Решение № 15201 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2020 г.

Решение № 15201 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Христова от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Милев, срещу решение № 1906 от 08.11.2019 година, постановено по адм. дело № 2878/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-01-518/18.09.2018 година на кмета на община Царево и е осъдена да заплати на община Царево сума в размер на 600. 00 (шестстотин) лева и на "Оренда Тур" ЕООД, сума в размер на 1600. 00 (хиляда и шестстотин) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта на кмета на община Царево да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Царево, чрез пълномощника си адв. Г. Николов, в постъпил писмен отговор и в молба по делото излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Р. Вихрийска, в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната основателност. Ответникът – "Оренда Тур" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Табанлиева, в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници – "Пенелопа Груп" ЕООД, А. Георгиев, Б. Алексов, Н. Никифоров, М. Динкова и С. Игнатов и Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. 0 Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Х. Христова срещу заповед № РД-01-518/18.09.2018 година на кмета на община Царево, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "3 бр. бунгала", находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.120, 48619.64.46 и 48619.64.136 по кадастралната карта на [населено място], [местност]. Разпоредено е предвид липсата на данни за извършителя на строежа или носителя на вещни права върху имота, премахването да се извърши от собствениците на поземлените имоти. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. За да постанови този резултат съдът е изложил мотиви, че обектите не съответстват на действалите към момента на изграждането им планове, както и на действащия към настоящия момент ПУП според предназначението си и отстояния от имотните граници, при които са били изградени. Според предвижданията два от имотите, в които попадат бунгалата са "За ваканционно селище", като бунгалата не са включени в режима на застрояване. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, са направени въз основа на събраните и обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила, или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че в периода от 1980 година до 1987 година в югозападната част на ПИ 48619.64.136 и в северната част на ПИ 48619.64.120 и ПИ 489619.64.46, непосредствено на границата между двата поземлени имота са ситуирани 3 бр. бунгала. Бунгалата са едноетажни с тераси и размери 6, 00/7, 00 м., съгласно кадастрална снимка. Бунгалата са с ограждащи панелни стени, двускатни покриви с ламарина, изградени върху бетонов фундамент със средна височина 1, 00 м. Част от средното и източното бунгало, с ширина около 1 м., попадат в ПИ 48619.64.136, за който има влязъл в сила ПУП-ПРЗ (последно изменен със Заповед № РД-01-592/15.09.2016 г. на кмета на община Царево, с предназначение "3 а ваканционно селище"). Западното бунгало е разположено в ПИ 48619.64.120. Описаните бунгала представляват постройки, трайно свързани с терена посредством бетонови фундаменти и представляват строежи по смисъла на закона. Установено е също така, че за осъщественото строителство изцяло липсват строителни книжа, не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван инвестиционен проект. По делото е представено разрешение за строеж № 43/16.09.1986 година, издадено от Управление "Архитектура и благоустройство" към ОбНС – Мичурин, с което на комбинат "Светлина" – град Сливен се разрешава изграждането на "база от 11 бунгала за 30 души". Относно неговата приложимост към делото съдът е изложил съображения, че видно от съдържанието на същото, компетентен административен орган е разрешил изграждането на "база от 11 бунгала за 30 души на основание писмо VІІІ-1784 от ОС на БНС". Записано е, че бунгалата са с временен характер; следва да се запази определения капацитет от 30 души; да се изградят от леки материали и да се демонтират в срок, указан от ОбНС – Мичурин. В разрешението не е посочен имота, в който тези бунгала следва да бъдат поставени. Липсват каквито и да са доказателства, че процесните три бунгала са предмет на посоченото разрешение и са част от общо разрешените 11 бр. бунгала. Видно от заключението на вещото лице, не може да се установи дали процесните три бунгала са част от Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г. поради липса на графична част към същото, както и поради липса на други доказателства. Вещото лице не е установило в община Царево наличието на справки в тази насока. В тази връзка съдът посочва, че с оглед представената скица № К00108/31.03.2004 г., издадена от Общинска служба "Земеделие и гори" – Царево почивната база на "Светлина" - Сливен попада в имот с № 64045 по Картата на възстановената собственост (КВС), който е идентичен с имот с идентификатор 48619.64.120 по КК на [населено място], [местност], а не в имот с № 64037 по КВС - 48619.34.37 по КК на град Царево. При тези данни, законосъобразно съдът приема, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В случая се касае за строеж пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, както обосновано е приел административният съд, съответстващо с посоченото в административния акт. Предвид правилно приетите от съда, а и от административния орган данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване, тъй като обектите не съответстват на действалите към момента на изграждането им планове, както и на действащия към настоящия момент ПУП според предназначението си и отстояния от имотните граници, при които са били изградени. Според предвижданията два от имотите, в които попадат бунгалата са "За ваканционно селище", като бунгалата не са включени в режима на застрояване. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчен на жалбоподателката по законоустановения ред, като последната е упражнила правото си да направи възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както обосновано е приел административният съд. Неоснователно е и оплакването относно собствеността на процесния строеж. От данните по делото е установено, че адресати на акта са собствениците на имотите, в които е изграден незаконният строеж. В тази връзка следва да се отбележи, че изграждането на строеж, без наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от неговата собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ, принудителното премахване на незаконен строеж, е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа, или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, или части от тях, от органите на ДНСК. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж, е на компетентния административен орган. В случая, жалбоподателката е собственик на ПИ с идентификатор 48619.64.120 и 48619.64.46, а следователно и на описания в заповедта незаконен строеж, попадащ в тези имоти. Следователно, като собственик и възложител на незаконния строеж, жалбоподателката отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл, наведени с касационната жалба, са неоснователни. Неоснователни са и възраженията относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е изчерпателно всички наведени в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това какво подлежи на премахване и къде се намира. Бунгалата са с ограждащи панелни стени, двускатни покриви с ламарина като са изградени върху бетонов фундамент със средна височина 1, 00 м. Част от средното и източното бунгало с ширина около 1 м. попадат в ПИ 48619.64.136, за който има влязъл в сила ПУП-ПРЗ (последно изменен със Заповед № РД-01-592/15.09.2016 година на кмета на община Царево, с предназначение "3 а ваканционно селище"). Западното бунгало е разположено в ПИ 48619.64.120. Описаните бунгала представляват постройки, трайно свързани с терена, посредством бетонови фундаменти и представляват строежи по смисъла на закона. В мотивната част на заповедта е направено подробно описание на трите броя бунгала, съобразно кадастралната снимка, изработена от инж. Т. Пашова. Същите са индивидуализирани с точни параметри – застроена площ и височина, състояние, в което се намират, начинът им на свързване с терена и местоположение. Изрично е посочено, че се намират в югозападната част на ПИ 48619.64.136 и в северната част на ПИ 48619.64.120 и ПИ 489619.64.46, а част от средното и източното бунгало с ширина около 1 м. попадат в ПИ 48619.64.136. Западното бунгало е разположено в ПИ 48619.64.120, като с оглед данните от кадастралните регистри и заявените претенции за собственост на бунгалата от настоящия касатор, са определени и адресатите на заповедта. Относно оплакванията в касационната жалба, че съдът не е приел за относимо представеното разрешение за строеж, настоящата касационна инстанция приема, че по делото Христова не е представила достатъчно доказателства, които да оборят този извод на административния орган. Както се посочи по-горе, с разрешението за строеж се разрешава изграждането на "база от 11 бунгала за 30 души с временен характер, като следва да се запази определения капацитет от 30 души, да се изградят от леки материали и да се демонтират в срок, указан от ОбНС – Мичурин. В разрешението не е посочен имота, в който тези бунгала следва да бъдат поставени. Липсват каквито и да са доказателства, че процесните три бунгала, са предмет на посоченото разрешение и са част от общо разрешените 11 броя. Видно от заключението на вещото лице, не може да се установи дали процесните три бунгала са част от Разрешение за строеж № 43/16.09.1986 г. поради липса на графична част към същото, както и поради липса на други доказателства. В този смисъл следва да се посочи, че дори процесните бунгала да бъдат идентифицирани като част от посочените общо постройки в разрешението за строеж, то те се явяват незаконни, на основание § 50 а, ал. 1 и ал. 2 /ДВ, бр. 124/1998 г. / от ЗТСУ (отм.);. Съгласно тази разпоредба, разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени в действащите подробни градоустройствени планове /ПУП/, но допустими като временно строителство по реда на отменената с ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ /с Постановление № 500 на МС от 1997 година /ДВ, бр. 6/1998 г. /, към момента на разрешаването им, губят действие по право с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ /ДВ, бр. 6/1998 г. / и подлежат на премахване по реда на чл. 160 от ЗТСУ (отм.);. Разпоредбата е обнародвана на 16.01.1998 г. и е влязла в сила на 20.01.1998 г., от което следва, че след изтичане на цитирания гратисен период, процесният строеж, дори да разполага със строителни книжа по този ред, е подлежал на премахване като незаконен. За него не са установени и предпоставките по § 17 от ПР на ЗУТ, тъй като е извършен в земеделска земя, без предназначението й да е било променено и не му е придаден градоустройствен статут. Ето защо и при липсата на представени доказателства, оборващи този извод, то правилно е прието от съда, че представеното разрешение за строеж не може да бъде отнесено към бунгалата, предмет на оспорената заповед. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направените искания за присъждане на разноски от страна на процесуалните представители на ответниците, касторът следва да бъде осъден да заплати доказаните като заплатени суми: на община Царево - 900 лева и на "Оренда Тур" ЕООД - 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,