Решение № 10342 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2018 г.

Решение № 10342 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15083/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Свиленград срещу решение № 2062/17.10.2018 година на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 2263/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № РД-02-36-688 от 25.06.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР). Касаторът релевира възражения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че с решението на ръководителя на управляващия орган по т. 1, т. 2 и т. 3, на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказано верифициране и междинно плащане на суми в общ размер от 55 059, 68 лева, от които - сумата от 20 808, 92 лева във връзка с регистриран сигнал за нередност № 401, представляваща 10% от допустимите разходи по договор за инженеринг № BG16 RFOP001-2. 001-0155-C01-S-02 от 07.07.2017 година с изпълнител ДЗЗД "Е ЕФЕКТИВНОСТ С"; - сумата от 30 254, 76 лева във връзка с регистриран сигнал за нередност № 399, представляваща 10% от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0155-C01-S-01 от 04.07.2017 година с изпълнител "Еко Традекс Груп" АД, ЕИК 126729838; - сумата от 3 996, 00 лева във връзка с регистриран сигнал за нередност № 400, представляваща 10% от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0155-C01-S-03 от 21.07.2017 година с изпълнител "Алфа Билд Инженеринг" ЕООД. Представя решение № РД – 02 – 36 – 904/31.07.2018 година, решение № РД – 02 – 36 – 906/31.07.2018 година и решение № РД – 02 – 36 – 888/31.07.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., като твърди, че с тях е определена финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи по посочените договори, поради което и неправилно е отказано плащане за 10%. Първоинстанционният съд не съобразил, че органът не посочил хипотеза на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В частта от решението по т. 4 твърди, че чл. 84 от Общите условия към административния договор не могат да представляват основание за отказ за верификация на сумата от 2 252, 52 лева. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Пловдив е решение № РД-02-36-688 от 25.06.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. За да отхвърли жалбата срещу този индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден в процедура по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ, издаден е от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно: Без да повтаря съображенията на първоинстанционния съд, съдебният състав на касационна инстанция споделя изводите му за компетентност на органа, валидност на формата и спазване на процедурата по верификация на средства от ЕСИФ по реда на ЗУСЕСИФ. Неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразност на решението в частта по т. 1, т. 2 и т. 3, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) ръководителят на управляващия орган е отказал верифициране и междинно плащане на суми в общ размер от 55 059, 68 лева, от които - сумата от 20 808, 92 лева във връзка с регистриран сигнал за нередност № 401, представляваща 10% от допустимите разходи по договор за инженеринг № BG16 RFOP001-2. 001-0155-C01-S-02 от 07.07.2017 година с изпълнител ДЗЗД "Е ЕФЕКТИВНОСТ С"; - сумата от 30 254, 76 лева във връзка с регистриран сигнал за нередност № 399, представляваща 10% от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0155-C01-S-01 от 04.07.2017 година с изпълнител "Еко Традекс Груп" АД, ЕИК 126729838; - сумата от 3 996, 00 лева във връзка с регистриран сигнал за нередност № 400, представляваща 10% от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0155-C01-S-03 от 21.07.2017 година с изпълнител "Алфа Билд Инженеринг" ЕООД. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че ръководителят на управляващият орган правилно е посочил в решението си квалификацията на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно текста на същата норма, в случай че бенефицир не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Предвид изписаните сигнали за нередности с №№ 399, 400 и 401, неоснователно е възражението на касатора за непосочване на приложимата хипотеза на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата, в изписаната хипотеза, както правилно е установил АС гр. Пловдив е основание за отказ за верификация на предявена за плащане сума. От значение за реализиране на състава не е издаването на акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а единствено регистрирания сигнал за нередност, за който общината е уведомена с възможност да вземе становище срещу възможността за определяне на корекция с 10% показател. Предвид това, че релевантен за законосъобразността на отказа за верфикация е единствено регистрирания сигнал за нередност, ирелевантни като доказателства по делото са решение № РД – 02 – 36 – 904/31.07.2018 година, решение № РД – 02 – 36 – 906/31.07.2018 година и решение № РД – 02 – 36 – 888/31.07.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., с които за нарушения на ЗОП, представляващи нередности по ЗУСЕСИФ на общината е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по засегнатите от нарушенията договори. Без значение е и основателността на жалбите срещу тези решения, тъй като при евентуална отмяна след оспорването им по съдебен ред, претенцията за верификация на сумите може да бъде отново предявена (в тази насока е разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предл. последно ЗУСЕСИФ). Като е направил извод за законосъобразност на акта в частта по тези точки, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. По отношение на решението в частта по точка 4: Страните не спорят, че по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0155-C01-S-01 от 04.07.2017 година с изпълнител "Еко Традекс Груп" АД, ЕИК 126729838 е съставен Протокол за приемане на извършени СМР № 3 от 18.10.2017 година на стойност 77 799, 24 лева без ДДС /за която сума е издадена фактура на л. 89 по делото/, като видно от протокола са изпълнени и актувани СМР от КСС за част "Електрическа", раздел 1 "Мълниезащитна и заземяване" – доставка и монтаж за подмяна на мълниезащитата, които разходи са недопустими за финансиране с БФП. Не се спори също така, че по същия договор и протокол част "Архитектурна – фасада", Позиция 32 "Решетки против влизане на птици" са поставени 20 бр. решетки против влизане на птици, които съгласно указанията в насоките за кандидатстване по процедура BG16 RFOP001-2. 001 "Енергийна ефективност в периферните райони" са недопустим разход за сгради с енергийни спестявания под 60%, каквато е била хипотезата. Касаторът твърди неправилност на първоинстанционното решение, тъй като съдът обосновал законосъобразност на акта в тази част, без органът да посочи правна квалификация на основанието за отказ за верфикация. Възражението е неоснователно. Видно от текста на обжалваното решение, органът посочва като основания за отказа чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕСИФ. Съгласно посочените разпоредби, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В конкретната хипотеза разходите са извършени за дейности, които не съответстват на критериите за подбор на операциите по съответната програма, като те не са включени като допустими разходи в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В тази насока правилен е извода на органа, че тези дейности следва да се финансират със собствени на бенефициера разходи, а не със средства от БФП. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 2 699, 24 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд