Решение № 7811 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, чрез процесуален представител, срещу решение 741/12.10.2023 г., постановено по административно дело 571/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е: 1) отменено решение 1012-26-107-1/25.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, както и потвърденото с него разпореждане [номер] 6, протокол N01095/10.03.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, като незаконосъобразни; 2) изпратена преписката на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление вх. 2113-26-318/24.03.2022 г., при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдено ТП на НОИ Хасково да заплати на А. Н. деловодни разноски в размер на 1000 лв. По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на А. Н. до първоинстанционния съд като неоснователна. Направено е и искане за присъждане на деловодни разноски за съдебните производства пред двете инстанции. Ответницата по касационната жалба А. Н., действаща чрез процесуалния представител адвокат Челебиев, в постъпило по делото становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Спор по фактически установеното в административното и съдебно производство няма. Производството е започнало по заявление на ответницата по касационната жалба за отпускане на ЛПОСВ, като са приложени документи, удостоверяващи осигурителния стаж на заявителката. Няма спор, че искането е направено в условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Установено е, че към дата на подаване на заявлението, г-жа Н. отговаря на изискването за навършена възраст, но според длъжностното лице от Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, тя не отговаря на изискването за действителен осигурителен стаж от 15 години. Тъй като е безспорно, че ответницата е била осигурявано лице във Великобритания, органът по ПО при условието на чл. 6 от Регламент 883/2004 отпуска ЛПОСВ. Разпоредбата на чл. 6 от Регламент 883/2004 постановява, че когато съгласно законодателството на държава-членка правото на обезщетение/пенсия зависи от наличието на определени осигурителни периоди, компетентната институция на тази държава, при преценка правото на пенсия, взема предвид /сумира/ и осигурителните периоди, придобити от лицето по законодателствата на всички държави-членки. От ръководител на ПО при ТП на НОИ е издадено разпореждане [номер] 6, протокол NO1095/10.03.2023 г. на основание чл. 68, ал.3 от КСО във връзка с Регламент 883/2004. За да приложи при определяне размера на ЛПОСВ правното основание по чл. 6 от Регламента, органът по ПО при ТП на НОИ Хасково, сочи в издаденото и потвърдено разпореждане 16 г. и 1 м. осигурителен стаж от трета категория и 14 г. 09 м. 03 д. осигурителен стаж в чужбина. Няма мотиви, защо не се зачита в условията на чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителния стаж от трета категория, който надвишава законово определения 15 години действителен осигурителен стаж. Определен е размер на ЛПОСВ, като с прилагането на посочената разпоредба от Регламента е определена част от пенсията, която да се изплаща от РБългария и началната дата на изплащането. При оспорването на разпореждане по административен ред, директор на ТП на НОИ Хасково не приема основателност на жалбата. С постановеното от него, оспорвано в съдебното производство, решение жалбата на ответницата е отхвърлена. При проведения съдебен контрол, решаващият съд е приел, че оспорвания административен акт е незаконосъобразен. Аргумент затова е изведен, че от приложените документи към административната преписка е установено, че ответницата удостоверява осигурителен стаж от 16 г. и 1 м., а органът по ПО и касационен жалбоподател са приели, че доказания действителен осигурителен само в България е по-малък от 15 г., поради което при определяне размера на пенсията е приет изискуемия действителен осигурителен стаж общо от България и Великобритания. Първоинстанционният съд е преценил, че в оспорваното решение на касационният жалбоподател не се сочат периоди на осигуряване в България, и кои от тях се приемат за действителен осигурителен стаж или само за осигурителен стаж. Съдът е извел довод и за това, период през който на ответницата е признат осигурителен стаж по време на майчинство зачита ли се за действителен осигурителен стаж или не. Като допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорваното решение на директор на ТП на НОИ Хасково, съдът е приел че то е немотивирано, без посочване на конкретни периоди, за които се приеме или не признават ли се за действителен осигурителен стаж, с оглед изясняване причината, защо 15 години действителен осигурителен стаж се приема да е полаган в България или в друга държава, към датата на придобивана на право на пенсиониране. Следващо процесуално нарушение е, че в хода на административно обжалване, административният орган не е изложил собствени мотиви, защо не приема признатия от НОИ осигурителен стаж от 16 г. и 1 м. от трета категория, за действителен и ако не, в каква част отрича да е такъв. Като порок на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Хасково, е отчетена невъзможността да се разбере от страната в административното производство, при документиран стаж от трета категория, какво води до незачитането му и как е определен размерът на ЛПОСВ. В касационната жалба се противопоставят оплаквания, срещу мотивите на решаващия съд, като се навежда довод за периода 18.03.1973 - 17.03.1974 г., който се сочи като майчинство. От това, в касационната жалба се развиват възражения, че с оглед измененията на § 1, т. 12 от ДР КСО (ДВ бр. 8/2023 г.) периодът на майчинство не се зачита за действителен осигурителен стаж. Дори да е така, тези възражения са нови и не са поставени своевременно, доколкото са правилни изводите на административния съд, че при посочване основанието да се определи 15 години действителен осигурителен стаж полаган на посочените места не е ясно какви са периодите зачитани за такъв стаж. Съществото на спора се е концентрирало до приложимостта на чл. 68, ал. 3 от КСО, дали при определяне ЛПОСВ в тези условия, ответницата отговаряла ли е на изискванията, както и да се отграничи каква част от установения осигурителен стаж от 16 г. и 1 м. се зачита за действителен и защо. Периодът на майчинство се коментира за първи път в касационната жалба, без значение, че административният съд го сочи, за да обоснове правния си извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на касационен жалбоподател. Към датата на подаване на заявлението за отпускане ЛПОСВ в условията на чл. 68, ал. 3 от КСО изменението на § 1, т. 12 от ДР на КСО не е факт. Дали този едногодишен период, сочен в касационната жалба влияе при спазване на относимата до приемането на цитираната в касационната жалба редакция на разпоредбата следва да се цени, но от административен орган и в административното производство. Отмененото от административният съд решение на касационния жалбоподател е неясно и немотивирано, което се установи и от настоящата проверка. Правилен е извода на решаващият съд, че от посочения общ осигурителен стаж, удостоверен с приложени документи, нито органа от ПО, нито директора на ТП на НОИ Хасково не посочват каква част от него приемат за действителен осигурителен стаж, съобразно изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО. По установената от административният съд незаконосъобразност на оспорваното решение на касационния жалбоподател, развитите в касационната жалба не сочат пороци на съдебното решение, които да са съпоставими с обсъждането на приети за доказани факти при определянето на осигурителния стаж. Правилно съдът не е кредитирал изводите на административния орган, които не се подкрепят от доказателства, които да убедят и страните, че действителен осигурителен стаж от 15 години в България не е доказан. Оттам следва и неяснотата как и изобщо приложим ли е метода на изчисляване на пенсията, ако не е необходимо да се допълва осигурителния стаж с такъв по чл. 6 от Регламент 883/2004. В допълнение към указанията на първоинстанционния съд при нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобила ли е А. Н. към датата на заявлението й от 24.03.2022 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, без да прилага първоначалния си подход за стеснително тълкуване на сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Предвид изложеното състав на Върховен административен съд, шесто отделение не намира основание да уважи касационната жалба на директор на ТП на НОИ Хасково. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административния съд Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила По отношение на претенцията за разноски на ответницата по касационната жалба, като основателна и в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК съдебният състав я уважава за сумата от 800 лева, съответно на приложените доказателства за платено адв. възнаграждение. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, шесто отделение