Решение № 12608 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7136/2009 г.

ВАСII отделение27.10.2009 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1144/29.12.2008 г. по адм. д. № 3142/2007 г. на Административен съд София-град в частта, с която Столична община е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 560 (петстотин е шестдесет) лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12608 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7136/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община - район "Панчарево" чрез нейния представител срещу решение № 1144/29.12.2008 г. по адм. д. № 3142/2007 г. на Административен съд София-град в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на Камелия Станчева Чекарлиева-Минчева направените от нея разноски по делото в размер на 560 (петстотин и шестдесет лв). Твърди в касационната си жалба, че същите са прекалено завишени и общината не е в състояние да ги плати поради липса на такова перо в бюджета й. Ответникът по касационната жалба Камелия Минчева в писмено становище чрез своя пълномощник намира жалбата за неоснователна. Другите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения : С решението в обжалваната му част са присъдени разноски в полза на жалбоподателката пред първата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лв., внесен депозит за вещо лице в размер на 250 (двеста и петдесет) лв и 10 (десет) лв. държавна такса. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза. Съдът може да се произнесе по такава молба и да я уважи, ако страната е поискала присъждане на направените от нея разноски, което следва от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК. След като разноските са реално направени, те са дължими. Другата страна - в случая касаторът, е следвало да възрази срещу претенцията за разноските като евентуално завишена по размер, след като е била представлявана в съдебното заседание, на което е поискано присъждане на направените разноски. Това не е сторено, поради което по реда на инстанционното касационно обжалване не са налице основания за ревизия на решението в оспорената му част. В тази си част решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1