Решение № 9482 от 11.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЛИН"ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Аврамов от АК Хасково, против решение 23 от 12.01.2023 г. по адм. д. 696/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което в една част е отхвърлена жалбата на дружеството с доводи за нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-260-2600/8773#3/08.10.2021г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и дружеството е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лева. С останалата част на решението е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на дружеството относно доводите за незаконосъобразност на акта и е прекратено производството по адм. дело 696/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът поддържа, че съдебният акт е неправилен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че връчването на оспорения административен акт е нередовно, вследствие на което и жалбата му пред АС-Хасково е подадена в срок. Релевират се доводи,че административния орган не разполага с правомощия и компетентност да издава АУПДВ. Прави искане за спиране на делото поради преюдициално производство. Сочи, че са налице и петте основания за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146 от АПК, както и че същият не съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, а именно-не са изложени фактически и правни основания за издаването на акта. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. Василева, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на производството пред Административен съд Хасково е законосъобразността на АУПДВ 02-260-2600/8773#3/08.10.2021 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на "ЛИН"ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, представляващo недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН26/220520/00043 в размер на 37 202,93 лева. Актът е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 27, ал. 3, ал. 5 и 7 от ЗПЗП, чл. 27, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година, във връзка с подадено от "ЛИН"ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2020, ДФ Земеделие. За да отхвърли оспорването, решаващият съд е приел от фактическа и правна страна следното: Касаторът "ЛИН"ЕООД е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 353283 и е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/220520/00043, като е заявил за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) СЗ-ДККП. На дружеството е извършена проверка на място, която е определила парцелите за допустими за подпомагане. След извършен допълнителен контрол по същата проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, при която е прието, че заявените парцели се явяват недопустими за подпомагане по СЗ - ДККП. Дружеството е уведомено за причините за недопустимост за подпомагане с Уведомително писмо с изх. 01-262-6500/1743 от 14.07.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД Хасково /л. 45-гръб-46/ с приложено към него копие от доклада за извършената проверка. Писмото е обжалвано от кандидата в законоустановения срок. След разглеждането на жалбата е извършена контролна проверка със заявка с 422049, която е потвърдила резултатите от първоначално извършената проверка на място, за която бенефициерът е уведомен с писмо с 02-2600/3512 от 21.09.2020 г. /л. 54/. При извършване на калкулациите по СЗ-ДККП, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите, описани в табл. 1, определена от извършената проверка, не е взета предвид и на бенефициера е изплатена сума в размер на 37 202,93 лева. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ-ДККП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от дружеството заявление. След приключване на повторните проверки е установено, че парцелите, описани в табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. За недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил връчен доклада от извършената проверка на място. След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ-ДККП е посочена в размер на 0. 00 лв. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ-ДККП в размер на 37 202,93 лева е приета за недължимо изплатена сума. Въз основа на горното, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо, във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е издал процесния АУПДВ в размер на 37 202,93 лв. За да отхвърли жалбата в частта, с която се моли да бъде прогласена нищожността на АУПДВ 02-260-2600/8773#3/08.10.2021г г., Административен съд Хасково е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, на който със Заповед 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощието да издава АУПДВ , представляващ недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) -СЗ-ДККП по заявление за подпомагане на кампания 2020 с УИН 26/220520/00043. Приел е, че е спазена писмената форма на акта и че същият е издаден при правилно приложение на материалния закон, не са налице съществени процесуални нарушения, както и е издаден в съответствие с целта на закона-събиране на недължимо платена сума. Обосновал е извод, че не е налице нито едно от основанията за обявяване на нищожност. В тази връзка е посочил, че жалбата на "ЛИН"ЕООД е подадена след изтичане на срока за оспорване и е приел същата за недопустима като просрочена, поради което в ЧАСТТА, с която се моли актът да бъде отменен като незаконосъобразен е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 5 АПК. Крайният извод на Административен съд Хасково е, че в съответствие с материалния закон с оспорения АУПДВ на "ЛИН"ЕООД е определено публично държавно вземане в размер на 37 202,93 лв. Решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, за да достигне до извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Поддържаният довод в касационната жалба, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на фактическата и правна действителност, е неоснователен. При правилно установени факти решаващия съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Анализът на представените доказателства води до обоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 от ЗПЗП за установяване на публично държавно вземане, представляващo недължимо платена сума в определения размер от 37 202,93 лева. Правилно е приел Административен съд Хасково, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която в т. 3 се съдържа правомощието да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5/27.02.2009 г., на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП той делегира правомощията си по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП на заместник изпълнителния директор. Изложените доводи в касационната жалба са идентични с наведените в жалбата пред първата инстанция и са обсъдени подробно от Административен съд Хасково. Съдебната практика на ВАС приема, че не е необходимо предварително наличие на влязъл в сила административен акт, с който да се установява размерът на подлежащата на възстановяване сума, предмет на АУПДВ, както поддържа касаторът. Правилно също така съдът е приел, че АУПДВ е издаден в изискуемата от чл. 59 АПК вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Обоснован е изводът му за това, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона обуславящи нищожност на акта. Съдът е обсъдил всички доводи за нищожност, наведени от касатора, в резултат на което правилно е приел, че АУПДВ не е нищожен. Що се отнася до липсата на мотиви за издаване на АУПДВ този порок във формата би довел до нищожност на акта само при пълната липса на мотиви, нищожността изисква наличие на много тежък порок на акта, в резултат на който не се пораждат целените от автора правни последици, което в случая не е налице. Правилно е решението и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "ЛИН"ЕООД, с която се моли актът да бъде отменен като незаконосъобразен. За да постанови съдебния си акт, административният съд е приел, че жалбата е просрочена, предвид на това, че обжалваният АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 13.04.2021 г. /л. 27-гръб/, т.е. преди издаването му /13.04.2021 г./. Правилно съдът е приел, че се касае за техническа грешка при изписването на годината, като за дата на съобщаване на акта е приета 13.04.2022 г., който факт се потвърдил от искането за възобновяване на производството по АУПДВ с дата 14.07.2022 г. /л. 16-гръб/. Жалбата срещу АУПДВ е депозирана пред Административен съд Хасково на 13.07.2022 г., т.е. след изтичане на 14-дневния, преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Неоснователно е искането на касатора за спиране на делото, тъй като не е налице преюдициалност на производството по адм. д. 574/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Възнаграждението за юрисконсулта, представляващ ответника, се определя в размер на 100 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение