други длъжностни лица в РЗОК Пловдив, без да имат основателна причина за това, не допускат ищеца до работното му място за периода 10.01.2019г. до 20.07.2020г., който период е след освобождаването му от ареста. Съдът, постановил обжалваното решение не е изложил мотиви изобщо по така предявените искове, като неправилно е подменил предмета на спора и е приел, че се претендират имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на временното му отстраняване от длъжност с посочената заповед РД 09 - 166/17.05.2018г. от управителя на НЗОК. От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от действия и бездействия на ответника по недопускането му на работното място, след освобождаването му от ареста, а не в резултат на временното му отстраняване от длъжност. Съдът не е изложил съображения по наличието на фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ във връзка с предявените за разглеждане искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от ищеца, в резултат от действия и бездействия на ответника или други длъжностни лица по недопускането му на работа в посочения в исковата молба период 10.01.2019г. до 20.07.2020г., както относно законосъобразността на тези действия. Неправилно, съдът е възприел като основание за предявените искове, вреди настъпили в резултат от временното отстраняване на ищеца от длъжност. При предявен осъдителен иск в хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действията или бездействията се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, като относно наличието или не на твърдяното незаконосъобразно действие или бездействие, съдът дължи излагането на мотиви в решението, каквито в случая в оспореното решение липсват. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до липсата на произнасяне от страна на съда по предявените осъдителни искове с правно основание чл.204, ал.4 АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по които е следвало да се произнесе, след приключване на фазата по събиране на доказателствата. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на АС- Пловдив, предмет на обжалване пред настоящия касационен състав като неправилно, което е основание за отмяната му. След отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне отново на друг съдебен състав на съда за ново разглеждане. По искането за присъждане на разноски за водене на делото във ВАС, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на осн.чл.222, ал.2, т.1 и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав