Решение № 13261 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2018 г.

Решение № 13261 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община, отдел "Общински приходи-Средец-Триадица", чрез процесуален представител юрк. Йосифова, срещу решение № 1957 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 112/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № СОА17-ГР94-3444/13 от 24.07.2017 г. на В. Калчев от [населено мясо] по ЗМДТ за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2016 г.: данък недвижим имот (ДНИ) в размер на 769, 32 лв. и лихви-148, 16 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 492, 37 лв. и лихви - 88, 03 лв., потвърден с решение № СФД17-РД28-129/17.10.2017 г. на директора на Дирекция "Общински приходи", Столична Община. По поддържаните оплаквания, съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила - неизразено становище от съда по отношение събраните по делото доказателства, като по този начин е направен неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация. При нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размера, определен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание касаторът е процесуално представляван от юрк. Йосифова, която поддържа касационната жалба. Ответникът – В. Калчев, [населено мясо], чрез адв. Караджова, оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по съществото, е основателна. За да достигне до извод за незаконосъобразност на АУЗД, съдът е приел, че имота е с характеристика на "земеделски имот" по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и се ползва като "нива", позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. При осъществен инстанционен контрол - касационна проверка на първоинстанционното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема за недопустимо решението в частта, с която съдът се е произнесъл и е отменил акта относно установените задължения за данък недвижими имоти, като решениетото подлежи на обезсилване по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд подлежи на обезсилване като недопустимо в частта за отмяна на АУЗД за установените задължения за ДНИ, като съдът в тази част се е произнесъл по недопустима жалба, а в останалата част, в която е отменен АУЗД за установените задължения за ТБО, решението следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като съображенията са следните: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД, издаден в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, във връзка с подадена декларация и коригираща такава от В. Калчев. Производството е образувано с нареждане №СОА 17- ГР94-3444131/26.06.17 г. на инспектор в отдел "Общински приходи" за установяване на публични общински вземания към В. Калчев за период 1.01.2012 г. -31.12.2016 г. с предмет 3 броя недвижими имоти, находящи се в [населено мясо], два в м. [местност]/[местност] имот пл. № 1823, кв. 80 и кв. 136 и имот пл. № 1822, кв. 80 и кв. 136 и един имот пл. № 104 в местност [местност]. В. Калчев е подал декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 3970/22.12.2004 г. с описан един имот, представляващ земя с площ от 2651 кв. м., находящ се [населено мясо], район "Триадица", местност [местност] и е приложил н. а. № 142/20.12.2004 г., съобразно който имота е придобит по наследство и е възстановен на основание ЗСПЗЗ, съгласно приложена скица имота е № 013038. В. Калчев е подал коригираща декларация с вх. № 0122/3299/8.07.2008 г. в която е посочил площ 2200 кв. м., имот със същия пл. № 1823, кв. 80 и 136, местност [местност], като обаче е посочил друг нотариален акт, различен от първоначалния. По подадената декларация за така декларирания имот пл. № 1823 е открита данъчна партида като данъчната оценка, съобразно подадената декларация е в размер на 136 767, 40 лв. На тази база са определени задължения за ДНИ и ТБО, като в АУЗД №СОА17-ГР94-3444/13 от 24.07.2017 г. подробно е описан начина на установяване на всяко от задълженията за ДНИ и ТБО, посочени коефициенти в разгранечение и по години. Площта е съобразена с коригиращата декларация – 2200 кв. м. Съобразно декларацията, задълженията са за декларирания от лицето имот № 1823 от кв. 80 и кв. 136 по плана на [населено мясо], м. [местност], за площ 2200 кв. м. от имота. В законоустановения срок АУЗД е обжалван от В. Калчев по административен ред пред горестоящия административен орган - директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична Община, като видно от първоначалната жалба, приложена на л. 72 по адм. д. № 112/18 г. на АССГ, обжалван е АУЗД №СОА17-ГР94-3444/13 от 24.07.2017 г. само в частта за установените задължения за такса битови отпадъци с твърдения, че в акта липсват мотиви за формиране на данъчната оценка на имота, погрешно ползвани коефициенти, съответно погрешно определен размер на такса битови отпадъци. Твърди се, че услугата не е предоставяна, при което не се дължи и такса за нея. По подадената жалба е налице произнасяне от страна на ДД "Общински приходи" с Решение № СФД17-РД28-129/17.10.2017 г., в което са изложени мотиви за валиден акт за установяване на задължение по декларация, правилен и издаден в съответствие с целта на закона, като решаващият орган не споделя доводите на жалбоподателя, че не дължи заплащане на такса битови отпадъци поради непредоставянето на услугата с мотиви в решението, че имотът се намира в район "Триадица" и попада в границите на организираното сметосъбиране, следователно услугата е предоставена и лицето В. Калчев дължи нейното заплащане. С тези мотиви е потвърден АУЗД от горестоящия административен орган. Поради това, че в жалбата до горестоящия орган не е обжалван АУЗД в частта за определените задължения за данък недвижими имоти, липсва и произнасяне на горестоящия административен орган относно ДНИ. Поради необжалването му по административен ред в частта за данък върху недвижимия имот, АУЗД е влязъл в сила и подадената до административния съд жалба, в която се обжалва и АУЗД в тази част - за ДНИ е недопустима и като я разгледал и се е произнесъл и в тази част, административният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в тази част на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за което Върховният административен съд следи служебно при касационна проверка на първоинстанционно решение. АУЗД е отменен от първоинстанционния съд и в частта за такса битови отпадъци с мотиви относно недължимост на данък недвижими имоти, които е обосновал с наличие на изключението в сочената разпоредба, че имота е с характеристика на "земеделски имот" по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и се ползва като " нива", позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 10, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., доп., бр. 39 от 2011 г.) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съдът е приел наличие на обстоятелствата по ал. 3 на чл. 10 (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 2, бр. 106 от 2004 г.), съгласно които не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съдът изцяло се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, в частта по данни от отразяването в кадарстралната карта на имота с идентификатор 68134.1007.806, по стар кадарстрален план № 1822, кв. 136 и имота с идентификатор 68134.1007.805, по стар кадастрален план № 1823, кв. 136, като отразеното в извадките от кадастъра е, че територията, в която попадат имотите е такива с трайно предназначение "земеделска" и начин на трайно ползване на имота е "нива". Съдът не е изложил анализ и приложимост на относимите разпоредбите от ЗУТ в съответствие с разпоредбите от ЗККР с отразяването в кадарстралната карта на измененията по подробен устройствен план /ПУП/ за съответния район, отразени в съответствие с общия устройствен план /ОУП/ на гр. София, като не е обсъдил приложените по преписката доказателства и не е изпълнил задължението си като съд по същество, да изиска попълване на преписката с относимите към спора писмени доказателства. Въвеждането на имотите в кадастъра е съгласно решение на Поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи в стари реални граници, което е № 2370/27.10.1998 г. издадено от Поземлена комисия-Драгалевци и регистъра е по данни на собственика, съответно, съсобственик - В. Калчев на обсъдените от съда имоти. Имотите са включени, както в общия устройствен план/ОУП/ на гр. София, така и в подробния устройствен план /ПУП/ и попадат съответно: имот пл. № 1823 в УПИ VII и имот пл. № 1822 в УПИ VIII "за озеленяване и инженерна инфраструктура" от кв. 136 по плана на [населено мясо], район "Триадица". В заключението на вещото лице изрично е вписано, че ПУП не е приложен по делото. След като имотите попадат в урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 ЗУТ, в нарушение на законовите разпоредби, вкл. и чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ е да се приеме, че характерът на процесния имот е "земеделски" и "се ползва като нива". Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗСПЗЗ, земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., бр. 68 от 1999 г., изм., бр. 99 от 2002 г.) не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Допълнителните аргументи, че имотите не са отчуждени и че тези УПИ следва да бъдат публична общинска собственост, тъй като представляват част от зелената система за широко обществено ползване на София по смисъла на чл. 10 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/ и във връзка с чл. 61 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и позоваването на чл. 62, ал. 5 ЗУТ, че частната собственост, попадаща в терени предвидени за озеленени площи - публична собственост, следва да се отчуждават по предвидения в закона ред, са правни аргументи, извън компетентността на вещото лице. В тази връзка е постановено решение № 11/26.11.2013 г. на Конституционния съд на РБългария по к. д. № 20/2013 г. с което е отхвърлено искане по адм. д. № 568/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, за установяване на противоконституционност на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, както и предходно решение № 9/1996 г. по к. д. № 9/1996 г. на Конституционния съд на РБългария. Първоинстанционният съд не е съобразил установената от Върховния административен съд съдебна практика. Кредитирайки заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ и обосновавайки решението си изцяло със заключението, без да е направен анализ на относимите към спора законови разпоредби и не е обсъдил доказателствата, относими към спора, част от които не са били събрани по надлежния ред, съдът неправилно е формирал извод, че АУЗД е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон и с тези мотиви го е отменил изцяло. По поддържаните от жалбоподателя В. Калчев пред първоинстанционния съд възражения за неяснота относно недвижимия имот, за който са установени задълженията, съдът е изложил неправилни мотиви за допуснати от страна на административния орган нарушения на основни принципи, което счита че е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като не е ясно за кой имот се отнася АУЗД. Такова възражение не е поддържано първоначално от жалбоподателя, а и същото е неоснователно, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ задължението за ДНИ възниква за собственика като според чл. 13 ЗМДТ то се заплаща независимо дали имотът се ползва от собственика или не, а задължението за ТБО следва да се определи при изследване предпоставките по чл. 64 ЗМДТ. Актът е издаден въз основа на подадена от лицето декларация за недвижим имот по чл. 14 ЗМДТ. В обжалваното съдебно решерие има изложени и мотиви, които опровергават твърдението за допуснати грешки и неясноти в АУЗД, тъй като съдът е приел, че несъмнено се установява обстоятелството, че с декларация № 0122/3299/8.07.2008 г., подадена по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси жалбоподателят е декларирал недвижим имот, представляващ имот пл. № 1823, кв. 80 и 136 по плана на [населено мясо], като в графата номер и дата на документ за собственост е посочил акт за собственост № 981/20.12.2004 г., който впоследствие е приложен по делото на л. 137 и е нотариален акт за собственост № 146 от 20.12.2004 г. по нот. д. № 981/2004 г., така че грешка или пропуск от страна на административния орган при издаване на АУЗД не е налице. След като В. Калчев е собственик на повече от един възстановен имот по ЗСПЗЗ в територията на Община София е следвало да изпълни задължението си за подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ и съответните документи за всеки от имотите. Смесването на декларирани данни в основната и коригиращата декларация и прилагане несъответните документи към всяка от тях, е в резултат на поведение от страна на декларатора и правилно административният орган е извел извод за деклариран имот пл. № 1823. кв. 80 и 136 по плана на [населено мясо], и за площ от 2200 кв. м. по коригиращата декларация са установени задълженията за ДНИ и ТБО. Погрешни са изводите на съда за грешка от страна на администрацията, вместо незаконосъобразно поведение от страна на декларатора. Същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Безспорно е доказано, включително и с подробната съдебно-техническа експертиза, че АУЗД е относно 2200 кв. м. от имот пл. № 1823 от кв. 80 и кв. 136 по плана на [населено мясо], м. [местност], целият с площ от 2651 кв. м. по решението на ПК и по скица имот № 013051 с площ 2652 кв. м., съгласно представен по делото на л. 137 нотариален акт за собственост № 146 от 20.12.2004 г. по нот. д. № 981/2004 г. Този нотариален акт е посочен в коригиращата декларация с вх. № 0122/3299/08.07.2008 г., с която е коригирана площта по подадената първоначална декларация с вх. № 3970/22.12.2004 г. с описан един имот, представляващ земя с площ от 2651 кв. м., находящ се [населено мясо], район "Триадица", местност [местност] и приложен друг нотариален акт, неотносим към имот пл. № 1823, а към имот пл. № 1822, на който собственик е също В. Калчев и това е нотариален акт за собственост № 142 от 20.12.2004 г. по нот. д. № 977/2004 г., приложен на л. 136 по делото. С обжалвания акт са определени и задължения на В. Калчев за такса да битови отпадъци за имота по декларацията, включително и коригиращата такава, описан по-горе, при съобразяване на решение № 702/19.12.2013 г. на Столичния общински съвет за размера на таксата за битови отпадъци, решение № 867/29.12.2014 г. на Столичния общински съвет за размера на таксата за битови отпадъци, решение № 62/17.12.2015 г. на Столичния общински съвет за размера на таксата за битови отпадъци. Настоящата инстанция намира, че решаващите изводи на съда за незаконосъобразност на оспорените части от АУЗД за такса битови отпадъци са базирани на погрешни изводи относно приложимостта на изключението по ал. 3 на чл. 10 ЗМДТ относно недължимост на данъка за недвижимия имот и в противоречие с установената практика на Върховния административен съд. Тълкуването и прилагането на чл. 10 ЗМДТ по аналогични казуси е с установена съдебна практика, която не е съобразена от административния съд, постановил обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. В случая е следвало съдът да установи релевантните факти и обстоятелства във връзка с реалното престиране на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ по отношение на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Според чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Релевантно за преценката на дължимостта на ТБО е обстоятелството дали дейностите по чл. 66 ЗМДТ са организирани и осъществявани от общината по отношение на съответния недвижим имот. Териториалният обхват на общината като административно-териториална единица е различен от територията на общината, за която същата е организирала дейности по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ тази територия се определя със заповед на кмета. Посочени са в процесния АУЗД решенията на Столичния общински съвет, но не са представени заповедите на кмета на общината и доказателства, че Столична община е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ за процесните периоди. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази услуга. Законодателят изрично е посочил в чл. 71, т. 2 ЗМДТ, че такса не се събира, когато услугата не се предоставя. Първоинстанционният съд като съд по същество, е следвало да прояви процесуална активност и да установи налице ли са доказателства, подкрепящи защитната теза на оспорващия за незаконосъобразност на определените с АУЗД задължения, но само в обжалваната част - за такса битови отпадъци. Поради липса на мотиви относими към наличие на посочените изисквания, съгласно разпоредбите на Глава трета - Местни такси, раздел I Такса за битови отпадъци от ЗМДТ, обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане в тази част, като при новото разглеждане на делото следва да се разпредели доказателствената тежест между страните и да бъде указано да се представят доказателства за относимите към спора факти и обстоятелства във връзка с реалното престиране на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд и съобразно неговия изход. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК и вр. чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение